Решение № 1187 от 08.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1529/2025
- Вид
- Решение № 1187
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1187 гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201529 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по ж а л б а от „Питър Реал Естейт“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103833190, срещу НП №817743-F804376 от 11.03.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв.
Въззивникът счита оспореното НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствие на въззивника, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди също, че нито в АУАН, нито в оспореното НП е посочено място на извършване на нарушението, което се явява нарушение на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Навежда и доводи за маловажност на процесното нарушение. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.11.2024 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, било установено, че въззивникът, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, не е представил в законоустановения срок до 14.11.2024 г. справка-декларация по ДДС за периода от 01.10.2024 г. до 31.10.2024 г. При тази констатация, до въззивника била изпратена с пощенска пратка Покана изх.№316-193 от 21.11.2024 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН, върната с отразяване "непотърсена".
На 31.12.2024 г. в отсъствие на представляващ дружеството или 1 упълномощено лице, в присъствие на С.К. – служител на ТД НАП Варна, К.С. – инспектор по приходите в ТД НАП Варна, съставила спрямо въззивника процесния АУАН №F804376 за нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.
За връчване на акта до въззивника била изпратена покана изх.№316-193 от 31.12.2024 г. Акта бил връчен на упълномощено лице на 14.02.2025 г. На 21.02.2025 г. въззивникът депозирал възражение срещу АУАН с доводи, аналогични на възраженията по процесната жалба. Наказващият орган не възприел отправените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал оспореното НП, с което наложил на въззивника административно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от показанията на свид. С. П., така и от приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №817743-F804376 от 11.03.2025 г., пълномощно от 12.02.2025 г., АУАН №F804376 от 31.12.2024 г., известие за доставяне ИДPS900094I7X1Q, справка за подадени справки-декларации за ДДС, справка за регистрация по ЗДДС, справка по ТР за „Питър Реал Естейт“, известие за доставяне ИДPS900094I80L E , покана изх.№316-193 от 31.12.2024 г., протокол изх.№131212 от 29.01.2025 г., протокол изх.№131366 от 13.02.2025 г., протокол изх.№75464 от 13.02.2025 г., възражения вх.№55-03-1178 от 21.02.2025 г., уведомление за приемане, акт за регистрация по ЗДДС №0304222041 от 03.11.2022 г., писмо от „Питър Реал Естейт“ от 05.11.2024 г., писмо изх.№57878-6 от 22.11.2024 г., искане за издаване на квалифициран електронен подпис от 06.01.2025 г., приемо-предавателен протокол от 06.01.2025 г., заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на дирекция "Обслужване" при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 29.08.2020 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението и съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
По отправеното от въззивника възражение за допуснато нарушение на изискването по чл.40, ал.2 ЗАНН съдът намира, че съставянето на процесния АУАН действително неоснователно е осъществено в отсъствие на въззивника, доколкото не е налице нито една от двете хипотези – невъзможност нарушителят да бъде намерен или неявяване на нарушителя след отправена покана, тъй като отправянето на покана чрез пощенска пратка, върната като непотърсена, не удостоверява нито невъзможност за намиране, нито надлежно получаване на отправената покана. Но, въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не е довело до ограничаване правото на защита 2 на въззивника, защото все пак е спазено изискването актът за установяване на административно нарушение да е предявен и получен от въззивника, чрез надлежно упълномощено лице и с това е обезпечена възможността същият да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението, като изложи възраженията си срещу констатациите в него. Въззивникът е разполагал с възможността по чл.44, ал.1 ЗАНН да направи възражения в писмен вид, в тридневен срок от предявяването на АУАН, което право не е упражнил.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 14.11.2024 г., въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от 01.10.2024 г. до 31.10.2024 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 15.11.2024 г., е осъществен състава на нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, поради което наказващият орган правилно е установил и квалифицирал процесното нарушение. Също така, при индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на въззивното дружество имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл.179, ал.1 ЗДДС, а именно 500.00 лв.
Съдът не споделя наведените от защитата аргументи за маловажност на нарушението. В тази насока преди всичко следва да се изтъкне, че нормативно изискуемата в съответния срок до 14.11.2024 г. декларация е не просто несъществено забавена, но изобщо не е била подадена в продължение на месец и половина до датата на констатиране на нарушението с процесния АУАН от 31.12.2024 г., като това е било сторено едва към 09.01.2025 г. При това, въззивникът не представя никакви доказателства, а и не навежда някакви твърдения за причините, поради които не е изпълнил в срок съответното задължение. Също така, при установеното неизпълнение в продължителен срок без уважителни причини, подобен снизходителен подход ще е несправедлив към всички останали данъчно задължени лица, които стриктно изпълняват своите данъчни задължения.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №817743-F804376 от
11.03.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на „Питър Реал Естейт“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103833190, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв.
ОСЪЖДА „Питър Реал Естейт“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103833190, ДА ЗАПЛАТИ на ТД НАП Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4