Решение № 312 от 06.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Разград, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101947 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.22, чл.10А, чл.11 и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 ал.1 от ЗЗП.

Депозирана е искова молба от М. К. М., с която е предявен иск срещу „Сити кеш“ ООД за установяване нищожността Договор за потребителски кредит №1032945/08.03.2024 г., сключен между страните по делото към искане №9326649, като излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.9 и т.10; чл. 10, ал. 1 ЗПК , вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР, нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на формиране на ГПР, уговорена лихва над трикратния размер на законната лихва, некоректно посочен размер на договорната лихва – нелоялна, заблуждаваща търговска практика, „неустойка“ извън присъщата й функция, представляваща скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че договорът за заем е сключен за сумата 1100 лв., уговорено погасяване на 8 вноски, последната - на 08.11.2024г., като първите три вноски са по 45,83 лв., а следващите пет – по 248,25 лв., че е уговорена договорна лихва в размер на 62,61% - годишен лихвен процент; ГПР - 50%, както и че в договора е записано задължение на длъжника - ищец по делото да представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно или две физически лица или безусловна банкова гаранция и е уговорена неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 925,26 лв., предвидена за разсрочено плащане към всяка вноска в погасителния план. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за паричен заем, пълномощно. Иска присъждане на направените по делото разноски. Иска съдът да назначи съдебно - счетоводна експертиза, като формулира конкретни въпроси.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за неоснователен по основание и размер, като излага становище. По отношение 1 на уговорената неустойка, ответника счита, че същата не е съществен елемент от договора и нейната недействителност не влече нищожност на договора в цялост. Сочи, че размерът на договорната лихва е индивидуално уговорен и намира основание в свободата на договаряне, същата е ясно формулирана и бидейки фиксирана, не е необходимо да се описва начина на формиране, тъй като абсолютната стойност не въвежда в заблуждение и не създава трудности при възприемането й, указвайки общата цена на предоставения заем. Сочи, че в ГПР са включени разходите, за които кредитора е знаел към момента на сключване на договора. Неустойката, като възникнала в резултат неизпълнение задължение на кредитополучателя, е предвидено да се погасява на части, единствено в интерес на кредитополучаятеля. Отрича размерът на договорната лихва да е прекомерен и да противоречи на добрите нрави.

Ответника твърди, че от договора и от Стандартния европейски формуляр е видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита, което оборва и твърдението на ищеца за заблуждаваща търговска практика. Неустойката е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Отделно, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, в случай че реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Твърди недобросъвестност на кредитополучателя - в продължение на 3 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт и се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Възразява срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза, излага съображения, че неустойката не следва да се включва и не е включена в ГПР, защото не е била дължима към момента на сключване на договора.

С оглед изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1032945, по силата на който ответникът като заемодател предоставил в заем сумата от 1100 лева, която сума е получена от заемополучателя, както и че неустойката в размер на 925,26 лв. за непредставено обезпечение не е включена в ГПР по кредита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2024 г. между ищеца М. К. М. и „СИТИ КЕШ” ООД е сключен Договор за потребителски кредит №1032945. С него е уговорено заемодателят „СИТИ КЕШ” ООД да предостави на кредитополучателя заем в размер на 1100 лв., а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок до 08.11.2024 г., на 8 месечни вноски - първите три (3) вноски - по 45,83 2 лв., а останалите пет (5) по 248,25 лв, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,61 %.

Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1378,74 лв. В чл.5 от договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като са посочени две алтернативи - 1. безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, по отношение на които са записани редица условия - при един поръчител - с осигурителен доход седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама - не помалко от четири пъти минималната работна заплата. И в двата случая се иска поръчителите да не са такива по други договори за кредит, да не са кредитополучатели по други кредити, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции със статус, различен от „редовен“. Задължението на кредитополучателя да представи обезпечение е със срок до три дни от сключването на договора за кредит. При непредставяне на обезпечението по чл. 5, в чл.11 от Договора е предвидена неустойка в размер на 925,26 лв., която се начислява и се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план. В погасителния план /лист 10/, посочен в Приложение №1 към Договора е включена и тази неустойка, като към размера на първите три (3) вноски са добавени по 242,17 лв. неустойка, а към останалите пет (5) - по 35,75 лв., като по този начин размерът на всяка погасителна вноска с включена неустойка е 288 лв. месечно, като падежът им е както следва: 08.04.2024 г.; 08.05.2024 г.;. 10.06.2024 г.; 08.07.2024 г.;

08.08.2024 г.; 09.09.2024 г.; 08.10.2024 г.; 08.11.2024 г., а общата сума за заплащане е 2 304,00 лв.

Липсват твърдения за погасяване от страна на ищеца на задължението му по Договор за кредит №1032945.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Процесният договор има всички характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, респ. това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем. По отношение на същия се прилагат общите разпоредба на Закона за задълженията и договорите, в т.ч. и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се 3 прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Доколкото договорът безспорно е потребителски, то приложение намират Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. По силата на чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. С посочените текстове се регламентира защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори. Легалната дефиниция за неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 са изброени видовете неравноправни договорни клаузи. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването му с изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.

При неспазване на изброените в чл. 22 от ЗПК императивни изисквания на чл. 11 от ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 62,61 %, който явно и недвусмислено противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Неспазване на посочените императивни правни норми обуславя уважаване на предявения иск на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД. Следва да се обърне внимание, че така посоченият прекомерен размер на ГПР не е реално приложимият по договора, предвид признанието на ответника, че неустойката не е включена в изчисляването му. В случая с уговарянето на неустойка в първоначален размер от 925,26 лв., който е близък да размера на главницата /1100лв./, се дава възможност на кредитора да увеличи своята печалба от договора до размер, който явно противоречи на изискванията за добросъвестност. Същата е уговорена в противоречие с т.3 от ТР№1/2009г. на ОСТК ВКС, тъй като е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обезпечението на задължението както е посочено, е различно от самото изпълнение на задължението за заплащане на уговорените месечни вноски. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, цели да постигне неоснователно обогатяване. Същата е в противоречие с чл. 8, пар. 1, съображение 28 от Директива 2008/48, за това, че кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, съответно и в чл.16 от ЗПК, като при необходимост да направи справка в съответна база данни. С уговарянето на тази неустойка на практика се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника.