Решение № 38 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100505540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20072708 от 23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 14334/2021 г. на СРС, ГО, 60-ти състав, „Д.З.“ АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 468,48 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ за настъпило на 11.12.2020 г. застрахователно събитие – ПТП с товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ 460“, с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 468,48 лева до пълния предявен размер от 819,25 лева.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в договора били договорени само два начина за обезщетяване на настъпили събития по време на действието на доброволната имуществена застраховка – чрез ремонт в доверен сервиз или обезщетение по експертна оценка съгласно методиката на застрахователя. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд приел, че застрахователят имал право да откаже плащане по представената фактура, тъй като ремонтът не бил извършен в доверен сервиз, но неоснователно не приложил клаузите по сключения договор, съгласно които обезщетението следвало да се определи по експертна оценка на застрахователя.

Въззивникът твърди, че не са били налице предпоставките за прилагане на общия принцип на обезщетяване, а изготвената САТЕ установявала, че определеното 1 обезщетение било в съответствие с методиката. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „М.Т.“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ремонтът е извършен в сервиз по цени много по ниски, отколкото в официалния сервиз на „ДАФ“, като било значение обстоятелството, че липсвало лиценз за извършване на ремонтни дейности. Поддържа се, че общите условия на застрахователя противоречат нормите на КЗ. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

По делото не се спори, че към 11.12.2020 г. страните били обвързани от валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0312200312011333, сключена по отношение на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ 460 ФТ“, с рег. № ****, собственост на ищцовото дружество. Застраховката била сключена за Клауза „Пълно Каско“ и била със срок на застрахователно покритие от 09.06.2020 г. до 08.06.2021 г.

Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2015 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 09.06.2015 г.

Застрахователната сума е определена в размер на 84050 лева, а договорените начини за определяне на застрахователното обезщетение били два – доверен сервиз или експертна оценка.

Не е спорно също така, че на 11.12.2020 г. със застрахования товарен автомобил настъпило застрахователно събитие, при което била увредена предната дясна част на автомобила, както и че същият бил ремонтиран в избран от застрахования сервиз на „С.Г.“ ЕООД, за което била издадена фактура № 0000000197/19.01.2021 г. на стойност 1506 лева с ДДС. Безспорно е, че за процесното застрахователно събитие на 14.12.2020 г. от страна на застрахования било подадено искане за оценка на вреди, по което била образувана щета № 210757437. В искането застрахованият e посочил следния начин за определяне на застрахователното обезщетение – по фактури, предварително съгласувани с дружеството, като по претенцията на ищцовото дружество ответникът одобрил по експертна оценка и изплатил по банков път застрахователно обезщетение в размер на 686,75 лева. Основен спорен момент между страните, във вр, с който са и наведените във въззивната жалба доводи, е по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение по щетата и начина на определянето му.

Съгласно т. 58.3 от ОУ на ответника при частични щети начинът на обезщетяване се договаря със застрахования след подаване на уведомлението за щета, като при МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката били изминали над 5 до 10 години, застрахователното обезщетение се определяло по един от следните начини, избран от застрахования: 1. отстраняване на щети в посочен от застрахователя „доверен“ автосервиз – в този случай застрахователното обезщетение се изплащало на съответния автосервиз, при условие 2 че била платена определена от застрахователя минимална премия при сключване на застраховката; 2. по представени фактури от друг автосервиз – след изрично писмено съгласие от застрахователя, при условие че била платена определена от застрахователя минимална премия при сключване на застраховката и при спазване на неговите ограничения за стойност на сервизен час и на количество и стойност на материалите за боядисване; 3. по експертна оценка. Пред въззивната инстанция не се спори, че сервизът, в който е извършен ремонтът /„С.Г.“ ЕООД/, не е в списъка на доверените сервизи на застрахователя, както и че ответникът не е дал съгласие за извършване на ремонта в посочения сервиз. Настоящият съдебен състав намира, че стойността на действително претърпените вреди по смисъла на императивната законова разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по средни пазарни цени, като следва да се отчетат както цените на официалния доставчик, така и цените на алтернативни доставчици с оглед постигането на оптимално осреднен вариант на стойността на частите и труда, предлагани на пазара, поради което действителната стойност на причинените на застрахования при ответника лек автомобил щети е 1155,23лв. /съгласно заключението на изготвената САТЕ/. В случая действително са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, определено от застрахователя по експертна оценка /с оглед липсата на предпоставките за репариране на вредите по другите два начина, посочени в ОУ/, като съгласно т. 60 от ОУ на застрахователя, за частични щети, експертната оценка се изготвя по цени и каталози на застрахователя.

Доколкото се касае за договорни отношения, то в случая несъмнено е приложима разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, регламентираща принципа на свобода на договарянето, който обаче не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара, предлагащи такива резервни части и услуги, като съобразно заключението на САТЕ обезщетението се равнява на сумата от 1155,23лв. След приспадане на извънсъдебно платеното от ответника обезщетение от 686,75 лева. остава непогасен остатък от 468,48 лева, за която сума и предявеният иск се явява основателен.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

3

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20072708 от 23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 14334/2021 г. на СРС, ГО, 60-ти състав, в частта, в която „Д.З.“ АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 468,48 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ за настъпило на 11.12.2020 г. застрахователно събитие – ПТП с товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ 460“, с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски в размер от 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4