Решение № 1251 от 30.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100107553 по описа за 2021 година

Ищцата ЕВ. П. Б. АГ. твърди, че на 31.01.2015г. била спряна за проверка от митнически служители на Аерогара София. В багажа й били открити наркотични вещества - кокаин, при което тя била задържана под стража и привлечена под наказателна отговорност по образуваното досъдебно производство №4/2015г., пр.пр. №1242/2015г. по описа на СГП. Поддържа, че наложената й мярка „задържане под стража“ е продължила с 20 дни повече от максимално предвидения в НПК срок от 8 месеца. Извън това, била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р.Б.“, която била отменена едва на 26.07.2016г. С разпореждане на съда от 04.04.2016г. наказателното производство срещу ищцата било прекратено, като разпореждането на съда е влязло в сила на 13.06.2016г.

Ищцата поддържа, че за целият период на воденото срещу нея наказателно преследване, тя е търпяла неимуществени и имуществени вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени.

Предвид горното намира, че за нея е налице правен интерес да предяви настоящите искове по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П.та на Р.Б. за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 6 000 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 31.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 1 100 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, страх от осъждане, безпокойство, раздразнителност, невъзможност на ищцата да общува със семейството си и двете си малолетни деца за период от 1г. и 6 месеца, вкл. и вредите от наложената й мярка за неотклонение задържане под стража, продължила 8 м. и 20 дни, ведно със законната лихва от 31.01.2015г . Претендира разноски.

1

ОТВЕТНИКЪТ- П. на Р.Б., оспорва исковете. Счита, че не е отговорен за вредите, претърпени от ищцата по време на изтърпяването на мярката за неотклонение задържане под стража, т.к. арестите се изграждат, експлоатират и пр. от Министерството на правосъдието, а не от ответника.

Оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна и несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика. Оспорва иска за имуществени вреди като недоказан, релевира и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на: сумата 1 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на П.та, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2015г. до окончателното й изплащане; сумата от 6 000 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 31.07.2015г.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:

На 01.02.2015г. ищцата е била привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по ДП №4/2015г. по описа на ТМУ „Аерогара София“, пр.пр. №1242/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл.242, ал.2, пр.1от НК, вр.чл.3, т.2 от НРКРВН.

С постановление на прокурор при СГП от същата дата ищцата е била задържана на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа, а с определение на СГС от 03.02.2015г. по нчд №438/2015г., влязло в сила на 10.02.2015г., й е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По делото са представени още две постановления за привличане на ищцата като обвиняема за същото престъпление – от 24.07.2015г. и от 22.12.2015г. / след прецизиране на обвинението/.

На 15.10.2015г. адв. Ч. – защитник на ищцата, е поискал от СГС да бъде отменена взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение, поради изтичането на максималния 8-месечен срок и неупражняването до момента на правомощията на наблюдаващия прокурор в тази връзка.

С постановление от 20.10.2015г. на прокурор при СГП задържането под стража на ищцата е отменено, като е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление на прокурор при СГП от същата дата на ищцата е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на 2 страната“.

През 2016г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършено престъпление по чл.242, ал.2, предл. 1 от НК, по който е образувано нохд №297 по описа за 2016г. на 14 с-в на СГС, НО. С разпореждане от 04.04.2016г. съдията – докладчик е прекратил наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.2 от НПК, тъй като деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

По протест на прокурор от СГП срещу така посоченото разпореждане е образувано внчд №463 по описа за 2016г. на САС, НО, 5 с-в. С окончателно решение от 13.06.2016г. САС е потвърдил разпореждането на СГС за прекратяване на наказателното производство срещу ищцата за престъпление по чл.242, ал.2, предл. 1 от НК. Отменена е мярката за неотклонение „подписка“.

На 27.06.2016г. адв. Ч. отново сезира СГС с молба всички взети спрямо ищцата мерки за неотклонение и процесуална принуда да бъдат отменени, с оглед прекратяването на наказателното производство.

С разпореждане на СГС от 26.07.2016г. съдът е отменил наложената на 26.10.2015г. мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната. Видно от мотивите на разпореждането, причината и двете съдебни инстанции да не са се произнесли по тази мярка, е обстоятелството, че в материалите по делото не се съдържа информация за същата. По тази причина съдът се произнесъл едва след постъпването на молба от адв. Ч. и след извършена служебна справка относно наличието на наложената забрана.

По делото е приета разписка, подписана от адв. Ч., в чието съдържание е посочено, че с подписа си адвокатът удостоверява, че в периода 15.07.2015г. до 31.07.2016г. е получил от ищцата сумата от 6 000лв. – адвокатско възнаграждение за защита и процесулано представителство по ДП №4/2015г., пр.пр №1242/2015г. по описа на СГП, нохд №297/2016г. на СГС и внчд №463/2016г. на САС.

По делото е проведен разпит на свидетеля К. Ч.. Същият заявява, че познава ищцата във връзка с работата си като адвокат. Запознала ги друга негова клиентка – Н.В., с която ищцата пребивавала в ареста на ул. „Г.М.

Димитров“. През м.май или юни 2015г. Н. го помолила да се срещне с ищцата и евентуално да поеме защитата й. Срещата се състояла, разбрали се за хонорар, който ищцата платила, упълномощила адв. Ч. и той поел защитата й през юли 2015г. Осъществявал контакт с ищцата по време на престоя й в ареста до октомври 2015г. Била доста изнервена, раздразнена и потисната от повдигнатото обвинение и най-вече от факта, че почти не можела да общува със семейството и децата си. Н., която му превеждала от испански при срещите с ищцата, му разказала за споделени й от ищцата мисли за самоубийство, ако се стигне до осъдителна присъда. Същото му разказал и консулът на Чили в България, който му превеждал по време на срещите с ищцата след освобождаването й от ареста. Наказателното производство 3 приключило с прекратяване – първо от СГС, после потвърдено от САС. При прекратяването не били отменени всички мерки, а именно – забраната за напускане пределите на страната. Наложило се адвокатът да пусне нарочна молба до съда, т.к. постановлението за налагането на тази мярка за процесуална принуда не било приложено по делото, внесено в СГС. Съдът го изискал служебно, но до постановяването на отмяната минали над два месеца, през което време ищцата се наложило да остане в страната. Това й се отразило доста негативно, т.к. искала да се прибере при семейството си. От момента на освобождаването й от ареста до заминаването й адвокатът се срещал с ищцата поне веднъж седмично. Тя живо се интересувала от хода на делото. Същото се проточило, т.к. наблюдаващият прокурор на няколко пъти връщал делото за изясняване и на няколко пъти й повдигали обвинение, за последно около коледните празници през 2015г. След излизането си от ареста била малко по- спокойна, т.к. поне вече можела да общува с близките си по интернет. От ареста това било трудно, т.к. единственият начин бил по телефона с предплатени карти, най-големите от които й стигали за не повече от 3 минути разговор с Чили. Това я потискало. Освен това, силно се притеснявала от възможността да бъде осъдена, т.к. за престъплението, за което й било повдигнато обвинение, се предвиждало лишаване от свобода за 10 до 20 години.

След извършването на преценката по чл.172 от ГПК съдът намира, че показанията на свидетеля следва да се кредитират като логични, последователни и обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска за неимуществени вреди:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 3-то от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.

Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

По делото е безспорно установено, че ищцата е бил привлечена като обвиняема в извършването на престъпление от общ характер, описано погоре, при установяването на фактическата страна на казуса, както и че наказателното производство срещу нея е било прекратено, тъй като деянието 4 не съставлява престъпление. Съдът намира и че по делото се събраха достатъчно доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е довело до негативни изживявания – стрес, потиснатост, страх от осъждане. Поради изложеното съдът намира иска за доказан по основание, а при определяне на неговия размер взе предвид следното:

Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.

Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Ищцата е била привлечена към наказателна отговорност с постановление от 01.02.2015г. От този момент същата има качеството на обвиняема. Наказателното производство е продължило до влизането в сила на постановлението за прекратяването му, а именно – до 13.06.2016г. или 1г., 4 месеца и 12 дни. През този период ищцата безспорно е търпяла негативни психически изживявания и стрес досежно качеството си на обвиняема и свързаната с това възможност за налагане наказание.