Решение № 1191 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300502325 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 69480/24.08.2026 г., подадена от Й. Т. Б., ЕГН: **********, длъжник по изп. дело № 20208210400818 по описа на ЧСИ П.С.И., рег. № 821, срещу Разпределение на постъпили суми от 12.08.2026 г.

В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител не е определил правилно размера на непогасените задължения за издръжка за минал период, не е отчел надлежно извършените от длъжника плащания и сумите, получени вследствие на проведена по друго изпълнително дело публична продан на недвижим имот, както и че неправилно са определени законната лихва и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Излагат се и оплаквания относно начина на отчитане на сумите, постъпили през 2026 г. от работодателя и от запорираната платежна сметка на длъжника. Иска се отмяна на разпределението в обжалваната част.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от останалите страни.

Окръжният съд, след като обсъди доводите в жалбата, мотивите на съдебния изпълнител и материалите по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Обжалваното разпределение е предявено на страните на 21.08.2026 г., а жалбата е подадена на 24.08.2026 г., поради което е спазен тридневният срок по чл. 462, ал. 2 ГПК. Жалбата изхожда от длъжника по изпълнението, който е процесуално легитимиран да 1 обжалва разпределението.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 460 ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя сумите за вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между останалите вземания. Поредността на привилегированите вземания се определя съобразно чл. 136 ЗЗД.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверката по реда на чл. 463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, като служебно проверява единствено дали в разпределението са включени присъединените по право взискатели. Жалбоподателят определя предмета на съдебната проверка, поради което производството по чл. 463 ГПК не представлява средство за цялостна ревизия на всички действия, извършени в хода на изпълнителното производство.

В тази връзка съдът намира за неотносими към предмета на настоящото производство исканията на жалбоподателя за установяване на цялостната хронология на изпълнителните действия от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент с оглед евентуално последващо позоваване на погасителна давност, както и исканията, насочени към проверка на законосъобразността на действия, извършени по други изпълнителни производства.

Предмет на настоящата проверка е единствено законосъобразността на Разпределението от 12.08.2026 г., като предходни плащания и изпълнителни действия могат да бъдат съобразявани само доколкото имат пряко значение за съществуването и размера на вземанията, включени в това разпределение.

Изпълнително дело № 20208210400818 е образувано на 23.07.2020 г. по молба на Н. И. Г., действаща като майка и законен представител на малолетните Т. Й. Б. и И. Й. Б., въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2020 г., издаден въз основа на Решение № 2040/21.06.2020 г. по гр. д. № 6679/2019 г. на Районен съд – Пловдив. С изпълнителния титул длъжникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко от децата, считано от 01.05.2019 г. и занапред, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По делото са представени доказателства за извършвани от длъжника плащания на месечни издръжки. От материалите по изпълнителното производство и от становищата на взискателите се установява, че плащанията, за които са представени платежни документи и чието получаване е признато от взискателите, са отчетени от съдебния изпълнител при определяне на непогасения остатък.

От представените платежни документи се установяват плащания на месечни издръжки за периода от юли 2020 г. до юли 2026 г., като когато в платежния документ е посочен конкретният месец, плащането е отнесено към съответната месечна вноска. Погасените по този начин вземания не са включени повторно като непогасени в разпределението от 12.08.2026 г.

Неоснователно е и оплакването относно неотчитане на средствата, получени вследствие публичната продан на недвижимия имот на длъжника в 2 с. ****.

От доказателствата се установява, че публичната продан е извършена по друго изпълнително производство – изп. дело № 20207650402790 по описа на ЧСИ Г.И.. Имотът е възложен за сумата 4 392 лв., но тази сума не е постъпила изцяло по изпълнителното производство, по което е извършено обжалваното разпределение.

На 20.07.2021 г. по сметка на ЧСИ М. Д. е преведена от ЧСИ Г.И. сумата 2 824 лв. От постъплението са погасени дължими по изпълнителното дело такси и разноски, а сумата 2 392,08 лв. е преведена на взискателите на 23.07.2021 г. Получената от взискателите сума е отчетена от ЧСИ И. при определяне на остатъка от задължението.

Доколкото жалбоподателят поставя въпроса по какъв начин цялата продажна цена от 4 392 лв. е била разпределена в производството пред ЧСИ Г.И., този въпрос е извън предмета на настоящото производство.

Производството по чл. 463 ГПК не предоставя възможност при обжалването на едно разпределение да се осъществява последващ косвен съдебен контрол върху друго разпределение, извършено от друг съдебен изпълнител по друго изпълнително дело.

Релевантно за настоящото производство е дали сумата, реално постъпила и получена от взискателите, е отчетена при определяне на непогасения размер на вземането, което в случая е сторено.

След съобразяване на извършените плащания и постъпилите по изпълнителното производство суми съдебният изпълнител е приел за непогасени месечните задължения за издръжка за периода от 01.10.2019 г. до 31.07.2020 г., текущата издръжка за месец август 2026 г. и съответните законни лихви.

Жалбоподателят не установява конкретно плащане, което да е останало неотчетено и което да погасява някое от именно тези вземания. Представянето на доказателства за плащания, които вече са отчетени от съдебния изпълнител и са отнесени към конкретно посочени от длъжника месечни вноски, не обосновава извод за неправилност на определения в разпределението остатък.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички еднородни задължения към един и същ кредитор, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ето защо, когато при извършване на плащането длъжникът изрично е посочил конкретната месечна издръжка, плащането правилно е отнесено към индивидуализираното от него задължение и не може впоследствие, единствено с оглед изхода на производството по чл. 463 ГПК, същото плащане да бъде отнесено към друго, по-старо задължение.

По отношение на сумите, събрани през 2026 г. чрез запор върху трудовото възнаграждение и платежната сметка на длъжника, съдът намира, че същите правилно са включени в общата сума, подлежаща на разпределение.

Тези средства са постъпили по сметката на съдебния изпълнител вследствие на реализирани изпълнителни способи, поради което представляват принудително събрани средства по изпълнителното дело.

Обстоятелството, че длъжникът паралелно е извършвал директни плащания на текуща издръжка, които са отчетени като погасяващи съответните месечни задължения, не променя характера на вече постъпилите по изпълнителното дело суми и не обуславя тяхното връщане или изключване от 3 разпределението, доколкото по изпълнителното дело продължават да съществуват други изискуеми и непогасени вземания.

Неоснователни са и оплакванията относно законната лихва. С изпълнителния титул е присъдена законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска за издръжка. След като по делото са останали непогасени просрочени месечни вноски, акцесорното вземане за законна лихва върху тях също е дължимо до съответното им погасяване.

В жалбата не е установена конкретна аритметична грешка при изчисляването на лихвата за конкретна месечна вноска, нито е установено, че върху погасена главница е начислена лихва за период след погасяването .

Поради това общото оспорване на размера на законната лихва не обосновава извод за незаконосъобразност на разпределението.

По отношение на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът намира следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в предвидените от закона случаи. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ представлява пропорционална такса за изпълнение на парично вземане.

Обстоятелството, че след образуването на изпълнителното производство определени суми са платени от длъжника директно на взискателите, не изключва само по себе си дължимостта на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, когато плащането е извършено след започване на изпълнителното производство и при осъществяване на предприетото принудително изпълнение.

В този смисъл е и практиката на ВКС, според която длъжникът отговаря за таксите и разноските по изпълнението и когато след образуването на изпълнителното дело изпълни паричното задължение чрез плащане непосредствено на взискателя, а не по сметката на съдебния изпълнител.

Съществено за реда на удовлетворяване на таксите е и разрешението, дадено с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на държавата, съответно на частния съдебен изпълнител, за дължимите по изпълнението такси се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.

Критерият за привилегията не е дали таксата е предварително внесена от взискателя, нито кой е титулярът на вземането за разноски, а наличието на необходимата връзка между разноските по изпълнението и осъществения изпълнителен способ.

В процесния случай сумите, предмет на разпределението, са постъпили по изпълнителното дело вследствие на наложените запори върху трудовото възнаграждение и платежната сметка на длъжника, т.е. вследствие на реално осъществени способи на принудително изпълнение. При това положение начислените и дължими разноски по изпълнението, включени от съдебния изпълнител в първия ред на разпределението, правилно са квалифицирани по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

От общо подлежащата на разпределение сума 1 383,11 евро съдебният изпълнител е отделил 160,74 евро за такси и разноски по изпълнението, след което остатъкът от 1 222,37 евро е насочен за частично погасяване на непогасените такси по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Неоснователно е възражението, че наличието на вземания за издръжка 4 изключва удовлетворяването на разноските по изпълнението преди тях.

Вземанията за издръжка се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД, докато разноските по принудителното изпълнение, отговарящи на предпоставките на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, се удовлетворяват в предходен ред.

Законът определя последователността на удовлетворяване и съдебният изпълнител не разполага с възможност да предпочете вземането от пети ред пред съществуващо вземане, ползващо се с привилегията от първи ред.

По изпълнителното дело държавата е присъединена по право като взискател съгласно чл. 458 ГПК въз основа на удостоверени публични задължения на длъжника в общ размер 9 026,15 евро. Публичните вземания, които не се ползват с друга специална привилегия, се удовлетворяват по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

Следователно правилно при недостатъчност на разпределяната сума за удовлетворяване на предходните по ред привилегировани вземания за вземанията за издръжка и за публичното вземане на държавата не е разпределена сума.