Решение № 409 от 15.11.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. К., 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100953 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Д. А. К. с ЕГН **********, малолетна към предявяване на иска, действаща чрез своята майка и законен представител И. К. С. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „ф.“ ***** твърди, че с решение № ***** г. по гр.дело *****. по описа на КрлРС ответникът е осъден да заплаща издръжка в общ размер на 350.00 лева на месец на децата си Д. А. К. и М. А. К., от които 170.00 лева за детето Д. и 180.00 лева за детето М.. С решение *****., постановено по гр.дело № 484/2023 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 1121/10.08.2023 г., постановено по в.гр.дело № 1481/2023 г. по описа на ПдОС, влязло в законна сила, издръжката била изменена на 270.00 лева за детето М. К. и 230.00 лева за детето Д. К.. Понастоящем М. А. К. навършила пълнолетие (на 03.11.2023 г.), поради което за нея вече не се дължала издръжка. Съгласно чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете била равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Предвид постановление № 193/12.10.2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2024 г., той бил 933.00 лева. Така минималната издръжка за едно дете следвало да е в размер на 233.25 лева. Получаваната от Д. издръжка към настоящия момент била в размер на 230.00 лева или под законоустановения минимум. До дата 03.11.2023 г. (денят, в който М. навършила пълнолетие), ответникът заплащал издръжка в общ размер на 500.00 лева, която сума била превеждана от неговия работодател по сметка на ЧСИ Иво Кралев, който разпределял сумата след това. Считано от дата 04.11.2023 г. с оглед отпадането на задължението на К. за заплащане на 1 издръжка на навършилото пълнолетие дете, той заплащал единствено сума в размер на 230.00 лева, дължима за детето Д.. Въпреки че през този период (след навършване на 18 години на детето М.), М. била ученичка в 12-ти клас в гимназия в гр. К., бащата не предоставял за нея финансова подкрепа. Дело за издръжка на М. на основание чл. 144 от СК не било заведено само и единствено поради причината, че делата правели бащата „по-чувствителен“ и агресивен. Необходимостта от увеличението на издръжката на Д. не била свързана единствено с обстоятелството, че същата вече е под законоустановения минимум. Детето растяло, а с това и неговите ежедневни потребности. Д. живеела с майка си в дома на баба си и дядо си по майчина линия, но на майката коствали сериозни усилия, за да покрива всички нужди детето, които надхвърляли 600 лева на месец. За дете на възраст почти 14 години били необходими средства не само за храна, дрехи и обувки, а също така за учебни пособия, уроци и развлекателни дейности. Д. била изключително будно и амбициозно дете. Тя била активен участник в танцовия ансамбъл на Просветно културно дружество на *********** - гр. К., като изучавала и гръцки език. В тази връзка детето вземало участие във фестивали, които се провеждали в страната и чужбина, което от своя страна било свързано и с допълни средства. В допълнение, всяка година се провеждал и двуседмичен летен лагер в Република Г., за който средствата се поемали от дружеството, но все пак за такъв период от време били необходими и средства за лични нужди на детето, както и предварителна подготовка (плажни принадлежности и др.). Като при всеки нормален човек се случвало и на Д. да боледува - сезонен грип, зъбобол и подобни неразположения, което било свързано и със закупуване на лекарствени продукти. Съгласно чл.142 ал.1 СК, издръжката се определяла според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Счита, че от гореизложеното се установява, че издръжка в размер на 230.00 лева е крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на детето. В същото време по отношение на даващия издръжката се променили няколко обстоятелства, които му давали възможност да предоставя издръжка в по-висок размер. На първо място, считано от 04.11.2024 г. К. не заплащал 500 лева, а 230 лева, тъй като поголямото му дете навършило пълнолетие. На второ място - не само че нямало промяна в имущественото му състояние, включително притежаваните от него недвижими имоти, но и нещо повече - получаваното от ответника трудовото възнаграждение било увеличено. Счита, че ответникът има възможност и не би бил затруднен да изплаща на детето си Д. А. К. издръжка в размер на 350 лева. С тази сума той щял да участва не само в ежедневните нужди на детето си като пари за училище, храна и дрехи, но и също така за неговото интелектуално развитие - извънкласни дейности и пътувания с цел опознаване на различни култури.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с решение ***** г. по гр. дело № 484/2022 г. по описа на Районен съд К., като я увеличи от 230.00 (двеста и тридесет) лева и осъди ответника да й плаща месечна издръжка в размер на 350.00 (триста) лева, считано от предявяване на иска – 10.06.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

2

Ответникът А. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град К., община К., област П., ул. „В.К.“ **** оспорва иска по размер. Счита предявения иск за частично основателен, доколкото определеният с решение № 94/27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2023 г. на КрлРС размер на издръжка от 230 лева е под минимума по чл. 142 ал. 2 от СК. Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че двамата с ищцата И.

С. са родители на малолетното дете Д. А. К. с ЕГН **********; че с решение № 94/27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2023 г. на КрлРС е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 230 лева, че със същото решение бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете М. А. К. месечна издръжка в размер на 270 лева; че последната навършила пълнолетие на 03.11.2023 г.; че понастоящем минималният размер на издръжка съгласно нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на 233.25 лева; че малолетното дете Д. живее със своята майка в дома на бабата и дядото (родители на И. С.); че детето участва в танцовия състав на Просветно културно дружество на *********** - гр. К.. Оспорва твърденията в исковата молба, че нуждите на детето от издръжка надхвърлят 600 лева на месец, че след навършване на пълнолетие на дъщеря им М. не давал никакви пари за нейната издръжка, че има възможност и нямало да бъде затруднен да заплаща издръжка за детето Д. в размер на 350 лева на месец. Оспорва предявения иск за увеличаване на присъдената издръжка по отношение на претендирания размер, който счита за прекомерно завишен, неотговарящ на нуждите на детето с оглед възрастта му, неговите възможности да осигурява такава, както и възможностите на майката. Заявява, че може да заплаща издръжка за малолетното дете Д. в размер на 235 лева. Сочи, че след навършване на пълнолетие на голямата им дъщеря М. продължил периодично да й дава пари за покриване на ежедневни нужди - по 10-20 лева, за завършване на училище и по други поводи. С малкото дете се виждал почти всяка седмица и му давал допълнително, над определения със съдебното решение размер издръжка, по 10 лева. За началото на изтеклата учебна година (2023 – 2024 г.) му купил маратонки на стойност 220 лева, 3-4 блузки, спортно горнище, а впоследствие и 3 чифта къси панталони, като за последните платил близо 100 лева. За завършване на учебната година също дал на детето 100 лева. В исковата молба се твърдяло, че за малолетното дете Д. разходите на месец надхвърлят 600 лева, които касаели закупуване на дрехи, обувки, храна, учебни пособия, уроци, развлекателни дейности, лекарства и др., но не били посочени конкретни факти и обстоятелства както относно нуждите на детето, така и размера на средствата за покриване на тези нужди. С исковата молба не били представени и доказателства, установяващи такива факти и обстоятелства. Следователно, твърденията били голословни и необосновани. В контекста на горното, твърдяло се, че за детето се правят разходи за подготовка и участие в двуседмични летни лагери в Република Г., но не били представени доказателства за това, че е ходило на такива лагери и какви средства са му били необходими. В исковата молба се твърдяло, че детето изучава гръцки език, но доколкото ответникът бил информиран, тези уроци били безплатни и се поемали от Културното дружество на ***********-гр. К.. Твърдяло се, че се правят при нужда разходи за закупуване на лекарствени продукти при заболяване, но не се посочвало кога, от какво и колко продължително боледувало детето, какви лекарства били закупени и на каква стойност.

3

Поради липса на конкретика за нуждите и разходите, правени от майката за детето, не можело да се установи по категоричен начин с какъв размер издръжка следва да разполага същото. Съгласно нормата на чл. 143 ал. 2 от СК и двамата родители били длъжни да осигуряват издръжка за своите ненавършили пълнолетие деца. В исковата молба липсвали каквито и да било факти и обстоятелства, сочещи на възможностите на майката да осигурява издръжка, като не били представени доказателства за получаваните от нея доходи и за притежавано имущество. Същата работела в „Б.“ АД - гр. К. и получавала около средното за страната трудово възнаграждение. Семейството й, в т.ч. и тя, отглеждали малини за търговски цели и реализирали допълнителни доходи. Получавала и детски добавки в размер на 50 лева.

Относно финансовите възможности на ответника и имуществено му състояние сочи следното: Видно от представеното удостоверение № 003975/27.06.2024 г. на „В.М.З.“ ***** - С., получавал трудово възнаграждение около средното за страната. Други доходи не получавал.

Притежавал по ½ ид. част от двуетажна жилищна сграда, като ответникът и неговата майка живеели на първия етаж, а вторият бил необитаем, тъй като не бил довършен - същият бил на плоча и нямал прокарани електрическа и *** инсталации. Притежавал ½ ид. част от магазин с площ от 28 кв. м, който отдавал под наем до 2007 г. Понастоящем имотът не се ползвал, тъй като нямало желаещи да го наемат. Описва подробно разходите за домакинството си. За лечение при стоматолог заплатил 120 лева на 27.06.2024 г. Полагал грижи и за своята възрастна майка, която получавала пенсия около 600 лева.

Тази година заплатил за болнично лечение на същата 800 лева. Ползвал личен лек автомобил, сочи стойностите на годишната застраховка и ежемесечните си разходи за гориво - около 200 лева. Твърди, че плаща данъци и ТБО за недвижими имоти, автомобил и бус. Моли съда при постановяване на решението си да определи падеж на плащане около 20-о число на месеца, тъй като получавал аванс около 15-о число, авансът се превеждал по банков път, понякога със закъснение.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от претедираната сума.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от приетите като доказателство удостоверение за раждане, заверени преписи от решение решение № ***** г. по гр.дело *****. по описа на КрлРС, решение *****., постановено по гр.дело № 484/2023 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 1121/10.08.2023 г., постановено по в.гр.дело № 1481/2023 г. по описа на ПдОС, че ответникът и ищцата са баща и дъщеря, че бракът между родителите на ищцата е прекратен през 2021 г. и упражняването на родителските права по отношение на нея е било предоставено на майката, а бащата се е задължил да й плаща издръжка.

Понастоящем присъдената издръжка, която ответникът е осъден да плаща на дъщеря си е в размер на 230 лева месечно, считано от предявяване на иска – 22.04.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване. Решенето на съда е влязло в законна сила на 19.09.2023 г. От началния момент, от който е определена предходната издръжка до предявяване на настоящия иск за изминали повече от две години. Ищцата е 4 ученичка в 8-и клас в С.У.Х.П. град К., към момента на постановяване на решението е навършила 14 години (на 02.11.2024 г., след даване ход на устните състезания). Не се спори и се установява от представената служебна бележка, че ищцата взема участие в културния живот на Културно просветно дружество на ***********- К.“ като изучава гръцки език и участва в танцов ансамбъл.