Определение № 1423 от 01.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. Плевен, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500800 по описа за 2025 година

С искова молба от 09.01.2025 г. П. Д. А. е предявил срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София следните искове:

1.да бъде признат за недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК договор за потребителски кредит №202101261113130070 от 26.01.2021 г., сключен между ищеца и ответника.

2.да бъде осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София да заплати на П. Д. А. следните недължимо платени суми: 72 лв. – договорна лихва по чл.11 от договора за потребителски кредит и 366 лв. – неустойка по чл.4, ал.3 във вр. с чл.6 от договора за потребителски кредит или общо 438 лв., ведно със законната лихва.

За разглеждане на така предявените искове е образувано гр.д. №181/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд.

С молба от 08.04.2025 г. ищецът е заявил, че намалява на основание чл.214, ал.1 от ГПК размера на осъдителния иск, като същият следва да се счита предявен за сумата 34 лв. – договорна лихва по чл.11 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва.

С разпореждане №4889/10.04.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. Плевенски Районен съд е приел изменение в размера на иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съгласно което същият да се счита предявен за сумата 34 лв. – договорна лихва по чл.11 от договора за потребителски кредит вместо за 72 лв.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът е заявил, че намалява на основание чл.214, ал.1 от ГПК размера на осъдителния иск, като същият следва да се счита предявен за сумата 34 лв. – договорна лихва по чл.11 от договора за потребителски кредит вместо за 438 лв.

1

С разпореждане №6291/13.05.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. Плевенски Районен съд е указал на ищеца да посочи дали оттегля или се отказва от предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в частта му от 34 лв. до 438 лв.

С молба от 27.05.2025 г. ищецът е заявил, че оттегля иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД частично – за разликата от 34 лв. до 438 лв.

С определение №2741/29.05.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. Плевенски Районен съд е допуснал изменение в размера на иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД чрез намаляване на размера му от 438лв. на 34 лв. и е прекратил производството за разглеждане на иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за горницата над 34 лв. поради частичното му оттегляне.

С определение №2980/12.06.2025 г. Плевенски Районен съд е допълнил определение №2741/29.05.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. в частта му относно разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК П. Д. А. да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София сторените разноски за юриск. възнаграждение в размер на 27.37 лв. за прекратената част от производството.

Последното определение е връчено на П. Д. А. чрез адв. В. Б. на 24.06.2025 г. и на 01.07.2025 г. – в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба срещу него, с която се иска отмяната му като неправилно и постановяването на определение, с което да бъде оставена без уважение като неоснователна молбата на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор от „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София, с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения, а именно:

Съгласно постановката на ТР №6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Ето защо, действайки в хипотезата на т.нар. “пълен въззив“, Плевенски окръжен съд намира, че в конкретния случай Плевенски Районен съд е процедирал неправилно по следните съображения:

В резултат на предприетите от първоинстанционния съд процесуални действия, изразяващи се в даване на указания по чл. 101 от ГПК да уточни дали предприетото от него изменение на иска е съпроводено с частично оттегляне или отказ от предявените претенции, ищецът е бил принуден под страх да не бъде зачетено заявеното от него изменение в размера на иска по чл.55 от ЗЗД, да заяви, че изменението на иска по чл. 214, ал.1, т.3 от ГПК се извършва чрез частичното му оттегляне за разликата от 34 лв. до 438 л в . Това от своя страна е довело до частичното прекратяване на производството, т.е. до хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя практиката, според която предприетото от ищеца намаляване на иска по чл. 214 от ГПК задължително трябва да е съпроводено или с частичен отказ от иска, или с частичното му оттегляне. Тази практика фактически задължава ищеца да прави изявления за частичен отказ или частично оттегляне на иска, каквито тя поначало не е 2 възнамерявала да прави, а и не е длъжна да прави.

Според настоящия съдебен състав, по аргументи от постановките на ТР № 4/2021 г. от 23.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, изменението на иска по чл. 214 от ГПК чрез намаляване на размера му е съвсем самостоятелна правна фигура, различна от оттеглянето на иска по чл. 232 и отказа от иска по чл. 233 от ГПК, при която правна фигура е достатъчно само да бъде заявено съответното изменение на иска, без то да е съпроводено с допълнителни изявления по чл.232 или чл.233 от ГПК. След изявлението по чл.214 от ГПК, искът следва да се счита за предявен в изменения му намален размер и именно спрямо този размер би следвало да се изчисляват и деловодните разноски при постановяване на решение по съществото на спора.

Ето защо, ако Плевенски Районен съд не беше предприел посочените погоре излишни процесуални действия по задължаване на ищеца да прави едновременно с изменението на иска и частично оттегляне на същия, а беше зачел напълно валидното и достатъчно само по себе си процесуално действие на ищеца по изменение на иска чрез намаляване на размера му, нямаше да се стигне до частично прекратяване на производството, респ. до хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК и присъждане на разноски за юриск. възнаграждение в размер на 27.37 лв. за прекратената част от производството. Следва да се отбележи, че това частично прекратяване на производството става в неговия ход – преди края му, когато съдът ще се произнесе по основателността не само на изменения осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, а и по иска за недействителността на договора за потребителски кредит поради наличието в него на неравноправни клаузи. Иначе казано – в настоящия случай не е налице хипотезата, визирана в цитираните в частната жалба решения на СЕС, ВКС и др.

Вместо процесът да се развие законосъобразно, като се приеме заявеното от ищеца валидно и допустимо изменение на иска по чл.55 от ЗЗД чрез намаляване на размера му от 438 лв. на 34 лв. и се постанови решение, с което този иск бъде уважен в пълния му размер /съобразно заявеното намаляване/, Плевенски Районен съд е указал на ищеца да предприеме посочените по-горе процесуални действия, с които завява и частично оттегляне на иска, в резултат на което се е стигнало и до посочения неблагоприятен за ищеца резултат по отношение на разноските, свързан с прилагането на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Аргументи за различния характер на правния институт на изменение на иска се черпят и от това, че този институт е уреден в Глава петнадесета “Отклонения във връзка с предмета на делото“ като самостоятелен и отделен правен институт, различен от оттеглянето на иска по чл. 232 от ГПК, който е уреден в Глава седемнадесета „Отклонения в развитието на производството“.

Двата института имат съвсем различни цели и различни правни последици, вкл. и по отношение на решаване на въпроса с деловодните разноски. Именно изменението на иска по реда на чл. 214 от ГПК е този правен институт, който позволява на ищеца законосъобразно да коригира размера на исковата си претенция в хода на производството съобразно събраните по делото доказателства за актуалния размер на претендираното вземане и да не понася неблагоприятните последици от евентуално частично отхвърляне на иска в 3 първоначално претендирания му размер, ако такова изменение на иска не бъде предприето от него до приключване на съдебното дирене.

По тези съображения, Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго определение, с което да се остави без уважение молбата на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София за допълване на определение № 2741/29.05.2025 г. в частта за разноските, чрез осъждане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на П. Д. А. да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София сторените разноски за юриск. възнаграждение в размер на 27.37 лв. за прекратената част от производството.

Водим от горното, Плевенски Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2980/12.06.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е допълнено определение №2741/29.05.2025 г. по същото дело в частта му относно разноските, като е осъден на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК П. Д. А., с ЕГН: ********** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София, с ЕИК: 201253421 сторените разноски за юриск. възнаграждение в размер на 27.37 лв. за прекратената част от производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр.

София, с ЕИК: 201253421 за допълване на определение №2741/29.05.2025 г. по гр.д. №181/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за разноските чрез осъждане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на П. Д. А., с ЕГН:

********** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ООД-гр. София, с ЕИК: 201253421 сторените разноски за юриск. възнаграждение в размер на 27.37 лв. за прекратената част от производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4