Решение № 501 от 23.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Пазарджик, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104702 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. А. с ЕГН ********** от село О., община П., ул.“Г. Б.“№1 срещу Й. Д. И. с ЕГН ********** от село О., община П., ул. “Г. Б.“№8 в обстоятелствената част на която се твърди, че по НОХД № 989/2025 год. на Пазарджишкия районен съд ответникът Й. Д. И. е признат за виновен в това, че на 24.11.2024г в с. Огняново, обл. Пазарджик се е заканил с убийство на ищцата с думите: “Ще те довърша! Ще те утрепя“ и с действия - стиснал е ищцата за шията и я ударил с кофа в областта на рамото. Това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.З, т.1 от НК, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК, му се наложи наказание „Пробация“ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при честота на явяване за подпис два пъти седмична и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

Твърди се, че в резултат на престъпното деяние извършено от ответника на ищцата са били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените психически страдания, страх за живота и и този на семейството й, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство. Твърди се, че от този момент в един дълъг период от време ищцата не е могла да спи спокойно, преживявала случилото се, будела се, стряскала се на сън, съпругът й казвал, че бълнува, както и не смеела да се прибира сама по тъмно вкъщи и се е налагало на съпругът й постоянно да я придружава. Това е наложило повече от половин година да пие хапчета: невролакс и анафранил,предписани й от психиатър. Твърди, че всичко това е вследствие престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1 от НК извършено от ответника Й. И..

Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 9 000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесените й 1 неимуществени вреди, изразяващи се в преживените психически страдания, основателен страх, унижение накърнена неприкосновеност и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането

24.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.Претендират се разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата сочи доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът не се явява , не се представлява и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установена следната фактическа обстановка.

По делото не бе спорно, а и от приложените писмени доказателства се установява, че с протоколно определение от 03.11.2025г по НОХД№989/2025г. по описа на Районен съд Пазарджик е одобрено постигнато споразумение, по силата на което Й. Д. И./ ответника по настоящото дело/ е признат за виновен в това, че на 24.11.2024г. в село Огняново, обл.Пазарджик се заканил с убийство на И. Г. А. с думите:“Ще те довърша!, „Ще те утрепя“ и с действия – стиснал пострадалата за шията и я ударил с кофа в областта на рамото и това заканване би могло да предизвика основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.55, ал.1,т.2 б.Б му е определено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Й. Г. и А. А.. Свидетелката Г. обясни, че е присъствала на случилото се на процесната дата, на която ищцата и гостувала. Докато свидетелката изпращала ищцата на улицата пред дома и бил ответника. Ищцата го помолила да не пали, че от дима не можели да си простират дрехите. Ответникът скочил, хванал за гушата ищцата и започнал да я души.

Държал една кофа с вода и ударил ищцата с тази кофа по рамото . Свидетелката обясни, че къщите на ищцата и на ответника са една срещу друга. След случилото се ищцата започнала да изпитва силен страх, не смеела да излиза само от дома си. Изпаднала в депресия.

Посетила психолог и започнала да пие успокоителни . След инцидента ищцата започнала да заключва входната врата на къщата си и през деня от страх ответникът да не реализира заканата си, тъй като същият е пенсионер и по цял ден е на двора. Ищцата избягва да излиза сама на улицата , защото очаква отново нещо подобно да и се случи.

От разпита на свидетеля А. А./ съпруг на ищцата/ се установи, че от 2-3 години ответникът осъществява психически тормоз спрямо ищцата като постоянно и се заканвал и я псувал. Заканите зачестили и когато наред с отправените закани за убийство и ответникът стиснал ищцата за гушата и я ударил с кофа подали жалба в полицията. От този момент ищцата не е същата. Променена е – изпитва постоянен страх от това, че заплахите за живота и могат да се реализират.Страхува се да излезе сама на улицата дори през деня. Преди да излезе първо се оглежда дал има някой на улицата и след това излиза. Сънят и се нарушил.

Започвала да пие успокоителни. Споделяла със съпруга си, че сънувала случилото се. В такова състояние съпругата му се намира повече от една година.

2

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- за сумата от 9 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – психически страдания, страх за живота и , унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство/ в резултат на закана за убийство , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 24.11.2024г до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.45 , ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Проявлението на така визирания основен правен принцип да не се вреди другиму вменява в тежест на извършителя на непозволеното увреждане да поправи вредите, които виновно, с лични действия е причинил другиму.

Длъжен е да репарира всички вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно правилото на чл.51 от ЗЗД . Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност като вид гражданска отговорност има обезщетителен характер и при липса на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставената му от законодателя защита по съдебен ред с иска по чл.45 от ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД субсимира в себе си следните кумулативни елементи: противоправно деяние/ действие или бездействие/, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.Безспорно се установи, че с влязло в сила споразумение на наказателния съд по НОХД№989/2025г по описа на РС-Пазарджик ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, т.1 във вр. ал.1 от НК – закана с убийство.Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.При това положение съдът намира, че деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени.Безспорно се установи, че на инкриминираната дата 24.11.2024г. ответникът се заканил с убийство на ищцата с думите „Ще те довърша ! Ще те утрепя! и с действия- стиснал пострадалата за шията и я ударил с кофа в областта на рамото.Фактическият състав на конкретното непозволено увреждане, описано в обстоятелствената част на исковата молба, е субсимирано в престъпно деяние. Наказателният съд се е произнесъл по въпроса за противоправния характер на извършеното от ответника И. , осъществяващо състав на престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него.

Безспорно се установи от осъдената по-горе доказателствена съвкупност/ показанията на свидетелите Г. и А., които съдът кредитира като убедителни, взаимодопълващи се, непосредствени и наситени с конкретика/, че в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се отправени вербални закани с убийство и в конкретни действия – стискане ищцата за шията и удари с кофа в областта на рамото и, сериозно е бил засегнат нейният психическият интегритет. Инкриминираното поведение е предизвикало у ищцата негативни преживявания – първоначален силен шок, тъй като заканата е била съпроводена и с физическо действие/ стискане за шията/, 3 последващ стрес, намерил проявна форма в безсъние, посещение на психолог, прием на успокоителни/, панически страх за нейния живот и телесна неприкосновеност/ започнала да заключва вратата на дома си и през деня си, страх да излиза сама от къщи , което е рефлектирало върху поддържането на пълноценен личен и социален живот, психически дискомфорт, който предвид пола, възрастта, психичните и, културологични нагласи и интелектуален и социален статус са рефлектирали върху общото и емоционално състояние и са ограничили възможностите и за справяне с негативните преживявания след случилото се като предприетите от нея защитни механизми, непрекъснато оглеждане преди излизане от дома и заключване на дома по всяко време, не са и помогнали да преодолее последиците от преживяното и да преработи нанесената и психоемоционална травма повече от една година по думите на свидетеля А..

Така установените негативни изживявания, представляващи неимуществени/ морални/ вреди, са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на ответника и следва да бъдат адекватно овъзмездени, предвид въведената от законодателя забрана да не се вреди другиму. На репарация подлежат всички преки и непосредствени вреди. Ето защо следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника.

Обезщетението за неимуществените вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане , обстоятелствата при които е получено, продължителност и степен на интензитет, възрастта и социалния статус на пострадалия.

Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.От значение е и създадения от съдебната практика ориентир , относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „ справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди/ решение №480 от 23.04.2013г по гр.д.№85/2012г на ВКС,решение №267/26.06.2014г по гр.д.№820/2012г по описа на ВКС/.