Решение № 504 от 25.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Плевен, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430201365 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на С. Н. М., ЕГН: ********** от ****** против Наказателно постановление № 23-0938-001156 от 13.04.2023 г. на ******** Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на С. Н. М., глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки за извършено нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

В залата се явява адв. М. С. от АК – гр. Плевен, процесуален представител на жалбоподателят С. М., с пълномощно по делото.

В съдебно заседание адв. С. заявява, че поддържа подадената жалба до 1 съда, а в хода по същество, моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата ******** Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.06.2023г., а жалбата срещу него е депозирана на същия ден -07.06.2023г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление № 23-0938-001156 от 13.04.2023 г. е издадено от ******** Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 549022 от 31.03.2023 г., от който е видно, че на 16.02.2023 г. в 11:27 часа в населено място гр. Плевен, бул. „Русе“ до номер 119, с посока на движение от с. Гривица към бул. „Г. Кочев“, като водач на лек автомобил „Мерцедес С500, с рег. Номер *********, управлява със скорост 126 км/ч, при максимално допустими въведени с пътен знак В-26 от 70 км/ч и след приспаднат толеранс в полза на водача от минус 3 процента, наказуемата скорост е от 122 км/ч, превишение от 52 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH CAM S1120ccfc, с номер на изображение 0103622, което е показано на водача. АУАН-а е съставен в сградата на Сектор „Пътна полици“ при ОДМВР – гр. Плевен, в присъствието на водача.

Попълнени са 2 бр. декларации по чл. 188 от ЗДвП и приобщени към 2 преписката и без възражения.

АУАН-а е съставен по преписка номер 19309. Не носи КТ към СУМПС. нарушил е чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта, както и в тридневен срок от неговото съставяне.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта АТСС СПУКС ARH CAM S1120ccfc , към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Протокол за проверка .

За констатираните нарушения свидетелят И. В. С. пристъпил към съставяне на АУАН, след като извикал в Сектор „Пътна полиция“ – гр.

Плевен жалбоподателят С. Н. М. и лицето Н. Т. М..

В сградата на Сектор „Пътна полиция“ – гр. Плевен се явили С. М. и Н.

М., където попълнили декларации по чл. 188 от ЗДвП, относно управлението на процесния лек автомобил марка „Мерцедес С 500“, с рег. № *********.

В попълнената декларация на дата 31.03.2023 г. по чл. 188 от ЗДвП, Н.

Т. М. собственоръчно е посочил че на процесната дата 16.02.2023 г. около 14:56 часа, процесният автомобил е управляван от С. Н. М., с ЕГН:

**********.

На същата дата – 31.03.2023 г., жалбоподателят попълнил Декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП (л. 12), в която декларирал, че на процесната датата 16.02.2023 г. около 14:56 часа автомобилът е бил управляван от него.

На дата 31.03.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 549022 от 31.03.2023 г. от свидетеля И. В. С., който е бил връчен на жалбоподателя.

Последният го е подписал, като е получил копие от него.

В графата за възражения, същият е посочил, че „няма възражения“ Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, 3 както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по делото, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Д.П. – ******** Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Плевен, който към дата 13.04.2023г. е бил оправомощен да издава наказателни постановления.

АУАН-а е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Плевен, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушения е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

4

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство против него.

На следващо място съдът счита, че както в АУАН-а, така и в НП-то са посочени всички необходими, законови реквизит. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е важало общото правило за максимално допустима въведана с пътен знак В26 скорост от 70 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал в населено място гр. Плевен по бул. Русе лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № ********* със скорост 122 км/ч при ограничение въведено с пътен знак В-26 скорост от 70 км/ч. По този начин е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП .

Фактът на извършване на нарушението се установява от данните на снимковия материал, направен с мобилната система за видеоконтрол, както и от депозираната по преписката декларация по чл. 188 от ЗДвП.

При определяне на административното наказание, административнонаказващият орган е извършил редуциране на фактически измерената скорост от 126 км/ч до приетата за установена скорост от 122 км/ч, което е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване с техническото средство.

Освен това така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената 5 максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

В случая административно-наказващият орган фактически е приел, че превишаването на скоростта е 52 км/ч и на жалбоподателя следва да се наложи наказание за превишаване над 50 км/ч, а именно - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

По този начин административно-наказващият орган е приложил правилно материалния закон.

Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение по чл. 182, ал.

1, т. 6 от ЗДвП на С. Н. М. са отнети 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

Съдът приема, че жалбоподателят не следва да носи адмнистративно наказателна отговорност за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-001156 от 13.04.2023 6 г. на ******** Сектор “ПП” към ОД на МВР – Плевен, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0938-001156 от 13.04.2023 г. на ******** Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложил на С. Н.

М., ЕГН: ********** от ******, глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Iз2539 на МВР са отнети общо 18 контролни точки, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-001156 от 13.04.2023 г. на ******** Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на С. Н. М., ЕГН: ********** от ******, глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.