Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 07.07.2025, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 79/2025
Вид
Решение № 38
Подписан
07.07.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.102 · Закон за движението по пътищата
  • чл.102, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пирдоп, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200079 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от А. С. М. с ЕГН: **********, гр.***********, чрез адвокат К. У. от АК-Пазарджик, срещу НП № 25-0347-000078/26.03.2025 год. на Началник група в ОДМВР София, РУ-Пирдоп, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00(сто) лева, на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл № GA3334589, от 13.02.2025 г., затова, че на 08.02.2025 г, около 14:34 ч. на път III - 606 малко преди входа на гр. Копривщица от към гр. Стрелча, предоставя под управление, личният си автомобил от кат. M1G л.а. " Тойота Ланд Круизер " с peг. номер: *********, на неправоспособен водач, а именно: Стилияна Андреева М.а, ЕГН : ********** от гр. Копривщица, е извършил:, като е извършил: 1.

ВОДАЧ, СОБСТВЕНИК, УПЪЛНОМОЩЕН ПОЛЗВАТЕЛ ИЛИ ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ

1

КОЕТО | ДОПУСКА ИЛИ ПРЕДОСТАВЯ УПРАВЛЕНИЕТО НА МПС НА ЛИЦЕ, КОЕТО

НЕ Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ. Визирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102 т.1 от ЗДвП.

Впоследствие, на 26.03.2025 година било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 102 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. чл. 177, ал. 1, т. 3 б.

"А"от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 лв.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка относно това къде и кога лицето, което е управлявало л.а. без да е правоспособно, се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, включително и от АУАН и от показанията на разпитаните свидетели Ф. К. и Б. К.ов, които не се оспорват от страните. От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по посочената като нарушена разпоредба на чл.102, т.1 ЗДвП.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН. Правилно е установена и описана фактическата обстановка.

Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:

Видно е, че се касае за установено управление на МПС от страна на неправоспособен водач, като същото е констатирано от актосъставителя. С акта и НП нарушението на жалба е квалифицирано като такова по чл. 102 т. 1. ЗДвП. Чл.102 ЗДвП, обаче има две алинеи, всяка от които съдържа в себе си по няколко хипотези. И актосъставителя и АНО не са конкретизирали и посочили конкретната правна норма/хипотеза/, която е нарушена/, което се явява процесуално нарушение - чл. 42, ал. 1 т. 5 и чл. 57, ал. 1 6 ЗАНН. С НП, нарушението на жалбоподателката е квалифицирано и е санкционирано за нарушение по чл. 177, ал. 1, т.

3, б. А от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказват собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач/б. А, предл.1 ЗДвП/. В случая жалбоподателя е обвинен в това, че предостъпва лекия си автомобил лична собственост на неправоспособен водач да го управлява, при което административно-наказателната му отговорност е недопустимо да се ангажира по смисъла на чл. 177, ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП, още повече, че б. " А" също съдържа няколко хипотези/предложения/, като АНО не е посочил на кое от предложенията ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя, което е друго допуснато процесуално нарушение, с което също се нарушава правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, видно от събраните писмени и гласни доказателства, е че Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е отказал да подпише акта, което обстоятелство е било удостоверено чрез подпис на един свидетел, като отказът съгласно чл. 43, ал. 2 ЗАНН се удостоверява с подписа на един свидетел с отбелязване на трите му имена и адрес. Законът не предвижда предприемането на други действия в тази хипотеза. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗАНН при подписване на акта следва 2 и задължение за връчването му на нарушителя срещу разписка, но това не важи в хипотезата на отказ. Няма пречка свидетелят при съставяне на акта да бъде свидетел и на отказа на нарушителя да го подпише, тъй като не е имало други свидетели, които да удостоверят това обстоятелство. Неговите данни обаче следва да са вписани, което не е сторено, а той е установен и разпитан в съдебно заседание – Б. Г., който е свидетел при съставяне и връчване на АУАН, но не и при установяване на нарушението. Съдебната практика приема, че подписването само от един служебен свидетел, особено когато е на мястото на нарушението, не представлява основание за отмяна на наказателното постановление, ако не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и същият е бил надлежно уведомен за съставянето и съдържанието на акта ( Решение № 10906 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 6181/2015 г., ВАС, ІІ о). В настоящия случай презумптивната доказатествена сила по чл.189, ал.2 ЗДвП е оборена, като не се доказа съобразно трайната съдебната практика, която приема, че подписването само от един служебен свидетел, особено когато е на мястото на нарушението, не представлява основание за отмяна на наказателното постановление, ако не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и същият е бил надлежно уведомен за съставянето и съдържанието на акта ( Решение № 10906 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 6181/2015 г., ВАС, ІІ о).

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и така мотивиран от изложеното следва да се отмени изцяло обжалваното НП. С оглед изхода на делото и предвид че жалбоподателят е отправил претенции за присъждане на разноски, то следва същото да бъде уважено и да бъдат възложени на въззиваемата страна в размер на 400,00 лв.

Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, Наказателно постановление НП № 25-0347000078/26.03.2025 год. на Началник група в ОДМВР София, РУ-Пирдоп, с което на А. С. М. с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00(сто) лева, на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев“ №71, да заплати на А. С. М. с ЕГН: ********** сумата от 400,00 лева, представляваща сторени разноски за въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________

3