Акт № 2551 от 10.11.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2551 гр. София, 10.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Росина Н. Дончева

Членове:Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500691 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 4159/ 16.04.2026г. на В. Р. П., в което твърди, че издадената Заповед за изпълнение № 217/ 29.05.2025г. по ч.гр.д. № 350/ 2025г. на РС – гр. Костинброд не е била надлежно връчена, тъй като подписът на съобщението за връчване на заповедта не бил изпълнен от нея.

В срок е постъпил отговор от “А1 България” ЕАД, в който се твърди, че депозираното възражение е неоснователно и се прави искане същото да бъде оставено без уважение.

С определение № 1782/ 13.07.2026г. настоящият съдебен състав е приел, че подаденото възражение е допустимо, като за преценка за неговата основателност е допуснал изготвянето на съдебно-графологична експертиза, за изготвянето на която е бил определен и внесен в пълен размер депозит, като за вещо лице по делото е била назначена инж. С. Ц.. Със същото определение делото е било насрочено за разглеждане в открито заседание на 18.11.2026г.

Съгласно попълнената собственоръчно от вещото лице разписка, делото е било предоставено за работа на 23.09.2026г. На 22.10.2026г., към който момент делото се е намирало у вещото лице, е постъпила молба с вх. № 11179/ 22.10.2026г. от В. Р. П., с която заявява, че оттегля изцяло подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК и моли съда да прекрати производството.

Твърди, че при справка в съда била предоставена информация, че вещото лице все още не е започнало работа по делото, поради което счита, че внесеният депозит следва да бъде възстановен в пълен размер, като също така счита, че на насрещната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като искането за присъждане на разноски не било отправено с депозирането на 1 отговора.

С молба с вх. № 11236/ 23.10.2026г. вещото лице инж. С. Ц. заявява, че е било информирано от съда за отправеното искане за прекратяване на делото, но тъй като фактическата работа по изготвянето на заключението вече била започнала, моли да бъдат възстановени направените до момента разходи и отчетеното отработено време, за което прилага Справка- декларация по чл. 23 и чл. 24 от Наредба № Н-1/ 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

По делото е постъпила и молба с вх. № 11350/ 27.10.2026г. от „А1 България“ ЕАД, с която дружеството претендира да му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Въз основа на всичко, изложено дотук, и като съобрази основателността на всяко едно от исканията с оглед на наличните по делото данни, съдебният състав намира за установено следното:

Производството по чл. 423 ГПК представлява извънреден способ за защита на длъжника срещу влезли в сила актове в заповедното производство, при които е нарушено правото на длъжника на участие в заповедното производство. Правораздавателната власт на съда да се произнесе по допуснатото нарушение произтича от сезиращото съда възражение на длъжника и в този смисъл неговата воля е определяща за допустимостта на производството. В конкретния случай обаче в хода на висящото производство длъжникът е заявил, че оттегля възражението си и десезира съда от разглеждането на спора, поради което производството по делото не би могло законосъобразно да продължи своя ход и следва да бъде прекратено в съответствие с волята на длъжника.

Като последица от прекратяването на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на насрещната страна се поражда право на разноски, в случай че такива са претендирани и действително извършени. В тази връзка следва да бъде уточнено, че кредиторът е отправил своевременно искане в този смисъл с депозираната на 27.10.2026 г. молба, поради което доводът на длъжника за недължимост на разноските на насрещната страна поради преклузия се явява напълно неоснователен, тъй като при прекратяване на делото в закрито заседание предявяване на разноски може да се осъществява дори с молба по чл. 248 ГПК.

Освен допустимо, искането за присъждане на разноски е и основателно, тъй като по делото действително е осъществявана процесуална защита на насрещната страна, като в срок е депозиран отговор на възражението от юрисконсулта на дружеството. Следователно на основание чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на възнаграждението следва да бъде определен по реда на ЗПП и НЗПП. Съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита в заповедно производство, приложима доколкото настоящото производство се явява извънредно производство за проверка законосъобразността на осъществени в заповедното производство процесуални действия, се присъжда възнаграждение от 40,90 евро (с 2 равностойност 80лв.) до 117,60 евро (с равностойност 230 лв.). В конкретния случай активността на кредитора в рамките на производството по чл. 423 ГПК се е изчерпила с подаването на кратък отговор, с който е извършено бланкетно оспорване на основателността на възражението, като също така е подадена молба с искане за присъждане на разноски. Съдебният състав намира, че при подготовката на защитата по делото поради естеството на неговия предмет не са ангажирани значителни ресурси - интелектуални и времеви, за съставянето на горните писмени изявления, поради което няма основание в полза на кредитора да бъдат присъдени разноски над минимално определения в НЗПП размер или сумата в размер на 40,90 евро.

На следващо място, на уреждане подлежат и разноските, представляващи причинени разходи и декларирано отработено време, дължими в полза на вещото лице по делото.

Съгласно чл. 18 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. В конкретния случай експертиза не е била представена, но съдът намира за справедливо да обезщети вещото лице за действителните часове, вложени в подготовката на работата и първоначалното проучване на поставените въпроси, доколкото преждевременното прекъсване на работата се дължи на независещи от експерта причини.

На първо място, в представената Справка- декларация вещото лице е посочило, че “получаването на делото, запознаването със задачите, подаването на СУ и получаването на същото от деловодството на състава” му е отнело 2 астрономически часа, равняващи се на сумата в размер на 43,54 евро, който размер настоящият съдебен състав намира за висок. Това е така, защото при анализ на наличните по делото книжа, изхождащи и адресирани до вещото лице, се установява, че на вещото лице е поставена една единствена задача с Определение № 1782/ 13.07.2026г., а незначителният обем на делото изключва запознаването с него да ангажира с такава прекомерна продължителност неговото експертно внимание. Освен това, видно от представения на л. 45 от делото Електронен пакет с вх. № 9251/ 01.09.2026г. на вещото лице е бил предоставен електронен достъп до ч.гр.д. № 691/ 2026г., като от същата дата е и молбата на вещото лице, депозирана по електронен път през системата ЕПЕП, с която моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред „БДС“ при МВР, към която молба е приложен и проекта на удостоверението. Следователно предоставянето на делото не е изисквало физическото явяване на експерта в съда, а изготвеният проект на удостоверение представлява кратък по съдържанието си документ, който е от типово естество и изготвянето му не би следвало да отнема повече от няколко минути. От това може да се заключи, че посочените 2 астрономически работни часа са завишени и за заплащане на посочените в т. 1 от справката – декларация дейности съдът на основание чл.

27, ал. 4 от Наредбата намира за обосновано заплащането на 1 3 астрономически час или сумата в размер на 21,77 евро.

На следващо място, съдът намира за завишени и работните часове, заложени за входиране на съдебното удостоверение в дирекция ‚БДС‘ – МВР на 23.09.2026г. и последващо заснемане на място на оригиналите на Заявленията за издаване на български лични документи на 06.10.2026г., като посочената от вещото лице продължителност е в рамките на 2 астрономически часа или отново сумата в размер на 43,54 евро. Дори и да се приеме, че по технически и организационни причини снабдяването с документите е било времеемко поради натовареността на съответната дирекция, не са представени доказателства, които да обосноват претендираното възнаграждение – нито по отношение на обстоятелството, че е било необходимо явяване на място в дирекцията и при депозирането, и при получаването на документите, нито относно самата продължителност на заснемането на документите. Поради това при липса на данни в противния смисъл съдът намира, че справедливото заплащане на действията по снабдяване със сравнителни материали се равнява на един астрономически час или сумата в размер на 21,71 евро.

Също така, вещото лице е посочило, че „техническото изследване на документа за наличие и/ или отсъствие на техническа подправка и имитация“ му е отнело 1 астрономически час работа, а „анализите, изследванията, сравнението на обекта на експертизата с почерка и подписа на лицето“ – 2 астрономически часа. От описанието на извършената работа по всяко от двете пера обаче не може да се установи, а и вещото лице не уточнява и не представя доказателства с какво техническото изследване за подправка и имитация се различава от посочените „анализи, изследвания и сравнение на обекта на експертизата“. Поради това, поради липса на обосновка за отделното отчитане на това перо, съдът намира, че самостоятелното извършване на техническото изследване не е доказано и същото следва да се счита обхванато от графата „анализи и изследвания“, посочени под № 5 в справката. Ето защо от посочените 3 астрономически работни часа по същински анализ на релевантните по делото въпроси съдът намира, че 2 от тях следва да бъдат съответно възнаградени за сумата в размер на 43,54 евро.

Не на последно място, чл. 26, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица предвижда, че не се признават за разходи пътните разходи без представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.

В конкретния случай не е представен никакъв платежен документ, свидетелстващ за пътните разходи на страната, поради което претендираната на това основание сума не следва да бъде заплащана на вещото лице.

Същевременно от посочената като общо сума за транспортни разходи, „ консумативи“ –микроскоп и материали не може да се установи каква част е определена за транспортни разходи и каква за всеки един от вложените консумативи, както и в какво се изразяват те, поради което заложената в декларацията – справка сума в размер на 18,03 евро не следва да бъде уважена.

Така, с оглед на всички вече изложени съображения и поради обстоятелството, че по делото не е представена нито завършена експертиза, 4 нито неин първообраз, чернова или проект, нито пък данни за което и да било от обстоятелствата, кумулирали посочените от вещото лице часове работа по делото, но и като отчита, че не всеки етап от подготвителната работа по изготвяне на заключение може да бъде адекватно документиран, съдът намира, че на вещото лице следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 87,02 евро. Ето защо, доколкото иницииралата производството по делото страна е заплатила депозит за изготвянето на експертизата в размер на 230 евро (л. 38 от делото) и с депозираната молба за оттегляне на възражение е направила изрично искане за възстановяване на сумата, по предоставената от нея банкова сметка следва да бъде възстановена горницата над 87,02 евро до 230 евро.

Така, въз основа на изложено, съдът

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67d74afd-a3fa-4d01-ae28-299e535f30aa