Решение № 214 от 19.04.2024, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. К. 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510102932 по описа за 2023 година

В исковата молба ищцата твърди, че на ***г. сключила трудов договор № 86 ***г„ на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 216, ал.1 и чл. 259, ал.1 от ЗПУО с ответника - ОДК Св.И.Р.“, с ЕИК: ***, с адрес: гр. К.. представлявано от Д.С.Т., в качеството й на директор, като била назначена на длъжността „учител, спортни дейности и туризъм в обслужващи звена в системата на народната просвета“ с шифър по НКПД: ***, с основно месечно възнаграждение в размер на сумата от 630.00 (шестстотин и тридесет) лева.

От този момент нататък започнала да изпълнява съвестно поетите от нея трудови задължения и винаги била спазвала вменената и трудова дисциплина.

По време на действието на трудовия и договор не била извършвала, каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина, дори напротив винаги изпълнявала точно и съвестно зададените и указания от ръководството.

Сочи, че през 2021г. подписала и допълнително споразумение, с което нетното и месечното възнаграждение било увеличено на сумата от 1 340лв.

/хиляда триста и четиридесет/ лева. На основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 10 от Наредба № 12 / 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и изтичане срока на предизвестие, със Заповед № ***г.трудовото и правоотношение било прекратено, считано от ***г., тъй като изтекъл срока на предизвестието и била придобила с придобита пенсия за осигурителен стаж и възраст като всички заплати и обезщетения били безспорно заплатени.

Твърди, че с Наредба за изменение на допълнение на Наредба №4 от ***г. за нормиране и заплащане на труда били изменени минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите 1 специалисти. В брой 75 на ДВ от *** г. била публикувана горепосочената Наредба, а в §2 от нея се съдържали промени в Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Съгласно §3, която е заключителна разпоредба, нормативният акт влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. По този начин наредбата, изменяща Наредба № 4, придава обратна сила, изразяваща се в обратно действие на увеличението на работните заплати, считано от ***г.

С оглед на това обстоятелство бил сключен Анекс № Д01- *** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от *** г„ в който бил отразено въпросното увеличение на трудовите възнаграждения на педагогическия персонал.

Сочи, че потърсила полагащото и се увеличение по Анекса за трудовото възнаграждение получавано, считано от ***г. както било посочено в цитиран нормативен акт до датата на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно ***г., въпреки това получила категоричен отказ от директора на ОДК „ Св.И.Р.“, с ЕИК: ***, с адрес: гр. К. тъй като не следвало да и се заплаща въпросното вземане. Посочената за това причина била, че към датата на постановяването на горепосочения нормативен акт, издаден от Министъра на образованието и науката била с вече прекратени трудови правоотношения и тази норма нямала сила за случаи като нейният.

Счита, че така поставеният и отказ за изцяло незаконосъобразен, като в подкрепа на това било и становището на Синдиката на българските учители, съгласно който увеличаването на работните заплати следва да се прилага за всички учители, които са били в трудови правоотношения към ***г., какъвто бил и нейният случай. Това, че някой лица към момента на подписването на Анекса към колективния трудов договор, респективно издаването на процесната наредба на министъра на образуванието и науката, за увеличение на трудовите възнаграждения, не са били правоотношение със съответната образователна институция не е пречка да се увеличат трудовите им възнаграждения и съответно да им се из-плати даденото по-високо трудово възнаграждение.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ОДК „Св.И.Р.“, с ЕИК: ***, с адрес: гр. К. представлявано от Д.С.Т. - Директор, да и заплати сума в размер на 300 лева, частичен иск от 2 000 лева, представляваща разликата между заплатеното и трудово възнаграждение и това, което следва да и се заплати след така направеното увеличение за срока от ***г до ***г., както и законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно *** г.

Моли обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, представляващи претърпените от ищцата болки и страдания, както и направените от нея съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в ЦКБ АД, с титуляр адвокат М. Т.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат м. Т. който моли съда да уважи предявеният иск като основател и доказан в размерите след увеличението на иска по размер.

2

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника от О. детски комплекс „Св.И.Р., град К. представляван от Д.С.Т. директор Ответника твърди, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан поради което оспорва същия, като съображенията му са следните:

Счита твърдението, че полученият от директора на ОДК „Св.И.Р. отказ за изплащане на увеличение на трудово възнаграждение по Анекс №Д01-*** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от *** г., подписан в следствие на изменение на Наредба №4 от *** г. за нормиране и заплащане на труда е незаконосъобразен за неоснователно.

Твърди, че действително с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от *** г. за нормиране и заплащане на труда от *** г. са изменени минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като съгласно §3 от Заключителните разпоредби, нормативният акт влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, с изключение на §2, който влиза в сила от *** г. В следствие на изменение на посочената наредба бил сключен и Анекс №Д01*** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, в който било отразено увеличението на трудовите възнаграждения на педагогическия персонал.

Сочи, че видно от Заповед №*** г. на Директора на ОДК „Св.И.Р.“, гр.

К. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено считано от *** г. на основание чл.328, ал.1, т. 10 от КТ., т.е. преди обнародване на наредбата и последващия анекс към КТД. В този случай, без да има действащо правоотношение за работодателя било невъзможно да извърши увеличение на трудовото възнаграждение. Още повече, че при прекратяване на трудовото правоотношение са изплатени обезщетения по чл. 222, ал.З от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислени на база размера на последното възнаграждение на ищцата. Следва да се вземе предвид и факта, че именно размера на възнаграждението на ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е взел предвид и при изчисляване на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това следвало, че в случай че работодателят допусне начисляване и изплащане на трудово възнаграждение по вече прекратено правоотношение, то ще бъде поставен в ситуация че бил издал документи с невярно съдържание към момента на прекратяването в т.ч. Заповед, съдържаща дължимите обезщетения както и трудова книжка, съдържаща последното възнаграждение на служителя, които пък от своя страна служат за упражняване на правото на пенсия за придобит стаж и възраст.

Счита, не следва да се приема становището на Синдикат на българските учители относно прилагане на Анекс №Д01-*** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование, тъй като същото противоречало на КТ. В същото се съдържали твърдения, че независимо от факта, че не било налице трудово правоотношение за увеличение на възнаграждението не било необходимо наличие на 3 допълнително споразумение, а било достатъчно да бъде издадена Заповед по чл. 118 от КТ. Следвало да се отчете факта, че разпоредбата на чл. 118 от КТ касае изменение на трудовото правоотношение. За да бъде налице възможност за изменение обаче било необходимо да е налице действащо правоотношение. В противен случай издадената заповед би била безпредметна. В подкрепа на това твърдение било и становище на Министерство на образованието и науката, Регионално управление - С.З., което се явява и финансиращ орган, относно посочения анекс, в което е ясно посочено, че „не съществува правна възможност за лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период“.

Счита, че ищцата некоректно е посочила размера на претендираното от нея обезщетение.

Видно от Допълнително споразумение №*** г. към Трудов договор №86/*** г., и от служебна бележка за трудовите възнаграждения, уговореното възнаграждение на ищцата било в размер на *** лв., а не твърдяното от нея *** лв. В съдебно заседание юрисконсулт М. Илиева моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

С протоколно определение от ***г. постановено по гр.дело №***г. по описа на Районен съд – Казанлък на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по размер, като същия се счита за предявен за сумата от 2 432.60 лева.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „Учител, спортни дейности и туризъм в обслужващи звена в системата на народната просвета“, въз основа на трудов договор №86/***г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и чл.216, и чл.259, ал.1 от ЗПУО, с основно месечно трудово възнаграждение – 630 лева.

Не е спорно че П. Н. Д. и ответника ОДК „Св.И.Р.“ са се споразумели и за допълнителни трудови възнаграждения, както следва : за трудов стаж и професионален опит към ***г. – 20 г., 10 м. и 10 дни – 20 %; право на отпуск по чл.155 от КТ - 48 дни; изплащане на трудовото възнаграждение – ежемесечно, след изтичане на месеца до 10-то число на следващия месец;

Договорът се прекратява при условията, предвидени в КТ – срок на предизвестие и за двете страни - 30 дни.

Със Заповед №***г. на ищеца П. Н. Д. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1 от КТ и чл. 259, ал.1 от ЗПУО, чл.19, ал.2, т.10 от Наредба №***г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и изтичане срока на предизвестието, считана от ***г. Причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е, че същата е с придобита пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно заповедта на ищцата са изплатени 4 следните обезщетения : на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползвана платен годишен отпуск в размер на 3 дни – 231.28 лева; на основание чл.22, ал.3 от КТ и чл.32, ал.2, т. Б от КТД за СНП/19.06.2016г. за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3 237.96 лева.

С Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от *** година за нормиране и заплащане на труда от ***г. са изменени минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалности, като съгласно параграф 3, нормативния акт влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, с изключение на параграф 2, който влиза в сила от ***г. С оглед гореизложеното е бил сключен анекс №Д01***г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование, в който е отразено увеличението на трудовите възнаграждения на педагогическия персонал. Ответникът О. Д. комплекс „Св.И.Р.“ е изготвил Вътрешни правила за работна заплата, които уреждат структурата, елементите и организацията на работната заплата, като отчитат спецификата на различните длъжности и характерните за тях трудови задължения. В чл.14, ал.5, т.2 от същите Правила е регламентирано, че основната месечна работна заплата на лицата, които не отговарят на изискванията за заемане на учителско място се определя в процент към основната месечна работна заплата за „учител“ с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“, както следва : за лица с висше образование „професионален Бакалавър“ по …“-95 %.