Определение № 1334 от 18.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1334 гр. Благоевград, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200501030 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС, във вр. с чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8376/10.06.2026г., подадена от А. Н. А., ЕГН**********, С. И. П.-Е., ЕГН **********, Х. А. Г., ЕГН **********, А. П. Д.,

ЕГН********** и М. П. К., ЕГН **********; всички действащи чрез адв. Д. Т., ищци по гр.д. №72/26год. по описа на РС Разлог, срещу Определение рег.№1018 от 26.05.2026г., постановено по гр.д. №72/2026г на Районен съд Разлог, с което съдът е наложил обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението на решения, обективирани под т.4 /т.4.1 до т.4.4/, взети на 22.12.2025г. от съвместно ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр.

Б., ул. „Г.“ №*.

В жалбата са наведени оплаквания че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, извън частта в която съдът е спрял изпълнението на решенията на ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ №*, поради което се прави искане за неговата отмяна.

Поддържат се доводите за незаконосъобразност на приетите решения от ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ №*, проведено на 22.12.2025г., като се излагат доводи, че в работата на ОС са взели участие чрез пълномощник и участвали при взимането на решения, лица които вече не са собственици на апартаменти в сградата на ЕС, поради което приетите решения са опорочени и подлежат на отмяна.

Отделно с частната жалба навадени са доводи, че съдът необосновано е приел, че спирането на решенията на ОС на ЕС не е наложително, като не е съобразил че събранието е свикано и насрочено от преизбран професионален управител на ЕС, като действията му във връзка с 1 преитите решения биха могли да повлияят пряко върху правната сфера на етажните собственици и частни жалбоподатели по настоящото дело, доколкото същият разполага със значителни правомощия по закон при вземането на важни решения, включително кои собственици да бъдат включени към електропреносната и ВиК мрежата на града при създаването на индивидуални партиди. Това би довело до невъзможност за част от собствениците да ползват реално обектите на които са собственици и до невъзможност за осъществяване на правата през времето, през което ще трае съдебния процес по оспорването на законосъобразността на приетите решения на ОС.

Поради изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени определението в частта, в който съдът е приел че спирането следва да бъде само по отношение на ищците и във връзка с т. 4 от приетите решения.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателите намира следното:

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу частта от съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Разлог е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, депозиран от А. Н. А., ЕГН**********, С. И. П.-Е., ЕГН **********, Х. А. Г., ЕГН **********, А. П. Д.,

ЕГН********** И М. П. К., ЕГН **********; всички действащи чрез адв. Д. Т., ЕС на комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ № *.

В исковата молба се сочи, че на 22.12.2025г. в гр. Б. е проведено Общо събрание на собствениците на обекти в етажната собственост на сграда на комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ № *, като протоколът за същото не е обявен по надлежен ред. Сочи се, че при провеждане на Общото събрание и при приемането на всички решенията са допуснати множество нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от ЗУЕС, във връзка със свикването, провеждането на ОС и взимането и обявяването на приетите решения, които са основание на тяхната отмяна. Иска се съдът, да постанови решение, с което да отмени всички решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.12.2025г.

С ИМ са наведени доводи за наличието на обезпечителна нужда от спирането на всички приети решения на ОС поради тяхната незаконосъобразност, доколкото е възможно поради това че същите след приемането им подлежат на изпълнение/чл. 38 от ЗУЕС/, то ако съдът не постанови спирането им- съществува опасност да бъдат нанесени сериозни вреди на собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ЕС. Поддържа се, че с оглед на представените пред съда писмени доказателства, предявеният иск по чл. 40 от ЗУЕС е допустим и вероятно основателен. Поддържа се с ИМ че единствено подходящата обезпечителна мярка е спирането на изпълнението на всички приети решения на ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ № *, без допускането на която 2 съществува опасност при влизнето в сила не едно евентуално позитивно решение на съда по предявения иск за отмяна на решенията на ОС, същото да се окаже без практическа полза, доколкото в сградата може да са извършени редица преустройства в общите части, срещу етажните собственици да се проведе принудително изпълнение за суми по притезание, които бъде обявено от съда за незаконосъобразно поради пороци при неговото приемане.

Районният съд е уважил частично молбата за обезпечение, като с обжалваното Определение рег.№1018 от 26.05.2026г., постановено по гр.д. №72/2026г на Районен съд Разлог, е спрял изпълнението само на приетото решение по т. 4 /от т. 4.1 до т. 4.4/ от протокола на ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ №*, проведено на 22.12.2025г., като в останалата част искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение.

В мотивите си съдът е приел, че искът е допустим и въз основа на представените с ИМ писмени доказателства- вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда. Същевременно приел е че обезпечителна нужда от спиране на изпълнението на приетите решения на ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ №*, е налице само по отношение на приетите решения по т. 4 от съставения протокол, с оглед на възможността при изпълнението на тези решения, при вероятност от тяхната незаконосъобразност, на част от етажните собственици да бъдат нанесени имуществени вреди, причинени от нарушението на императивни правни норми. В останалата част съдът не само е приел че е налице липса на обезпечителна нужда, но са изложени съображения че спирането на изпълнението на останалите решения на ОС на етажните собственици, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ №*, касаеща включително избор на управителен орган на ЕС може да доведе до невъзможност на ЕС да функционира и да остане без управителни органи.

За да се произнесе по частната жалба в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград като съобрази установеното от фактическа страна, излага следните правни доводи:

Искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е конститутивен. Обезпечителната мярка, която съответства на накърненото субективно право, чиято защита се търси с иска, е спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, чиято законосъобразност ищците оспорват. Тази мярка е предвидена в самия закон – чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС и определя правния характер и спецификата на това обезпечение.

Съгласно приетото с т. 3 от ТР № * от 24.06.2016г. на ВКС, постановено по т.д. № */2014г. на ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на етажните собственици по реда на чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка– т.е. за да бъде приложено е необходимо да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл. 391 ал. 1 т. 3 пр. последно от ГПК и намиращо се в Част ІV на ГПК- „Обезпечително производство”, включително когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Законодателят е преценил, че по правило подаването на иска за отмяна на решение на ОС на ЕС/конститутивен иск по чл.

40 ал. 1 от ЗУЕС/, не спира изпълнението на решението/ чл. 40 ал. 3 предл. първо от ЗУЕС /, 3 но е допуснал такава възможност по преценка на съда. В разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай. Все пак отчетен е особения характер на обезпечителната мярка по чл. 40 ал. 3 от ЗУЕС, която се предприема и допуска от съда, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението на атакуваните решения на ОС на етажните собственици, докато трае исковия процес по тяхното оспорване. Сочи се в мотивите към цитираното ТР, че докато трае исковия процес по предявения иск по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, така че успешно проведения иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено. През този период от изпълнението на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици може да са настъпили необратими вреди, както за ищците по предявения иск, така и за неучаствалите в производството етажни собственици- да се извърши преустройство в общите части, срещу ищците да се проведе съдебно изпълнение за дължимите по решението суми или на друго притезание, което впоследствие да се окаже съдебно отречено по силата на влязлото в законна сила съдебно решение.

Както се приема в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция.

Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.

Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението, молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск /решение № 221 от 10.06.2015г. по т. д. № 3030/2013г. на І т.о. на ВКС/. Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391 ал. 1 ГПКискът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда- когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /определение № 374 от 29.05.2013г. по ч. гр. д. № 2340/2013г. на ВКС/.

Въззивният съд намира предявеният иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС за допустим. Всеки от етажните собственици може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на етажните собственици, като предяви иска си в срока по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост. Установява се от представените с исковата молба нот. актове, че жалбоподателите- А. Н. А., ЕГН**********, С. И. П.-Е., ЕГН **********, Х. А. Г., ЕГН **********, А. П. Д., ЕГН********** И М. П.

К., ЕГН **********, са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ № *, т.е. ищците са етажни собственици и е активно легитимирани да 4 оспорват взетите решения на ОС на ЕС на сградата, приети на 22.12.2026г. по съдебен ред.

Предявеният иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС е насочен срещу Етажна собственост на жилищна сграда, в комплекс „П.“, гр. Б., ул. „Г.“ № *, поради което не е налице нередовност във връзка с пасивната легитимация по предявения иск.