Решение № 293 от 24.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500439 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. К., гражданин на Р.Ф., род. на **********г., ЛНЧ***********, срещу Решение №3750/18.11.2023г. по гр. дело №3917/2023г. на ВРС, 30-ти състав, с което:

- е задължен А. К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на Е. Б., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с л.к. на продължително пребиваваща в Р.Б. с №*******************г., на осн.чл.5, т.1 от ЗЗДН;

- е забранено на А. К. да приближава Е. Б., и обитаваното от нея жилище на адрес: гр.Варна, ул. „Р.П.“ № 8, ет.2, ап.6, на разстояние по-малко от 100, за срок от седем месеца, на осн. чл.5, т.3 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати глоба от 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати държавна такса от 25.00лв., на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН;

- е осъден А. К. да заплати на Е. Б., сумата от 850.00лв. разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата са заявени оплаквания за неправилност и за необоснованост на решението на ВРС, както и за постановяването му при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В третото о.с.з. ВРС е приел 1 представени от молителката писмени доказателства, въпреки възраженията на ответника за преклудираност на искането. Приел е и документи (разпечатки от „Вайбър“ и молба на ответника до съда в гр. М.), въпреки предприетото от ответника оспорване на авторството им. Така ВРС е достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Освен това възприел голословните твърдения на молителката, без да обсъди противоречията в тях.

В основата на решението си е поставил декларацията по чл.9 от ЗЗДН, но молителката я била подписала без да разбира български език. Самата декларация не съдържа конкретни данни за твърдяните актове на насилие, нито ги установява – в нея не са посочени дни, часове и места на осъществяване на сочените действия на ответника, поради което същята е негодно доказателствено средство. Липсват и други доказателства в подкрепа на декларираното. Въззивникът поддържа и твърденията си и пред първата инстанция за отношенията между страните към и около започване на бракоразводното им дело в Р., както и че за да угоди на Е. Б., А. К. е напуснал семейството и Р. България, като в никакъв момент на е нарушавал заповедта за незабавна закрила. С оглед на изложеното счита соченото домашно насилие за напълно недоказано, поради което моли за отмяна на решението на ВРС в цялост и за разноски на въззивника за две съдебни инстанции. В о.с.з. не се явява или представлява.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна не депозира отговор, а в о.с.з. чрез представител оспорва жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Е. Б., гражданка на Р.Ф., род. на **********г., с л.к. на продължително пребиваваща в Р.Б. с №*******************г., за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу отв. А. А. К., гражданин на Р.Ф., род. на **********г., ЛНЧ***********, за сочено домашно насилие „всеки ден през последните две седмици“ преди подаване на молбата за закрила.

Молителката твърди, че с ответника са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение от 14.02.2023г. на съда в гр. М., Р., като от брака си те имат две деца – В. и А.. Фактическата раздяла настъпила около две години по-рано, но съпругът не я приемал. Декларираните и поради това релевантните по делото са следните твърдения за насилствени действия на ответника в следния период:

През последните две седмици преди подаване на молбата ответникът започнал всеки ден да върви след молителката, да ходи на местата, където обикновено ходя тя, да я причаква, да я пресреща, да стои пред нея и не й дава възможност да премине или й се налага да се върне; да стои пред дома й, като 2 й казва, че ще продължи да я преследва и че ще направи така, че тя да няма отношения с никой друг мъж. Ответникът следял молителката и в социалните мрежи, като постоянно й се налагало да променя паролите на електронната си поща и профилите си, защото ответникът наемал лица, които да ги разбият, за да чете кореспонденцията й.

Твърди се, че описаните случаи предизвиквали безпокойство, тревога и страх за здравето и за сигурността на молителката, поради което се моли за постановяване на посочени мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.

В о.с.з. молбата се поддържа лично и чрез пълномощник.

Своевременно (в първото о.с.з. за разглеждане на делото) ответникът оспорва молбата за защита като неоснователна. Не оспорва постановения от съда в гр. М. развод между страните, но категорично възразява раздялата да е била настъпила преди две години. Напротив – съпрузите живели заедно и с децата си, първо в Р., после в България, като тук получили и разрешения за продължително пребивааване. Едва през месец януари 2023г. съпрузите се разделили по настояване на съпругата. Родителите на ответника живеят само на около 100 метра от молителката и той общува с тях, но съпругата използва това за жалби срещу него, в т.ч. за неспазване на незабавната защита, които не са уважени от органите на МВР.

Изрично оспорва декларираното от молителката, че две седмици преди подаване на молбата по ЗЗДН постоянно я причаквал и следял. Действително е търсил контакт с нея, но това било продиктувано от новата интимна връзка на бившата съпруга, започнала още преди прекратяване на брака, което довело у ответника до разбираеми човешки емоции, притеснения и неудовлетвореност. Поддържа, че декларираното от молителката е хиперболизирано и не може да бъде акт на насилие, с оглед и че видно от кореспонденцията между съпрузите до последния момент молителката и ответника имали постоянни връзки, и по социалните мрежи, и лично, в това число и по настояване на самата съпруга. В допълнение посочва, че след образуването на настоящото дело по ЗЗДН той е напуснал България с единствената цел да угоди на бившата си съпруга. Моли за отхвърляне на молбата по ЗЗДН.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а е видно и от приложените удостоверение от органа по гражданско състояние на Р., че бракът между Е. Б. и А. А. К. е прекратен на 15.03.2023г. с решение на мирови съдия в гр. М. от 14.02.2023г.

Между страните няма спор и че от брака си те имат две деца – В. и А.

К.и.

Представена е и декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в исковата молба твърдения на молителя.

Видно от приетата справка за съдимост отв. А. К. е неосъждан.

3

Видно от представения договор за наем на 16.04.2022г. Т.Г. се е съгласила да предостави под наем на А. К. апартамент №6 на ул. „Р.П.“ бл.8 срещу наемна цена от 750 лв. С приета декларация от 27.04.2022г. наемодателката е декларирала предоставянето на собственото й жилище на А.

К., Е. Б., В. и А. К.и. С декларация от 02.06.2022г. А. К. е декларирал пред д-я Миграция към МВР, консулства и посолсва, че ще осигурява на съпругата си и децата си финансова издръжка и жилище (по договора за наем) за неограничено време.

На л.39-43 от делото на ВРС е приета разпечатка от „Вайбър“ изцяло на чужд (руски) език, без превод на български език, в нарушение на чл.4 от ГПК.

Приложени са още протокол от о.с.з. по бракоразводното дело в М., ведно със заявление за признаване на иска за развод и решение от 14.02.2023г по същото дело, с което бракът е прекратен с развод, в сила от 15.03.2023г.

Представени са копия от паспорти на молителката и ответника, от които е видна адресната регистрация на съпрузите в гр. М., Р.Ф..

От приетата справка от ОД на МВР – Варна за влизанията и излизанията от страната се изяснява, че на 15.04.2022г. А. К. е влязъл в страната с децата В. и А. К.и; на 06.07.2022г. са напуснали страната през ГКПП М.Т. и отново са се върнали на 08.07.2022г. през ГКПП М.Т., вече с Е. Б.; последно на 06.05.2023г. отв. А. К. е напуснал България, като няма данни за връщането му обратно.

На л.70-82 от делото са представени разпечатки от „Инстаграм“, „Гугъл профил“, „Вайбър“ и „Телеграм“, с преводи на български език, които изрично са оспорени като момент на представяне и като авторство на изявленията. От тях може да се изясни само: че е имало опити за нерегламентирано проникване в Инстаграм профила на молителката на 14.07.2023г. (неясно от кого); че е имало съобщения и опити за обаждания от лице с профил „А. кор“до „М.“ на дати 24.03.; 04.03.; 10.02.; „вчера“ и „днес“. Предвид подаването на молбата по ЗЗДН на 29.03.2023г. и декларираните деяния на ответника „две седмици преди подаването“, относими биха били съобщенията от 24.03. (л.71 от дело на ВРС), в следния смисъл: „ти си моята светлина, много те обичам; любима, явно не се справям, много ме боли, животът без теб е непоносим; моля те, не вземай децата, отговори; работя с психолог, извинявай за днешната среща; много ми е трудно; не искам да те травмирам“; и две пропуснати обаждания.

Приложена е и прок. преписка №6147/2023г. по описа на ВРП по сигнал на Е. Б. за нарушаване от А. К. на заповедта на ВРС за незабавна закрила, завършила с отказ от образуване на ДП при преценка за липса на нарушение от К. и за негово „галантно, възпитано“ държане към Б. при тяхна случайна среща в магазин.

Страните не са ангажирали допуснатите им от съда свидетели.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства, твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда, като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което молбата е процесуално допустима.

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са само и единствено декларираните от молителката действия на ответника, насочени пряко срещу нея, като в производството по ЗЗДН не се разглеждат въпроси за родителските качества или дефицити на родителите и за отношенията между страните по делото по принцип, в това число и тяхната житейска история.

Могат да бъдат взети предвид от съда само някои от тези обстоятелства, които имат пряка връзка със сочените за противоправни по ЗЗДН действия или събития.

Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желанието да се навреди на пострадалия или поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието на дееца.

Заявените в случая твърдения за насилствени действия на ответника са декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Когато тази декларация изхожда от самото пострадало лице, явяващо се молител по делото, същата има смесена същност – на процесуална предпоставка и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното (чл.13. ал.3 от ЗЗДН вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). Целта е да се облекчи доказването на такива насилствени деяния, които са извършени при условия и по начин, изключващи присъствие на трети лица. Ако по делото са ангажирани косвени доказателства за събитията, те следва да се отчитат като коректив на декларираното, прието от законодателя като оборимо вярно.