Присъда № 80 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5493/2024
- Вид
- Присъда № 80
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1т.2 буква б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.211 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 30 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.58 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 159а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по присъда №80/10.04.2025г. по
НОХД 5493/2024г. по описа на ПРС-17 наказателен състав Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против И. П.
Д.,за това,че на 09.06.2024 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив извършил е престъплението, след като е бил осъждан по НОХД № 6957/2019 г. по описа на РС Пловдив за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, като помагач, в съучастие с неустановено до делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага,умишлено улеснил извършването на измама по отношение на И. М. Ч. от гр. Пловдив и с това и причинил имотна вреда в размер на 5300 лева престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Представителят на Държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение в пълен обем ,като счита че доказателствата подкрепят обвинението .Като досежно размера на наказанието иска от съда да определи наказание в размер на пет години лишаване от свобода,което по реда на чл.58 ал.1 от НК бъде редуцирано с 1/3 .Съответно наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим .Разноските да бъдат присъдени за плащане от подсъдимия.
Подсъдимият Д. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие се гледа при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Като се приемат всички доказателства, както са събрани в досъдебното производство .
Това искане след съвещание е прието от състава на съда ,като на основание чл.372 ал.3 от НПК е одобрено и допуснато предварителното изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,при хипотезата на чл.371т.2от НПК, с приемане на събраните доказателства по досъдебното производство .
Защитникът на подсъдимия Д. ,адв. С. пледира ,съдът да определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в условията на чл.55 от НК ,като съобрази признанието на вината и факта,че съжалява,поставен е в такова материално положение,както и че е обезпечил възстановяването на щетите.Иска да му определено наказание около осемдесет месеца лишаване от свобода. Самият подсъдим също иска определяне на по-ниско наказание.
Съдът , след като се запозна със събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д. е осъждан многократно.Осъждането му по НОХД № 6957/2019 г. по описа на РС Пловдив , в сила от 06.12.2019 г. обосновава квалификацията на процесното престъпление като такова извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „а“ от НК.
Пострадалата И. М. Ч. живеела заедно със сина си В. Ч. и семейството му в апартамент в гр. П., ул. ***. На 09.06.2024 г. около 12:45 часа пострадалата получила обаждане на домашния си телефон с номер *** от непознат телефонен номер – „+***“. Лицето, което й позвънило бил мъж и се представил като „Попов от полицията“. Представящият се като „Попов“ мъж, съобщил на Ч., че синът и заедно със съпругата му са задържани в полицията, защото синът й минал на червен светофар и блъснал момче – „ромче“, което починало в линейката на път за болницата. „Мъжът“ поискал от Ч. да му съобщи номера на мобилния си телефон и след като тя му го продиктувала, последвало обаждане от същия мъж на мобилния телефон на пострадалата.
Двата разговора, първо на станционарния, а след това и на мобилния телефон, се провели за времето от 12:45 ч. до 13:20 ч. По време на двата им разговора мъжът, представящ се като „Попов“, обяснил на Ч., че трябва да се заплати сумата от 40 000 лева като кръвнина на роднините на детето, за да не лежи синът й в затвора за дванадесет години. По време на разговора Ч. била сама в дома си и силно се притеснила. Повярвала, че мъжът, с когото разговаря е полицай, че синът й е участвал в пътно-транспортно произшествие и че ако плати исканата сума пари той няма да бъде лишен от свобода, като нищо от това не отговаряло на истината. Ч. силно се притеснила и отговорила, че разполага само с 5300 лв. Непознатият мъж, представящ се за „Попов“ казал на пострадалата да вземе парите и да ги преброи без да прекъсва разговора, тъй като снаха и е до него и слуша разговора им. Пострадалата взела и преброила сумата от 5300 лева, след което непознатият мъж, с когото разговаряла и казал да ги постави в найлонова торба и да ги завърже.
Първоначално извършителят, представил се на пострадалата като Попов, и казал да тръгне към районното управление, но веднага след това й казал, че пред районното има тълпа от 20 човека роми, и било по–добре той и колегите му да изведат през задния вход синът й и снаха й, а тя от своя страна да продиктува трите си имена, ЕГН и точен адрес, за да може да изпрати човек, на когото тя да даде сумата от 5300 лева. като му ги хвърли от терасата.
След като представящ се като „Попов“ мъж въвел в заблуждение Ч. относно посочените по-горе обстоятелства и узнал адреса й, се свързал по телефона с подсъдимия Д. и му съобщил адреса на пострадалата, за да отиде до него и да вземе парите, които тя щяла да му даде.
Подсъдимият И. Д., след като узнал адреса на пострадалата, се придвижил до там с таксиметров автомобил с рег. № ***, който бил 2 управляван от свидетеля К. Н.. Около 13:10 ч. на 09.06.2024 г. пристигнал в близост до жилището на пострадалата като таксито спряло в района на ул. *** в гр. Пловдив, след което се придвижил пеша до блока, в който живеела пострадалата.
До пристигането на подсъдимия до жилището на пострадалата, тя разговаряла непрекъснато по телефона с мъжа, представящ и се за „Попов“ – първо на стационарния телефон, а след това и на мобилния. Пострадалата изпълнила указанията на „Попов“ и малко по-късно, след като затворила телефона, излязла на терасата и видяла лице с прошарена коса с дължина от няколко сантиметра, шарена риза с къс ръкав и черни къси панталони, когото по-късно, в хода на разследването, разпознала като подсъдимия И. Д..
Подсъдимият Д. вдигнал ръка към пострадала, казвайки думите „от Попов“, при което Ч. хвърлила парите, които поставила в найлоновата торба през терасата на жилището си. Подсъдимият Д. взел парите и ги прибрал в джоба на панталоните си, след което си тръгнал.
Подс. Д. не познавал лично мъжът въвел пострадалата в заблуждение, но чрез приложения за комуникация и разговори по телефона, бил установил контакт с него и се бил уговорил да посещава посочени му адреси и да взима пакети с пари, които впоследствие да предава на посочено му лице. Подс. Д. съзнавал, че участва като помагач в извършването на престъпление от типа „телефонни измами“, но тъй като имал нужда от пари се съгласил с това.
Малко след като пострадалата предала парите на подсъдимия синът й и снаха й се прибрали като след проведен между тях разговор пострадалата разбрала, че е била измамена, при което бил подаден сигнал в полицията.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия от служители при 03 РУ – Пловдив и извършени в хода на разследването процесуалноследствени действия, в това число разпити на свидетели и разпознаване на лице, както и от приобщените веществени доказателства – записи от видеокамери, както и справки по реда на чл. 159а от НПК, се установява, че подсъдимият Д. отишъл до жилището на пострадалата с таксиметров автомобил на фирма „Еко такси“, марка „Фиат“, модел „500Л“ с рег. № ***, за което направил заявка по телефона в 12:59 часа от адрес гр. Пловдив, ул. *** до адрес: гр. Пловдив, ул. ***, което кореспондирало с часа на деянието и адреса на пострадалата. Заявката била подадена от телефонен номер – ***, който се ползва от обвиняемия. От справката от мобилния оператор се установява, че през времето, през което пострадалата е разговаряла по телефона с лицето, представящо й се за „Попов“, обв. Д. е провел няколко разговора с лице, ползващо тел. номер „+***“.
Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, 3 механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия , от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели И.ка Ч.,К. Н. и Б. В.
,преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал.
4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства:
–протокол за разпознавне на лица-л.38 от ДП,л.40 от ДП,издадените разрешения по чл.159 а от НПК,протокол за доброволно предаване ведно с диск –л.7071 от ДПл.72-3л.74-5,протокол за оглед на веществени доказателства-л.л.78-86,характеристична справка ,справка за съдимост.Съдът кредитира показанията на пострадалата и посочените по-горе двама свидетели по делото както и самопризнанието в съдебно заседание на подсъдимия ,като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия И. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА :
При така очертаната фактическа обстановка намирам, че с действията си по описания по-горе начин на 09.06.2024 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан по НОХД № 6957/2019 г. по описа на РС Пловдив за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, като помагач, в съучастие с неустановено до делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага,умишлено улеснил извършването на измама по отношение на И. М. Ч. от гр. Пловдив и с това и причинил имотна вреда в размер на 5300 лева.
Деянието е извършено и при условията на рецидив по чл.29ал.1буква „а „от НК .Като осъждането му по НОХД 6957/2019г.по описа на РС-Пловдив ,в сила от 06.12.2019г. обосновава процесното престъпление да е извършено в условията на опасен рецидив. Престъплението по настоящето производство е извършено от подс. Д. на 09.06.2024г., т. е. преди по гореописаната присъда да е изтекъл срокът по чл. 30 ал. 1 от НК. като престъплението, за което е бил осъден подс. Д. е тежко умишлено и от общ характер.
От обективна страна Д. е улеснил извършването на престъплението в качеството му на помагач с неустановен по делото извършител. След като пострадалата е била въведена в заблуждение от неустановения по делото извършител, подсъдимият е отишъл до жилището й и е взел предадените му от нея пари, което тя е сторила в резултат на въвеждането й в заблуждение. С 4 тези си действия подсъдимият е улеснил извършването на престъплението и причиняването на имотната вреда.
От субективна страна - обвиняемият е осъществила престъплението с пряк умисъл. Съзнавал е, че участва като помагач в извършване на престъпление, както и че действа в съучастие с трето лице – извършител.
Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият дава обяснения за фактите от предмета на доказване, признавайки, че е взел предадените от пострадалата пари – в изпълнение на указания на третото, неустановено по делото лице – извършител.
От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието , предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел – подсъдимият Д. е целял имотната облага за себе си, и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалата.Относно авторството на деянието, същото е доказано посредством множеството преки доказателства за това и то категорично, обсъдени по-нагоре в мотивите.