Определение № 13353 от 20.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13353 гр. София, 20.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110160936 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по предявени от Й. А. срещу „София Хотел Балкан“ АД искове, както следва: иск с правно основание чл.71, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) за признаване за установено, че по отношение на него ответникът извършил пряка или непряка дискриминация, основана на лично или обществено положение; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяване на правоотношението му, извършено от работодателя въз основа на „документ относно получено заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка с трудов договор № 3889/16.10.2023г. и то да бъде отменено; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работодателят ответник да бъде осъден да поправи основанието, вписано в трудовата книжка; иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ работодателят ответник да бъде осъден да му заплати обезщетение за задържане на трудовата книжка от момента на прекратяване на трудовия договор – 31.07.2024г. до 14.08.2024г. в размер на 2000.00 лева; иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя ответник да му заплати сумата от 5727.53 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестието; искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2174 евро, представляваща дължима и незаплатена сума за гориво и пътни такси за пътувания със служебен автомобил от Гърция до България и обратно по време на трудовия договор.

Ищецът твърди, че на 16.10.2023г, е сключил трудово договор № 3889 за неопределено време с ответника „София Хотел Балкан“ АД, по силата на който заемал длъжността „ръководител направление/операции качество/“ с основно трудово възнаграждение в размер 1 на 5727.53 лева. Твърди, че по силата на трудовия договор му бил предоставен автомобил, разходите по който следвало да се поемат от работодателя, което не било сторено, въпреки многократните покани. Релевира, че поради инцидент, случил се в хотела, станал обект на дискриминация и тормоз на работното място, получавайки искания за даване на писмени обяснения, заплахи за връщане на предоставения му автомобил, покани за изготвяне на съобщения за липса на проблем в сигурността, промяна в мястото на работа изцяло в гр.

София, отнемане достъпа до служебна поща, задължение за участие в работна среща в края на работния ден в петък; премахване на списъка на получатели на нощни отчети; неосигуряване на място за престой в хотела; отношението на служителите на хотела към него рязко се променило – не му отговаряли на изпратени инструкции, неприсъствие на среща, неизпълнение на поставени задачи. Счита, че с извършването на тези действия спрямо него работодателят го е дискриминирал по личен признак – лично и служебно положение. Обяснява, че с оглед на това на 31.07.2024г. прекратил трудовото си правоотношение едностранно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ поради забава в плащането на дължимите суми по трудовия договор и поради осъществена дискриминация, изразяваща се в преследване и тормоз на работното място по личен признак и служебно положение. Сочи, че след получаване на заявлението, работодателя не изпълнил задължението си по чл. 128а, ал. 3 КТ да издаде заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, а издал друг документ с твърдението, че с него се удостоверява прекратяването, но той не съдържал изискуемите реквизити като дата и основание за прекратяване. Обяснява се, че след справка в НАП било установено, че трудовият договор бил прекратен с КОД 64, който бил „друго“, а не основанието, което било посочено в заявлението – по чл. 327 КТ. Релевира, че това правоотношение за него било първо, поради което работодателят следвало да издаде и оформи трудова книжка, което не станало веднага към датата на прекратяване, а две седмици по-късно, като трудовата книжка му била оформена и върната на 14.08.2024г., затова търси обезщетение за задържане на трудовата му книжка. Заявява, че макар върната, трудовата книжка не била оформена надлежно, тъй като в нея като основание за прекратяване на правоотношението му било вписано „съгласно заявление“, а не бил вписан цифровият израз на основанието за прекратяване, поради което иска поправка на основанието.

С определение № 43447 от 25.10.2024г. от настоящото производство е разделен иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация Исковата молба по отношение на останалите искове е нередовна, която нередовност се изразява в следното:

1. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: За съда не е ясен правният интерес от предявяване на този иска. Ищецът твърди, че правоотношението му е прекратено, а не е уволнен. Напротив, твърди, че сам е прекратил правоотношението си съгласно чл.

327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като за прекратяването била уведомена НАП. При тези обстоятелства и имайки предвид текстът на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, според който трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на 2 получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, то не е изводим правният интерес от предявяване на иска.

2. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: И за предявяването на този иск не е изводи правният интерес от предявяването му, след като ищецът не твърди различно основание за прекратяване на правоотношението му, от вписаното в трудовата книжка, където като основание се съдържа „съгласно заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ“.

3. По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя ответник да му заплати сумата от 5727.53 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестието: За съда не е изводи правният интерес от предявяване на иска, след като обезщетението по този ред се присъжда при наличие на прекратяване на правоотношението по реда на чл. 327 КТ, както се твърди от ищеца, но едновременно с което се иска и отмяната на това прекратяване, в който случай има противоречие между твърденията му – едновременно казва, че има прекратяване и иска обезщетение, а после иска отмяна на прекратяването.

4. Искът за заплащане на сумата от 2174 евро, представляваща дължима и незаплатена сума за гориво и пътни такси за пътувания със служебен автомобил от Гърция до България и обратно по време на трудовия договор, също е нередовен. От изложението на исковата молба не стават ясни обстоятелствата, от които вземането произтича: дали то произтича от трудовия договор – ако произтича от него къде е уредена такава уговорка, размера на плащанията и изискуемостта му, или произтича от друг договор – в който случай да се посочи какъв е този договор, каква е уговорката, размера и падежа на тези плащания, или произтича от неоснователно обогатяване; не става ясно и кога са сторени тези разходи поотделно всеки от тях до достигане на общата сума и какъв е техният размер поотделно.

С разпореждане от 25.10.2024г. и от 11.11.2024г., съдът е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението: да обоснове правният си интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ; да посочи обстоятелствата, от които вземането произтича искането му за присъждане на 2174 евро, представляваща дължима и незаплатена сума за гориво и пътни такси за пътувания със служебен автомобил от Гърция до България и обратно по време на трудовия договор, в това число дали то произтича от трудовия договор – ако произтича от него къде е уредена такава уговорка, размера на плащанията и изискуемостта им, или произтича от друг договор – в който случай да се посочи какъв е този договор, каква е уговорката, размера и падежа на тези плащания, или произтича от неоснователно обогатяване; не става ясно и кога са сторени тези разходи поотделно всеки от тях до достигане на общата сума и какъв е техният размер поотделно.

В изпълнение на указанията, съобщени на ищеца на 05.11.2024г., съответно на 19.11.2024г., в предоставения срок са постъпили молби, в които се обосновава правният интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, а именно – че издадения 3 от работодателя „документ относно получено заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка с трудов договор № 3889/16.10.2023г.“ е незаконосъобразен поради липса на яснота относно основанието, на което е прекратен договора и датата, на която е прекратен; а по отношение на втория иск – че в справка от НАП за прекратяване е посочено „друго основание“, а в трудовата книжа е посочен законовия текст.

След запознаване с исковата молба и уточнителните молби, съдът намира, следното:

Текстът на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, то не е изводим правният интерес от предявяване на иска.

Настоящият случай е именно такъв, ищецът твърди, че е изпратил до работодателя си уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за прекратяване на правоотношението и същото било прекратено.

Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. В този смисъл е решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК.

Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и становището на съдебната практика, позволява да се заключи, че прекратяването на трудовото правоотношение на това основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, настъпва с получаване на изявлението на служителя от работодателя, без да е необходимо издаването на нарочен акт, с който това да се констатира.

Съдебната практика е развила въпроса има ли работникът правен интерес да търси съдебна защита, когато работодателят не му издава изискуем документ по чл. 128, ал. 3 КТ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение. С определение № 307 от 03.05.2012г. по ч.гр.д. № 123 по описа за 2012 година на ВКС, трето ГО, на което самият ищец се позовава, е даден отговор на този въпрос, а именно: Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането, а съгласно ал. 3 на същата законова норма 4 при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В конкретния случай между страните е сключен трудов договор и тъй като работодателят не е изпълнявал задълженията си по него да заплаща своевременно на работника уговореното трудово възнаграждение и поради промяна в мястото на работа, последният му е отправил на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК известие за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Работодателят не е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2, респ. т. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, в случая на 04.01.2011 г. – датата на получаване на писменото изявление на работника от работодателя, т.е. трудовото правоотношение е било прекратено с едностранно изявление от ищеца-работник до ответното дружество-работодател, считано от 04.01.2011 г., като заповедта за прекратяването му в случая има само констативен характер. По силата на закона – чл. 128а, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение като неизпълнението на това задължение не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл. 399 и сл. КТ. В конкретния случай следва да бъде сезирана съответната инспекция по труда, чийто правомощия в този аспект са посочени в чл. 402 КТ.