Определение № 1413 от 01.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Благоевград, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501088 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца срещу Определение № 1067/13.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1056/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което молбата за изменение на решение в частта на разноските е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно - не били налице основания за присъждане на разноски на ответника. Позовава се на постановките тълкувателното постановление по съединени дела С224/2019г. и С-259/2019г. на СЕС, определение № 50466 от 30.11.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 2049/2022г. I т.о. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Сочената практика била неотносима към насрещния му иск - същата се отнасяла до предявени от потребителя осъдителни искове за връщане на суми, поради това, че не би могъл да изчисли осъдителните си претенции спрямо търговеца. Мотивите да не бъде възпиран потребителят да защитава правата си. В случая присъдените разноски на ответника били по насрещния иск и ставало въпрос за неизпълнени от потребителя облигационни задължения да върне остатъчната главница. Защитата на потребителя като икономически по1 слабата страна не следвало да се абсолютизира до толериране на негово недобросъвестно процесуално поведение в ущърб на правата и интересите на насрещната страна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С постановеното Решение № 271/21.04.2026г., РС Благоевград е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит № 1105130, сключен на 06.07.2024 г. между Р. К. С., с ЕГН ********** - като заемател, и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290 като заемодател. Осъдил е Р. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище в гр. София, п.к. 1784, и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от г-н Н.П.П., в качеството му на управител на основание чл. 23 ЗПК сумата от 533,65 /петстотин тридесет и три евро и шестдесет и пет цента/, левовата равностойност на 1043,72 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по недействителен Договор за потребителски кредит № 1105130, сключен на 06.07.2024 г. между Р. К. С., с ЕГН ********** като заемател, и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290 - като заемодател, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договора, в общ размер на 2900 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба 08.08.2025 г. до окончателното изплащане. Осъдил е „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище в гр. София, п.к. 1784, и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от г- н Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, сумата от 79,75 евро /седемдесет и девет евро и седемдесет и пет цента/ - представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса за главния иск, както и на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата е осъдил "Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище в гр. София, п.к. 1784, и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от г-н Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество К. и Ж., Булстат 181029523, вписано под № 2500003227 чрез адвокат П. Ж. Ж., сумата от 184,06 /сто осемдесет и четири евро и шест цента/ евро представляваща възнаграждение за адвокат.

2

Ищцата Р. К. С. е осъдена да заплати на „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, сумата от 207,18 /двеста и седем евро и осемнадесет цента/ евро представляваща сторени по делото разноски за предявения насрещен иск. . С обжалвания акт РС Благоевград приел молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното Решение № 271/21.04.2026г. в частта за разноските, като се отхвърли искането на ответното дружество за присъждане на адвокатско възнаграждение и държавна такса, за неоснователна. В мотивите на акта приел, че посочената от жалбоподателя практика в случая се явявала неотносима към насрещния иск. Касаела хипотеза на връщане на недължимо платено по потребителски договор с изложени твърдения, че плащанията били извършени въз основа на неравноправна клауза. В случая ищецът не заплатил на кредитора цялата чиста стойност на предоставения кредит, което обстоятелство довело и до уважаването на насрещния иск. Не била налице хипотеза, при която потребителят да бил в ситуация, при която му било практически невъзможно или прекалено трудно да определи обхвата на своето право, а именно - размера на иска си.

В практиката си ВКС приема, че решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C-259/19 на СЕС се прилага по искове по чл. 55 ЗЗД за връщане на дадено по неравноправни клаузи, като уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК за разпределение на разноските в тежест на потребителя, съразмерно с отхвърлената част от иска, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай - така определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на ВКС,Търговска колегия, първо отделение. Когато делото е в защита права на потребител и се установяват неравноправни клаузи в потребителски договор, чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да се прилага и въпреки изхода на делото, разноски в тежест на ищеца не следва да се присъждат.

Съгласно член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС на потребителя е признато субективното право да сезира съда с искане да бъде установен неравноправният характер на договорна клауза и същата да не бъде прилагана в отношенията му с търговеца. Това право не е само 3 формално, а трябва да бъде ефективно гарантирано, поради което националните процесуални правила, включително относно разноските, не могат да го заобикалят или правят упражняването му прекомерно затруднено.

В решението си по съединени дела C-224/19 и C-259/19 (Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria) Съдът на ЕС приема, че обвързването на разпределението на съдебните разноски единствено с размера на недължимо платените суми, които се връщат на потребителя, е несъвместимо с принципа на ефективност, доколкото подобен подход може да възпре потребителя да предяви иск за установяване на неравноправен характер на клаузите, предвид значителните разноски, които рискува да понесе. Поради това СЕС изрично постановява, че член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да бъдат възлагани върху потребителя в зависимост от размера на върнатите недължимо платени суми, тъй като такава уредба създава „съществена пречка“ за упражняването на правото на ефективен съдебен контрол върху неравноправните клаузи. Тази линия на правни съображения е потвърдена и доразвита в по-късната практика на СЕС например по дело C-385/20 Caixabank и по дело C-714/22, , където изрично се подчертава, че макар потребителят да може да понася определени разноски, правилата за присъждането им не могат да бъдат такива, че да го разубеждават изобщо да заведе дело. В частност се приема, че не е допустима система, при която потребителят понася част от разноските, след като вече е установена нищожността/неравноправността на клауза, тъй като това създава значителна пречка за упражняването на правата по Директива 93/13.

В разглеждания случай националният съд изрично е признал за установено, че процесният Договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД , по иска на ищеца с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Именно този установителен иск за обявяване на договора за нищожен, е пряко защитно средство, предвидено в Директива 93/13, тъй като чрез него се констатира несъответствието на договорните клаузи с императивните правила за защита на потребителя и се препятства тяхното прилагане между страните. Фактът, че насрещният осъдителен иск на кредитора за главницата е уважен на основание чл. 23 ЗПК, не променя обстоятелството, че потребителят е постигнал основната си цел, а именно съдебно установяване на нищожността на договора поради нарушаване на 4 защитните норми в потребителското законодателство. В обобщение при спор, в който е установена нищожност на договор/клауза поради нарушение на нормите за защита на потребителя, съдът не може механично да прилага принципа за „разноски съразмерно на уважената част от иска“, когато такова прилагане води до резултат, изрично посочен от СЕС като недопустим възлагане на част от разноските върху потребителя по начин, който го би възпрял да упражни правото си на ефективен съдебен контрол.

Съдът намира, че присъждането на разноски по уважения насрещен иск на кредитора обаче за заплащане на чистата стойност на кредита не противоречи на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 и на принципа на ефективност, както са тълкувани в решението по съединени дела C-224/19 и C-259/19, и не попада в предметния обхват на това решение. Това е така, тъй като предметът на това решение са разноските по иска на потребителя за възстановяване на недължимо платено на основание Директива 93/13, а не разноските по други, самостоятелни претенции между страните - в случая задължението на потребителя да върне на кредитора чистата стойност на получената сума. На следващо място принципът на ефективност не изключва по принцип потребителят да понася определени съдебни разноски. СЕС изрично приема, че не е против Директива 93/13 потребителят да търпи някакви правни разходи, когато предявява иск за установяване на неравноправни клаузи, стига тези разходи да не правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата му по Директивата. По изложените съображения въззивният съд приема, че не са налице твърдените основания ищецът да не понесе отговорност за разноските на ответника по уважения насрещен иск по чл. 23 ЗПК.

По изложените мотиви обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1067/13.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1056/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6