Решение № 1642 от 10.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Варна, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110111867 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Г. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. * и Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: * е предявен иск за допускане на делба на съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *, с адм.адрес: гр. *, с площ 328 кв.м. по скица и 332 кв.м. по документ за собственост, номер по предходен план *, кв. *, парцел *, между съсобствениците при съответните квоти за всеки от тях.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 01.06.2021 г. с две прехвърлителни сделки (покупко-продажба и замяна) е придобило от „*“ ЕООД общо 277,04 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *. Посочва, че ответниците Р. В. и Г. В. са придобили в режим на СИО правото на собственост върху описания имот чрез договор за покупкопродажба от септември 1993 г. и с Решение от 07.08.2004 г. по гр.д. № * г. на ВОС, влязло в сила на 21.10.2005 г. и вписано в СВп на 20.12.2007 г., с което е допусната делба. Излага, че по силата на договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу задължение за строителство от 28.03.2008 г. върху процесния имот е възникнала съсобственост, която се разпределя както следва: Б. В. придобива 26,17 кв.м., М.

В. придобива 20,03 кв.м., Р. В. придобива 8,76 кв.м. и „*“ ЕООД придобива 277,04 кв.м.

Твърди, че с декларация за отказ по чл. 100 ЗС, вписана в СВп на 02.06.2021 г. „*“ ЕООД се е отказало от отстъпеното право на строеж върху имота, като учреденото право на строеж на останалите лица е погасено поради неупражняването му в продължение на пет години, считано от учредяването – 28.03.2008 г. Счита, че предмет на делбата не следва да е учреденото право на строеж, като понастоящем между страните съществува съсобственост, която моли да бъде прекратена по реда на чл. 34 ЗС. С молба от 22.01.2024 г. ищецът счита, че изложените от ответника М. Г. В. аргументи са ирелевантни към настоящия спор.

Ответницата Р. А. В. е подала отговор на исковата молба в срок. Твърди, че ищецът не е собственик на 277,04 кв.м. ид.ч. от процесния имот, за установяването на което е предявила искове пред съда, за което е образувано гр.д. № 16213/2021 г. на ВРС. Моли за спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното производство. С 1 молба от 27.11.2023 г. ответницата не оспорва, че производството по гр.д. № 16213/2021 г. на ВРС е приключило с влязло в сила решение, но поддържа, че не е в съсобственост с ищеца, защото той не притежава право на собственост. Посочва, че строителство в имота не е осъществено от праводателя на ищеца, поради което и липсват обекти, към които да са прилежащи идеални части от земята. Счита, че правото да се построи сграда върху земята се е погасило по давност и правоотношението между собствениците на земята и „*“ ЕООД също е погасено по давност, поради което имотът отново е патримониума на Г. В. и Р. В. при квоти ½ за всеки от тях.

Ответникът Г. Б. В. е подал писмен отговор в срок. Не оспорва, че с ответницата Р. В. придобили правото на собственост върху недвижимия имот в режим на СИО през 1993 г. и Решение от 07.08.2004 г. по гр.д. № 623/2003 г. на ВОС, влязло в сила на 21.10.2005 г. Сочи, че с последваща прехвърлителна сделка от 28.03.2008 г., заедно с Р. В., в качеството на съсобственици, притежаващи ½ ид.ч. от делбения имот, учредили право на строеж и прехвърляне право на собственост върху същия срещу задължение за строителство.

Посочва, че със същата сделка като съсобственик на имота е учредил безвъзмездно в полза на другия съсобственик Р. В., право на строеж върху самостоятелен обект в предвидената за строителство сграда,, ведно с правото на собственост върху идеални части от поземления имот. Счита, че въз основа на тази сделка е възникнала съсобственост върху процесния имот между дъщеря му Б., сина му М., бившата му съпруга Р. и „*“ ЕООД. Счита, че не следва да участва в делбата на процесния имот, защото не притежава право на собственост на идеални части от него. Евентуално, счита иска за допустим и основателен. Признава същия и счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради което не следва да дължи разноски.

Ответницата Б. Г. В. е подал писмен отговор в срок. Твърди, че ответникът Г. В. не притежава идеални части от процесния имот. Поддържа заявеното от Р. В. в нейния отговор.

Счита, че ищецът не е собственик на претендираните от него 277,04 кв.м. ид.ч. от имота, за което е образувано и гр.д. № 16213/2021 г. на ВРС. Моли за спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното производство.

Ответникът М. Г. В. не е подал отговор на исковата молба в срок. На 16.01.2024 г. е подал молба, с която изразява становище, че не е страна по делото за делба. Посочва, че през 2008 г. ответниците са учредили на „*“ ЕООД право на строеж и прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, като твърди, че в нотариалния акт е записано, че се прехвърлят идеални части от земята, която собственост ще настъпи едва когато „*“ ЕООД изпълни поставеното условие в НА в рамките на уговорения срок, а именно да изгради бъдещата сграда. Посочва, че преди настъпването на този момент не съществуват реални обекти, които да имат прилежащи части от земята. Счита, че доколкото дружеството не е изпълнило задължението си да построи сградата в 5 г. срок то правото му на строеж се е погасило по давност и не е придобило и право на собственост върху идеални части от земята, които биха били прилежащи към конкретните обекти, чието строителство е следвало да се осъществи. Счита, че договорът от 2008 г. е нищожен. Посочва, че „*“ ЕООД не е вписало новоучреденото вещно право на строеж, нито право на собственост, като през 2018 г. и 2019 г. са вписани възбрани на Г. В., който в СВп се води собственик на ½ ид.ч. от имота. Твърди, че собственик на другата ½ ид.ч. е майка му Р. В.. Счита, че от информацията в СВп се потвърждава, че „*“ ЕООД не е притежавало право на собственост върху ид.ч. от земята, които да прехвърли на „*“ ЕООД. Посочва че според писмо от р-н Приморски към 27.02.2020 г. собственици на имота са майка му и баща му. Счита, че сделките между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД от 2021 г. следва да се обявят за недействителни и невалидни. Сочи, че е несправедливо родителите му да загубят собствеността си заради некоректен строител, който не само не е изпълнил задължението си да построи сградата, но и е продал неправомерно земя, която не притежава.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска за делба.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат оспорванията си. Ответникът Г. В. не се явява и не се представлява.

2

В съдебно заседание докладът на съда е допълнен с депозираните становища от ответниците.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, дело № *от 20.09.1993 г. на нотариус * /л. 14-15, л. 264-265/ се установява, че* и * продават на Р. А. В. ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 624 кв.м., находящо се в гр. *, представляващо парцел *-в в кв. *по плана на *подрайон на гр. *, заедно с изграденото в него жилище на един етаж без изба.

С Решение от 07.08.2004 г. по в.гр.д. № * г. на */л. 16-20/ е отменено Решение от 26.06.2002 г. по гр.д.№ * г. на */л. 21-32/ е отхвърлен иска за делба на УПИ* с площ 332 кв.м., като е прието, че това е самостоятелен имот собственост на Р. и Г. В.и.

От Нотариален акт за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу задължение за строителство № 82, т. I, рег. № * г., на нотариус * /л. 33-39, л. 271-274/, се установява, че Р. А. В. и Г. Б. В. като съсобственици на поземлен имот, придобит чрез покупко-продажба и съдебна делба, находящ се в гр. *, целият с площ 332 кв.м., съставляващ УПИ-*. на гр. Варна, в който имот е предвидено изграждането на жилищна сграда на седем етажа, съгласно архитектурен проект и разрешение за строеж от 2007 г., учредяват право на строеж в полза на „***“ ЕООД за обекти от сградата – предмет на бъдещо строителство, както и съответстващите към всеки обект ид.ч. от правото на строеж върху земята и съответните ид.ч. от правото на собственост върху земята. Р. А. В. и Г. Б. В. учредяват безвъзмездно в полза на М. Г. В. и Б. Г. В. правото на строеж върху самостоятелни обекти в предвидената за строителство сграда. Г. В. учредява безвъзмездно в полза на Р. В. правото на строеж върху самостоятелен обект в предвидената за строителство сграда, за частта от която може да извършва действия на разпореждане, а последната си запазва за нейната част-правото на строеж върху него. Срещу учреденото право на строеж суперфициарят „*“ ЕООД се задължава да изгради със собствени средства обектите, по отношение на които е учредено право на строеж.в срок от 30 месеца, считано от откриване и издаване на протокол за откриване на строителна площадка и линия за обекта. Страните по договора дават съгласието си всяка от тях свободно да се разпорежда с правото на строеж за собствените си обекти, без да е необходимо да ги предлага първо на другата страна. В края на нотариалния акт е записано като забележка, че на определени места в него се прибавя текста „и прехвърлят правото на собственост върху идеални части от земята“.

Представено е писмо от Главен архитект, Общ Варна от 27.07.2015 г. /л. 278/ от което се установява, че разрешение за строеж № 113/29.05.2007 г. във връзка със строеж на жилищна сграда, находяща се на ул. *е загубило правно действие.

Представено е писмо от р-н Приморски, общ. Варна от 27.02.2020 г. /л. 244, л. 279/, от което се установява, че Р. В. и Г. В. са поканени да положат грижа за неизползваем изоставен имот на ул. „*, тяхна собственост, установена от направени справки.

От Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № * г. на нотариус* /л. 43-45, л. 280-281/ се установява, че „*“ ЕООД прехвърля на „*“ ЕООД само 2 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *, с адрес: гр. Варна, ул. „*, целият с площ 328 кв.м. по скица, а по документ за собственост 332 кв.м. В замяна „*“ ЕООД прехвърля на „*“ ЕООД движима вещ: права шевна машина.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 01.06.2021 г. на нотариус * /л. 40-42, л. 283-285/ се установява, че „*“ ЕООД продава на съсобственика си „*“ ЕООД следния недвижим имот: 275.04 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, с адрес: гр. *, целият с площ 328 кв.м. по скица, а по документ за собственост 332 кв.м.

От Декларация за отказ от отстъпено право на строеж с нотариална заверка на подписите от 01.06.2021 г. /л. 46-51, л. 275-277/ се установява, че „*“ ЕООД прави отказ от отстъпено право на строеж съгласно чл. 100, ал. 1 ЗС за имот находящ се в гр. *, от който 3 притежава 277.04 кв.м. ид.ч., придобит с нотариален акт от 2008 г. за описаните имоти, за които е учредено право на строеж в този имот.

Представен е неподписан проект от Договор за възлагане на проектиране и строителство на строеж от 01.07.2021 г. /л. 324-331/ между Б. В., М. В., Р. В. и „*“ ЕООД.

От Справки от 06.08.2021 г. от АВп /л. 8-13/ се установява, че на 01.06.2021 г. е вписан договор за замяна на 2 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с площ 328 кв.м., номер по предходен план*, находящ се в гр.* На същата дата е вписан договор за покупко-продажба на същия имот. Страните по сделките са „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. На 02.06.2021 г. е вписан отказ от вещни права по отношение на учредено право на строеж на обекти в поземления имот. Представени са и още справки от АВп във връзка с имота и свързаните лица /л. 240243, л. 288-323/.