Решение № 149 от 16.05.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ХАСКОВО, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500163 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община*** против Решение № 260010 / 17.01.2022 г., постановено по гр. дело № 225/2021 г., по описа на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено по отношение на Община ***, че И. П. Н., с ЕГН: ********** и С. П. Н., с ЕГН: **********, са собственици по наследство и давност на 537/1187 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота гр.***, целия с площ 1187 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план – ***, в кв.***, парцел Х, одобрен със заповед № РД-02-14-369/1987г. и № 1046/1997г., при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Недоволен от така постановено решение е останал въззивникът Община – ***, който го обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба са изложени съображения, че с ангажираните по делото доказателства, ищците не са установили по несъмнен начин придобиването на спорните идеални части от процесния имот на основание давностно владение. Твърди се, че фактическата власт върху имота била прекъсната за продължително време, като в тази насока били гласните доказателства по делото, поради 1 което за непрекъснато владение и неосъществяването по непрекъснати действия по отношение на установяване на фактическа власт върху имота, водел до извод различен от този, който е направил първоинстанционният съд. Счита, че с ангажираните по делото доказателства ищците не са доказали намерението и волята за своене на спорните идеални части от имота. Направен е анализ на разпоредбите на Закона за собствеността във връзка с фактическото владение върху процесните идеални части от имота, като счита че ответникът с ангажираните по делото доказателства е оборил презумпцията за наличието на субективен признак, а именно: анимуса по отношение на владеенето върху 537/1187 ид. ч. от процесния имот. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения установителен иск. Претендират се и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите И. П. Н. и С. П. Н., чрез пълномощника им адв. И.П., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че ангажираните по делото доказателства водели до единствено възможния извод, че именно ищците са придобили процесните идеални части от имота по давност и по наследство от техния наследодател, и тъй като общината никога не е имала претенция по отношение на тези идеални части с актуването на този имот като общинска собственост, общината не се легитимира като собственик на тези идеални части. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Хасково. Претендират се и присъждането на разноски по делото.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищците И. П. Н. и С. П. Н. срещу Община *** , с искане да бъде прието за установено между страните по делото, че ищците са собственици по наследство и давност на 537/1187 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота гр.

***, целият с площ 1187 кв. м.

Имотът е бил придобит на 02.11.1950 г. чрез договор за покупко-продажба от А.А.Н., починал на 16.01.1970 г. Същият оставил за свои наследници двамата си братя В.Д.А. и И.А.Н. – дядо на ищците. С договор за дарение от 10.12.1970 г. В.Д.А. надарил 2

И.А. Н. с ½ ид. част от лозе от 650 кв.м., останало в наследство от починалия им брат А.А.Н.. Дядото на ищците от своя страна на 21.12.1972 г. с безвъзмездно придобитите 650кв.м. извършил дарение с нотариален акт № ***, том ***, по нот. дело № *** г., в полза на сина си П.И. Н..

По делото не е спорно, че ищците са наследници на П.И.Н., починал на 17.04.2020 г. Не е спорно също, че са станали съсобственици на 650/1187 ид. части от процесния имот, който общият им наследодател е придобил по силата цитирания по-горе договор за дарение.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният поземлен имот с ид. ***. по действащата кадастрална карта представлява имот пл. № ***, кв.*** в УПИ ,,X‘‘ по плана на гр.*** , одобрен със Заповеди от 1987 г. и 1997 год. Със Заповед № 1046 / 97 год. е одобрено попълване на кадастралната основа с имот пл. № 8605 с площ 1200 кв.м. и като собственик в разписен лист е записан бащата на ищците П.И.Н., с НА № ***, том ***, по нот. дело № *** год. /л. 10/. Поземленият имот с ид. ***. е идентичен с имота, описан в НА № ***, том ***, по нот. дело № *** год. /л. 12/.

От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се потвърждават и допълват горепосочените данни. От същото се установява, че на кадастралния и регулационния план, одобрен със Заповед № 853/1957 год., процесният имот се намира извън строителните граници на населеното място и е нанесен като „лозе“, а на КиРП, одобрен със заповед от 1987г. е нанесен като „двор“ и попада в парцел ,*** на квартал ,,***‘‘. В разписния списък към плана от 1957г. за дворното място, същият е вписан като „лозе“ със собственик А.А.. Записано е, че имотът попада в квартал ,,***‘‘, като от него е образуван парцел № ‘‘V‘‘. По този план дворното място е извън регулационните граници на града. На КиРП, одобрен със Заповед № РД-02-14-369/1987 г. и Заповед № 1046/1997 г., е нанесено дворно място с планоснимачен номер 8605 с площ 1200 кв.м. В разписния списък към този план за дворното място е вписано вид и назначение на имота – двор, като собственик на имота са вписани имената наследодателя на ищците, а в графата за документ за собственост е вписано ‘‘н. а. *** г.‘‘. По отношение на границите на имота вещото лице е посочил, че ПИ с ид. *** е напълно идентичен с дворно място с пл. номер *** по КиРП, одобрен със Заповед № РД-02-14-369 / 1987 г. и Заповед № 1046/1997 г., а дворно място с пл. номер *** по КиРП, е напълно идентично с източната част на дворно място с пл.номер *** по КиРП, одобрен със Заповед № 853/1957 г. УПИ № X, попада в квартал *** по КиРП на град ***, одобрен със Заповед № РД-02-14-369/1987 г.

По повод на подадена от ищците молба за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка Община *** е съставила Акт за частна общинска собственост № *** на 03.06.2020г., с който на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 58 от ЗОС е актувала 537 / 1187 ид. ч. от имот с идентификатор 77195. 729.190 като общинска собственост /л. 84/.

Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Х.Н.Н., без дела и родство със страните, съсед на ищците.

3

Свидетелката излага, че от ранна възраст /от 1990 г./ познава имота, който според нея е с площ около декар и двеста, като границите му не били променяни никога. Между процесния и притежавания от нея наследствен имот нямало поставена ограда. Имотът на ищците имал изградена телена ограда с колове, като от север граничел с имота на свидетелката, а от източната страна преди време било дере, което впоследствие било зарито. Излага, че познавала бащата на ищците, който идвал в имота всеки ден. Той се грижел за мястото, обработвал целия имот, като там, където не го засявал, си косил тревата, тъй като имало дръвчета. След смъртта на П.Н. ищците идвали от време на време, но по-рядко . Не знае някой да има претенции към процесния имот.

В показанията на свидетелката Н., която е снаха в семейство от месец май 1989 г., се съдържат данни, че няма промяна в границите на процесния имот, нито имало периоди, в които друг да го е владял. Личните й възприятия датират от месец май 1989 г., когато тя за първи път е ходила на това място. Посочва, че имотът бил собственост на семейството още от майката на свекър й – баба С., която ходела редовно там. П. Н. /свекър й/ по-активно започнал да ходи след като се пенсионирал и почти по цял ден прекарвал време там. Сочи, че тя и съпругът й /ищеца/ в началото ходели редовно, за да му помагат, като подробно и конкретно излага грижите, които е положила самата тя за това място. Имотът е бил посещаван от свидетелката и съпругът й, от ищците /брат и сестра/, а също и от цялото семейство. Твърди, че имотът е ползван в цялост. След смъртта на свекър й, тя и ищците ходели от време на време. Описва работата по поддръжка на двора, която осъществяват, както и че съседите също им помагали за това.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е установяване правото на собственост на ищеца на въведеното от него в исковата молба придобивно основание. За да бъде уважен същият, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота в процесния период и да го е владял като свой. В негова тежест е и да установи посочените обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните последици - придобиването на имота по давност. В тежест на ответника е да докаже, че притежава права върху имота, които изключват правата на ищеца.

В настоящия случай ищците са навели твърдения, че са придобили собствеността върху 537 / 1187 ид. ч. от процесния имот вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която присъединяват и тази на техния наследодател П.Н. и неговите възходящи и братя.

Спорът по делото засяга въпросите имало ли е владение и дали в полза на ищците е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишна давност за придобиване съответните ид. ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно.

В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на владението упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.

Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. В чл. 69 от ЗС се предполага намерението да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, 4 съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.