Определение № 107 от 03.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Л***, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Л***, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа доклад***ото от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образу***о по частна жалба на И. Х. Ю., ЕГН **********, против протоколно определение от 19.09.2024 г. по гр.д.

№47/2023 по описа на РС – Л***, с което е оставен без уважение отвод за родова неподсъдност.

Жалбоподателят твърди, че процесното определение е необосно***о и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ТР №4/06.11.2017 г. на ОСГК, ВКС. Поддържа, че е конституиран в хода на производството, като заседанието на 19.09.2024 г. е било първо за него. Поддържа, че е релевирал възражение за родова неподсъдност още с отговора на исковата молба. Сочи, че в случая се касае за строителни дейности, поради което за определяне цената на иска съдът е следвало да вземе предвид разходите за материали и труд, необходими за осъществя***е на претендираните действия посредством назнача***е на експертиза. Независимо от това, районният съд определил цената на иска съобразно данъчните оценки на имотите. Поддържа, че съдът е следвало да вземе предис договор за възлагане на строителство от 06.07.2022 г., с който е възложено извърш***ето на СМР на стойност 115239 лв., с оглед на което родово компетентен е ОС – Л***. Предвид това, счита, че съдът е трябвало да приеме, че цената на иска възлиза на 115239 лв. или да назначи СТЕ, която да 1 определи стойността на СМР за строежа, чиито строителни дейности са спрени. Допълва, че по същия спор, но по заведен от А. И. иск по чл. 109 ЗС против М. П. и Н. Н. с посочен материален интерес от 115239 лв. ОС – Л*** е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС – Л***, поради което счита, че по един и същи спор са налични 2 противоречиви определения. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжал***ото определение и да прекрати производството пред РС – Л***, като изпрати делото за разглеждане на ОС – Л***. Прави искане за отвод на всички съдии от ОС – Л***.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите в жалбата и материалите по делото, намира следното:

РС- Л*** е сезиран с иск с правно осно***ие чл. 109 ЗС, предявен от Н.

Н. и М. П. против А. Ю., с който се иска ответникът да бъде задължен да преустанови извърш***ето на строителни дейности, свързани с „адаптация с разширение на жилищна сграда в УПИЛ/Н-*** в кв.***, кв. „В****" гр. Л***" в поземлен имот, находящ се в гр. Л***, община Л***, Ловешка област, ул.

„И*** Д***" №39, съставляващ имот с идентификатор №**** по КККР, одобрени със заповед №РД-****/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, целият с площ от 72 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно полз***е: ниско застроя***е, при съседи: имоти с идентификатори: № *****, № ****, № ****, № ****, както и да възстанови предишното положение на терена на имота, като запълни направения изкоп изцяло и извърши укрепителни действия на подкопаните основи на допълващото застроя***е в поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Л***.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици съответно на имоти с идентификатори № **** по КККР на гр. Л***, ведно с построена в него жилищна сграда с идентификатор № ****.1 - паметник на културата с ансамблово значение, който по регулационния план на гр. Л*** представлява урегулиран поземлен имот парцел VI- 2769, както и на наследствена част от ПИ с идентификатор № **** по КККР на гр. Л***, ведно с построена в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****.1, който по регулационния план на 2 гр. Л*** представлява урегулиран поземлен имот - парцел V- 2770. Твърди се, че през месец юли 2022г. е започнало събарянето на жилищна сграда в съседен на тях имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Л***, собственост на ответника, която към момента на предявя***е на иска вече е съборена. При събарянето била повредена функционалността на портата на имота на първия ищец, дворът бил в строителни отпадъци и стари вещи от съборената сграда, появили се пукнатини по жилищната сграда в имота и по плочите от дворната настилка. Подкопани с 25 см.били и основите на допълващото застроя***е в имота на втория ищец. Направен е изкоп в цялото дворно място с дълбочина от 2.90м. до 3.98 м.в зависимост от денивелацията на терена. С предвиденото в инвестиционните проекти строителство в имота на ответника се унищожавала възможността за нормално обита***е на сградата собственост на първия ищец и се застрашавала собствеността и на втория,като съществено се влошавала възможността му за пълноценно полз***е на градоустройствено разрешеното и извършено допълващо застроя***е в имота.

С Определение № 472 от 22.06.2023 г. И. Х. Ю. е конституиран като ответник по делото.

В депозирания от И. Ю. отговор на искова молба е релевирано възражение за родова неподсъдност на спора. Такова е релевирано и в открито съдебно заседание на 19.09.2024 г.

В същото съдебно заседание съдът е приел, че макар и своевременно релевирано, възражението е неоснователно, тъй като в исковата молба, с която е предявен негаторен иск, е посочена цена на иска – 30609 лв., поради което на осно***ие чл. 104, т.3 ГПК делото е подсъдно на РС – Л***. По изложените мотиви съдът е оставил без уважение възражението на ответника за родова неподсъдност.

При така описаната фактическа обстановка въззивният съд намира следното:

Според чл. 119, ал.1 възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключ***е на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда, поради което процесното възражение е релевирано в срок и не е преклудирано.

За определянето на родовата подсъдност на искове с правно осно***ие чл.

109 ГПК следва да се съобрази разпоредбата на чл. 104, т.3 ЗС, съгласно която 3 на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот, какъвто е и искът по чл. 109 ЗС, с цена на иска над 50 000 лв.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №4/06.11.2017 по тълк. д. №4/2015 на ОСГК, ВКС, при предявен негаторен иск в случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, а когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществя***ето на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса.

В случая ищците са предявили иск с правно осно***ие чл. 109 ЗС, с който от една страна претендират ответниците да се въздържат от извърш***е на действия по СМР, а от друга претендират възстановя***е на предходното положение в имот с идентификатор №****. Предвид последната претенция, представляваща извърш***е на заместимо действие – извърш***е на СМР, от ответниците и с оглед мотивната част на коментираното тълкувателно решение, предявеният иск е оценяем и цената му следва да се определи на база паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществя***ето на действието.

С оглед изясненото по – горе, коректното определяне на цената на иска е от значение за определяне на родово компетентния съд, за които обстоятелства съдът следи служебно. Ето защо, на първо място следва да се изясни каква е цената на иска в настоящата хипотеза.

По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявя***е на иска, цената на иска се определя приблизително от съда.

Тъй като в случая за определянето са необходими специални знания, районният съд е следвало да назначи съдебна техническа и оценителна експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, да отговори каква е стойността на разходите за материали и труд, необходими за извърш***ето на претендираните от ищците СМР. В разрез с това, първоинстанционният съд се е доверил единствено на посочена от ищците цена на иска, представляваща данъчна оценка, като не е извършил последваща преценка и след релевиране на 4 възражението за родова неподсъдност. Ето защо, въззивният съд намира, че обжал***ото определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върната на РС – Л*** с указания да назначи СТЕ, която да определи стойността на претендираните от ищците СМР, въз основа на която да бъде определена цената на иска, съответно родовата подсъдност.

За пълнота следва да се отбележи, че районният съд не следва да се основава и на представения договор за строителство от 06.07.2022 г., доколкото с него не са възлагани исканите от ищците укрепителни СМР, а различни от тях. РС – Л*** следва да извърши и проверка за редовността на исковата молба с оглед отправената и от двамата ищци претенция за извърш***е от ответниците на възстановителни мероприятия, но само в имот, собственост на един от тях, както и с оглед изясня***е размера на притежа***ата наследствена част от имота от втория ищец.

По отношение на искането на отвод, обективирано в процесната жалба, съдът намира същото за неоснователно, доколкото нито един от членовете на състава не е разглеждал настоящия спор по същество.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав, обективирано в частна жалба вх. №10786/26.09.2024 г. по описа на РС – Л***, депозирана от И. Х. Ю., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.09.2024 г. по гр.д. №47/2023 по описа на РС – Л***, с което е оставен без уважение отвод за родова неподсъдност.

ВРЪЩА дело на РС – Л*** за изпълнение на указанията, съобразно мотивната част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6