Решение № 94 от 15.06.2026, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Гражданско дело 1050/2025
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Димитринка Емилова Купринджийска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Кубрат - 7300, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20253320101050 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 409, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Производството по по изпратено по подсъдност гр.д. 1633/2025 г. по описа на РС – Разград. Постъпила е искова молба вх.№ 9013/17.09.2025 г. от С. Ф. Х. със съдебен адрес: **, чрез „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, представлявано от адв. В. В. от АК – Русе, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, гр.София, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., с която моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 17 237.11 лв., представляваща сбор на сумите от 9 047,40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05,02,2024 г. до 22,08,2025 г. върху сумата от 42 165,53 лв. и от 8 189,71 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05,02,2024 г. до 27,08,2025 г. върху сумата от 37 834,47 лв., представляващи присъдено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № **, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания в резултат на ПТП на 06.09.2021г., виновно причинено от А. Ф. Р., ЕГН:********** при управление на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № **, по път II-23, км 23+586, в посока на движение с.Веселец, обл.Разград - гр.Завет, обл.Разград.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 06.09.2021 г. на път II-23 в посока към гр.Завет, при управление на МПС – л.а. „Ауди Q5“ с рег. № **, собственост на С. Ф. Х., водачът А. Ф. Р. изгубил контрол над автомобила, вследствие на което последният напуснал пътя в дясно по посока на движението си и се блъснал последователно в две крайпътни дървета. На предната дясна седалка на автомобила пътувал като пасажер ищецът С. Ф. Х., който в резултат на претърпяното ПТП получил наранявания в различни области на тялото и изпаднал в безсъзнание. Бил откаран първоначално в ФСМП гр.Исперих, а от там по лекарско разпореждане в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр.Разград, където бил приет за лечение в Отделение по анестезиалогия и интензивно лечение. Деянието и вината на водача А. Ф. Р., както и причинно следствената връзка били установени влязла в сила присъда № 11/20.06.23г., постановена по НОХД 20233320200094, по описа на Районен съд Кубрат, изменена с Решение № 169/28.11.23г., постановено по ВНОХД № 20233300600379, по описа на Окръжен съд Разград.
Управлявания от виновния водач автомобил имал валидна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ в “ЗД “БУЛ ИНС““ АД, с полица № BG/02120003094294, с период на валидност от 05.11.2020г. до 04.11.2021г.
С влязло в сила Решение № 161/12.08.2024г., постановено по гр.д. № 46/2024 г. по описа на ОС - Разград “ЗД “БУЛ ИНС“ АД било осъдено да заплати на С. Ф. Х. сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания, в резултат на ПТП на 06.09.2021г., виновно причинено от А. Ф. Р., ЕГН:********** при управление на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № **, по път II-23, км 23+586, в посока на движение с.Веселец, обл.Разград - гр.Завет, обл.Разград.
“ЗД “БУЛ ИНС“ АД изплатило на С. Ф. Х. присъдената му с решение № 161/12.08.2024г., постановено по гр.д. № 20243300100046, по описа на Окръжен съд гр.Разград сума на две части – на 22.08.2025г. изплатило сумата от 42 165,53лв. и на 27.08.2025г. изплатило сумата от 37 834,47лв.
Същевременно според ищеца ответникът е изпаднал в забава при изплащането на обезщетението за причинените му имуществени вреди, с което обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощения от него адв.В. В. поддържа исковата молба и излага подробни допълнителни съображения, включително и в писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, действащ чрез адв.
М. И. Г. от САК, представя писмен отговор като на първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не се сочат факти, относими към фактическия състав на нормите от КЗ, цитирани от ищеца. В тази връзка моли да се дадат указания на ищеца да конкретизира тези обстоятелства.
На второ място счита, че правото на обезщетени за забава е акцесорно спрямо главното вземане и може, и следва да бъде заявено в рамките на първоначалното исково производство, което се претендира главница. В този смисъл счита, че ако претенцията за лихва е била предявена и разгледана по гр.д. № 46/2024 г. на ОС – Разград, то по отношение на нея действа силата на присъдено нещо по чл. 298 ГПК и същата не може да се предявява отново с отделен иск. В тази връзка моли да се изиска преписката по гр.д. № 46/2024 г. на ОС – Разград, за да се прецени дали настоящият иск е процесуално допустим.
По съществото на спора възраженията на ответника са свързани на първо място с датата, от която се претендира обезщетението, като счита, че е механично посочена, без да се сочи нито един юридически факт, който да свърже тази дата с изискуемостта на задължението или с настъпването на забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД. Излагат се подробни правни аргументи, като основният е че липсват доказателства за формиран състав на забава както по ЗЗД, така и по КЗ и в този смисъл липсва правно основание за присъждане на каквато и да било законна лихва за претендирания период.
На следващо място възраженията на ответника са свързани с размера на претенцията, като счита, че сумите са недоказани и неправилно формулирани, тъй като в исковата молба липсва подробен, ясен и проверим разчет за начина, по който са формирани. Освен това изразява съмнения дали при формиране на сумите е отчетена динамиката на главницата и по-конкретно факта, че е платена на два пъти, опасявайки се от „двойно лихвуване“ Претендира за съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от адв. Д. Н., който поддържа писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки.
В срока за писмен отговор третото лице помагач А. Ф. Р. не е депозирал такъв, не е заявил становище по исковите претенции, не е направил възражения, нито доказателствени искания
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори в процеса, а и от приложеното за послужване ГД № 46/2024г. на ОС Разград, се установява, че на 06.09.2021 г. на път II-23 в посока към гр.Завет, при управление на МПС – л.а. „Ауди Q5“ с рег. № **, собственост на С. Ф. Х., водачът А. Ф. Р. изгубил контрол над автомобила, вследствие на което последният напуснал пътя в дясно по посока на движението си и се блъснал последователно в две крайпътни дървета. На предната дясна седалка на автомобила пътувал като пасажер ищецът С. Ф. Х., който в резултат на претърпяното ПТП получил наранявания в различни области на тялото и изпаднал в безсъзнание. Деянието и вината на водача А. Ф. Р., както и причинно следствената връзка били установени с влязла в сила присъда № 11/20.06.23г., постановена по НОХД 2
20233320200094, по описа на РС - Кубрат, изменена с Решение № 169/28.11.23г., постановено по ВНОХД № 20233300600379, по описа на ОС - Разград.
Безспорни са фактите, че управлявания от виновния водач автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в “ЗД “БУЛ ИНС““ АД, с полица № BG/02120003094294, с период на валидност от 05.11.2020г. до 04.11.2021г., както и че с влязло в сила Решение № 161/12.08.2024г., постановено по гр.д. № 46/2024 г. по описа на ОС - Разград “ЗД “БУЛ ИНС“ АД било осъдено да заплати на С. Ф. Х. сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и негативни преживявания, в резултат на ПТП на 06.09.2021г., виновно причинено от А. Ф. Р., ЕГН:********** при управление на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № **, по път II-23, км 23+586, в посока на движение с.Веселец, обл.Разград - гр.Завет, обл.Разград.
“ЗД “БУЛ ИНС“ АД е изплатило на С. Ф. Х. присъдената му с решение № 161/12.08.2024г., постановено по гр.д. № 20243300100046, по описа на Окръжен съд гр.Разград сума на две части – на 22.08.2025г. изплатило сумата от 42 165,53лв. и на 27.08.2025г. изплатило сумата от 37 834,47лв.
За установяване на размера на претенцията за законна лихва е назначена съдебно – икономическа експертиза, като след наппавените изчисления вещото лице е посочило, че размерът на Законната лихва върху присъденото обезщетение от 80 000,00 лв. е 16 751,98 лв. или 8 565,15 €, като е изчислена върху главницата от 80 000,00 лева за периода от датата на подаване на исковата молба - 05.02.2024 г. до датата на първото плащане от 42 165,53 лева на 22.08.2025 г. – лихва за 565 дни - 16 689,40 лв. и върху останалата неплатена сума - 37 834,47 лв. за период от 23.08.2025 г. до 27.08.2025 г., когато е изплатена сумата, лихвата за 5 дни е 62,58 лв. Според експерта изчисленията на ищеца относно претендираните суми в размер на 17 237,11 лева не съответстват на изчисления със законния лихвен процент.
В съдебно заседание на 14,05,2026 г. вещото лице допълва заключението си с отговор на поставен от ответното дружество въпрос, като посочва, че законната лихва върху 80 000 лева за периода от 08.10.2025 г. до 14.05.2026 г. е 2 695.23 евро или 5271.41 лева.
Това заключение не е оспорено и съдът го кредитира като компетентно и обосновано.
Въз основа на заключението на експерта в с.з. на 14,05,2026 г. ищецът чрез процесуалния си представител се отказва от част от така предявения иск до размера на 485,13 лв. и моли производството да продължи за претенцията му в размер на 16 751,98 лв.
С протоколно определение съдът е прекратил производството по делото в частта за направения отказ от иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 409, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на присъденото с влязло в сила съдебно решение застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
Разгледан по същество искът е доказан по основание и по размер.
На първо място съдът следва да отбележи, че възражението на ответното дружество за недопустимост на исковата претенция е неосснователно. Видно е от приложената по настоящото дело за послужване преписка по гр.д. № 46/2024 г. по описа на ОС – Разград, че с исковата молба, предявена на 05,02,2024 г., с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е заявена претенция за забава в размер на законната лихва, съответно съдът не се е произнасял по такова искане и не е налице сила на присъдено нещо.
На следващо място, не е налице пречка да бъде предявена претенцията за законна лихва по чл. 409 от КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД с отделен (самостоятелен) иск, след като вече има влязло в сила решение за главницата (основното застрахователно обезщетение).
Вземането за законна лихва за забава (по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) е акцесорно (допълнително) спрямо главния дълг и въпреки че следва главницата, то представлява самостоятелно право на обезщетение за вредите от забавеното плащане. След като вече е установено с влязло в сила решение, че застрахователят дължи главницата, в настоящото дело това обстоятелство не следва да се преразглежда – съдът се произнася единствено по периода и размера на забавата.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочва, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 409 във връзка с чл. 405 от КЗ и чл. 497 КЗ, застрахователят изпада в забава и лихвата започва да тече от следния най-ранен момент: 1. След изтичане на 15 работни дни от момента, в който са представени абсолютно всички изискани от застрахователя писмени 3 доказателства, необходими за установяване на събитието и размера на вредите. 2. С изтичане на 3 месеца от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя.