Определение № 704 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500490 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от П.

Д., ЕГН: ********** срещу Разпореждане №6306/08.05.2026г., постановено по гр.д.№1359/2026г. по описа на РС-Плевен, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба, депозирана от ищеца, и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Прави се искане съдът да отмени акта и да постанови нов, с който да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Плевенски окръжен съд, като прецени като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да прекрати производството по делото, ПРС е изложил съображения, че производството е образувано по молба от П. Х. Д., ЕГН **********, в която се сочи, че трябва да се поправи официален документ по чл.542 ГПК свидетелство за завършено образование. Съдът е изложил, че в молбата е изразено мнение, че свидетелството е недопустимо, тъй като удостоверявало несъществуващо лице – П. И. Д. и П. Х. Д., вместо П. Х. Д.. Съдът е изложил мотиви, в които приема, че подадената молба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като не се индивидуализира официалния документ, за който се 1 твърди, че е „недопустим“, нито пък дали той е изгубен, унищожен, съставен, респ. несъставен, а за второто особено искане не са изложени фактически твърдения, като не става ясно кое решение се иска да бъде прогласено за нищожно.

С оглед изложеното, с Разпореждане №4793/02.04.2026г., постановено по гр.д.№1359/2026г. по описа на РС-Плевен молбата е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности.

В изпълнение на указанията ищецът е депозирал Уточняваща молба. В Разпореждане №6306/08.05.2026г., постановено по гр.д.№1359/2026г. по описа на РС-Плевен съдът е приел, че въпреки подадената уточняваща молба, то отново не се твърди да е изгубен или унищожен официален удостоверителен документ, а напротив такъв се представя, като се твърди, че следва да бъде поправено името в него. Съдът е приел, че молителят излага непоследователно твърдения за търговско дружество, но не изпълнява указанията на съда за това му искане. По отношение на искането за поправка на документи съдът е изложил мотиви, че намира същото за недопустимо.

Според първоинстанционния съд по реда на чл.542 ГПК се установяват факти с правно значение, за които законът предвижда издаването на официален документ и такъв документ не трябва да е съставен или съставеният да е унищожен или изгубен, без възможност да бъде възстановен. Според съда в случая документите са съставени и не са изгубени или унищожени, и не се иска установяване на факти с правно значение, а поправяне на вече издадени документи, с които са установени факти с правно значение.

Поради изложеното, съдът е върнал исковата молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Според настоящия въззивен съдебен състав обжалваното определение на Плевенски районен съд е правилно, законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено на осн.чл.278 ал.4 във вр.с чл.271 ал.1 ГПК.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

В случая в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът е депозирал уточняваща молба, в която фактическите твърдения и петитума на предявения иск продължават да са неразбираеми, като неяснотите и противоречията са се задълбочили, поради това, че ищецът излага нови факти и твърдения за търговски дружества, без да излага конкретната връзка с 2 искането по чл.547 от ГПК. Нито от първоначалната, нито от уточняващата я молба може да се индивидуализира предмета на спора. Това е така, тъй като е представена Диплома за завършено висше образование №000567 на името на П. Х. Д., издадена от Медицинска академия към Висш медицински институт – гр. Плевен, а същевременно в допълнителната уточняваща молба се иска поправка в Удостоверения, издадени от Министерство на народната просвета, които удостоверяват преминаването във втори и пети клас на лице с имена П.

И. Д., роден на същата дата, на която и молителят. В този смисъл не е уточнен правният интерес на молителя да проведе процедура по чл.547, вр. чл.542 от ГПК, предвид наличието на документ, удостоверяващ вече завършеното му образование, доколкото посочените Удостоверения за преминаване от един клас в друг нямат самостоятелно правно значение, поради което пропуските и грешките в тях не рефлектират негативно върху правната сфера на молителя.

Изцяло неуточнено е и искането на молителя за постановяване на решение за нищожност, свързано с търговско дружество, което не е посочено.

Въззивният съд счита, че ищецът не е съумял да направи ясно и логически последователно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата му претенция отправена за разрешаване пред Плевенски районен съд, както и че не е формулиран и ясен петитум.

Предвид пълната невъзможност да се изложат относими факти и обстоятелства, не може да се прецени каква е търсената с иска защита, какъв е вида на иска и какъв е правният интерес на молителя от водене на производство.

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай следва да се приложи правилото, релевирано в разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено на осн.чл.278 ал.4 във вр.с чл.271 ал.1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.4 във вр. с чл.271 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6306/08.05.2026г., постановено по гр.д.№1359/2026г. по описа на РС-Плевен, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба, депозирана от ищеца, и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4