Решение № 261105 от 25.08.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 25.08.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3048 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Ищецът

Д.Л.Ж. излага следните обстоятелства в исковата молба и уточняващата я молба на л. 100 от делото за обосноваване на искането си: сключване с О.Б.б. АД (ОББ АД) на договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., въз основа на който са му предоставени заемни парични средства в размер на 150000 лева; обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради просрочие в плащанията и снабдяването на банката с изпълнителен лист от 14.01.2011 г. по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, за заплащане на сума в общ размер на 141907.95 лева, от която сумата 132863.67 лева – главница, заедно със законната лихва от 25.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 3988.09 лева – договорна лихва за периода от 05 май 2010 до 24.11.2010 г., сумата 132.69 лева - наказателни лихви за периода от 05 май 2010 г. до 24.11.2010 г., сумата 2739.69 лева – разноски по заповедното производство за държавна такса, и сумата 2183.81 лева – адвокатско възнаграждение; връчването му на покана за доброволно изпълнение на 24.06.2011 г. и спиране на изпълнителното производство по писмено искане на банката като взискател на 05.08.2011 г.; липса на предприети от спиране на принудителното изпълнение до предявяване на иска на изпълнителни действия от взискателя, довела до погасяване поради изтекла давност на вземането по процесното принудително изпълнение, респ. до отпадане на възможността за принудителното му реализиране чрез осъществяване на публична продан на имота, за описа на който му е съобщено с представена покана от 31.03.2021 г. на съдебния изпълнител. Иска да бъде призната за недължимо поради погасяване по давност на вземане за сумата от 26000 лева, представляващо част от сума в общ размер от 141907.95 лева, за която са издадени заповед за изпълнение от 10.01.2011 г. и изпълнителен лист от 14.01.2011 г. по гр. дело № 57520/2010 г. на СРС, ГО, 46-ти състав, и което вземане от 26000 лева включва сумата 24342.93 лева – част от главница в общ размер от 132863.67 лева, заедно със законната лихва върху нея от 25.11.2010 г. до окончателното й плащане, сумата 720.69 лева – част от договорна лихва в общ размер от 3988.09 лева за периода 05 май 2010 г. – 24.11.2010 г., сумата 24.31 лева – част от наказателни лихви в общ размер от 132.69 лева за периода 05 май 2010 г. – 24.11.2010 г., сумата 501.96 лева – част от съдебни разноски в заповедното производство за държавна такса в общ размер на 2739.69 лева, и сумата 400.11 лева – част от разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2183.81 лева, за които е издаден изпълнител лист от 14.01.2011 г. по гр. дело № 57520/2010 г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, и образувано принудително изпълнение по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ и с район на действие СГС. Претендира разноски.

Ответникът

О.Б.Б. АД в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва иска поради: сключено между страните споразумение от 01.08.2011 г. за признаване на дълга по процесния кредит, респ. по издадения за него изпълнителен лист; разсрочването на дълга с месечни вноски до 20.06.2012 г. за сумата 13288 лева и за периода 20.07.2012 г. – 20.10.2023 г. за сумата 132863.67 лева, и извършени от ищеца Д.Ж. като кредитополучател плащания за погасяване на задълженията му по кредита до 27.09.2019 г., имащи за последица прекъсване на течението на погасителната давност по арг. от чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото е безспорно е между страните наличието на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., по силата на който ответникът ОББ АД, в качеството на кредитодател, е поел задължение да предостави на ищеца Д.Ж., в качеството на кредитополучател, сума в размер на 150000 лева, за която сума кредитополучателят е поел задължение да върне при уговорени в договора условия и срокове.

Установява се от представените по делото заповед, изпълнителен лист и актове на съдебния изпълнител, а и не е спорно между страните, че с изпълнителен лист от 14.01.2011 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 57520/2010 г. на СРС, Д.Ж. е осъден да заплати на ОББ АД сумата 132863.67 лева – главница, заедно със законната лихва върху нея от 25.11.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 3988.09 лева – договорна лихва за периода от 05 май 2010 до 24.11.2010 г., сумата 132.69 лева - наказателни лихви за периода от 05 май 2010 г. до 24.11.2010 г., сумата 2739.69 лева – разноски по заповедното производство за държавна такса, и сумата 2183.81 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист от 14.01.2011 г., по молба на кредитора ОББ АД, е образувано изпълнително производство по изп. дело № 3599/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ и с район на действие СГС, насочено към принудително събиране на процесните суми. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника и ответника Д.Ж. на 24.06.2011 г., с която той е уведомен от съдебния изпълнител и за наложените запор върху трудовото му възнаграждение в Л.К.ЕООД и възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 5 в гр. София, ул. Овчо поле № 143, по отношение на който е насрочил и извършване на опис.

С оглед на подписано между страните споразумение от 01.08.2011 г. по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г. - т. 4 от споразумението, взискателят по изпълнителното производство – ответник в настоящия спор, е подал молба до съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното дело. С постановление от 05.08.2011 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство основание чл. 432, т. 2 от ГПК и е вдигнал наложените запори върху дружествените дялове на длъжника и ищец Д.Ж. в П.К.ООД и И.А.ООД, като същото е спряно и към 05.03.2021 г., видно от справка за образувани изпълнителни дела на л. 15 от делото.

От съдържанието на представеното по делото споразумение от 01.08.2011 г. се установява, че между ищеца Д.Ж. и ответника ОББ АД е постигнато съгласие относно условията за погасяване на дължимите от Д.Ж. парични задължения по договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.06.2007 г., за които е издаден изпълнителният лист и образувано изп. дело № 3599/2011 г. и дължимостта на които като вид и размер на вземания, включително и за законната лихва до 15.08.2011 г., е изрично призната от ищеца Д.Ж. – т. III - VI от споразумението. Съгласно т. 2 от споразумението длъжникът по банковия кредит – ищецът Д.Ж., е поел задължение в срок до 20.06.2012 г. да заплати сумата от 13288.00 лева на 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 1208.00 лева, считано от 20.08.2011 г., платими до 20 число на всеки месец, а в срок до 20.10.2023 г. да заплати сумата от 132863.67 лева, представляваща дължима главница по договора и процесния изпълнителен лист към датата на сключване на споразумението – 01.08.2011 г., заедно с текущо начисляваната върху нея договорна лихва, като заплати 136 анюитетни вноски, всяка в размер на 1250 лева, считано от 20.07.2012 г., платими до 20 число на месеца. В т. 4.1 страните са уговорили и конкретния размер на годишния лихвен процент за договорната лихва по кредита от 4.5 %, приложим през време на предвидения със споразумението нов срок за погасяване на дълга към банката. Предвидено е също в т. 5 и 6.1 от споразумението, че при забава на плащане на дължима съгласно споразумението вноска с 15 дни, действието му се прекратява, оставяйки в сила клаузите за признаване на вземането на кредитодателя от длъжника, и кредиторът предприема действия по принудително изпълнение, като се намали дълга по споразумението с извършените след неговото сключване плащания.

По молба на ответника ОББ АД от 12.03.2021 г., въз основа на процесния изпълнителен лист от 14.01.2011 г., е образувано ново изпълнително производство по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.и за принудително събиране на сума в общ размер от 71144.98 лева, от която 37595.18 лева – редовна главница по договора за кредит; 21309.93 лева – просрочена главница по същия договор; 3618.64 лева – просрочена договорна лихва; 1221.77 лева – наказателни лихви; 1972.90 лева – такси, и 5426.56 лева – законни лихви.

Взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение чрез насрочване на опис, извършване на оценка и публична продан на недвижим имот.

Поканата за доброволно изпълнение от 31.03.2021 г. по новообразуваното изпълнително производство, видно от молба от 13.04.2021 г., към която същата е приложена, е връчена на длъжника Д.Ж. най-късно на 02.04.2021 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което съдът приема за достоверни. От заключението на вещото лице се установява, че постъпилите суми по сметка на ответника за погасяване на задълженията по договора за банков кредит и споразумението към него са в общ размер, както следва:

51212.24 лева за периода 22.06.2007 г. – 25.11.2010 г. и 119884.28 лева за периода 01.08.2011 г. до 27.09.2019 г., или 171096.52 лева за двата периода, като се установява и че по сметка на ответника на 25.11.2010 г. е постъпила и сума в размер на 6000 лева, която е отнесена за погасяване на сумата 4923.50 лева – разноски по изпълнителен лист; 943.42 лева – присъдена договорна лихва; 132.69 лева – присъдена наказателна лихва. Установява се още и че плащанията, които са постъпвали по сметка на ответника са били отразявани като такива по договор от 22.06.2007 г. и по извънсъдебно споразумение към него от 01.08.2011 г.

Вещото лице е посочило, че първата падежирала и неплатена погасителна вноска по сключеното между страните споразумение към договора за кредит е с падеж от 20.07.2019 г., както и че остатъкът на задълженията на ищеца към датата на последното извършено от него плащане от 27.09.2019 г. e както следва: 58905.11 лева – главница; 601.07 лева – просрочена договорна лихва по споразумение; 2122.40 лева – наказателни лихви, и 11.99 лева – просрочени наказателни лихви по споразумение.

От заключението се установява и че размерът на дължимите месечни вноски по споразумението от 01.08.2011 г. са както следва: 721.73 лева от 20.08.2011 г.;

1208.00 лева за периода от 20.09.2011 г. до 20.06.2012 г. включително, и 1248.93 лева за периода от 20.07.2012 г. до 20.09.2019 г., като в периода 20.08.2011 г.

– 20.06.2012 г. сумите по вноските са били осчетоводявани за погасяване на лихви и задължения по съдебни сметки - така и т. 2.2 по споразумението за уговаряне на падеж на първа анюитетна вноска за главницата по договора за кредит и издадения изпълнителен лист – 20.07.2012 г. Посочено е също и че преди датата на последното извършено плащане са били налице множество цялостни и частични забавяния при плащания на месечните вноски от ответника, като забавата при плащането им е била от няколко дни до няколко (6 – 8) месеца.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, който е процесуално допустим, а наведените от ответника възражения в обратния смисъл - неоснователни.

Образуването на изпълнително производство по изп. дело № 3599/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., а по-късно и по изп. дело № 1394/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.въз основа на процесния изпълнителен лист, за който ищецът излага твърдения, че не удостоверява съществуващо право на принудително изпълнение на взискателя за вземанията по него поради покриването им с периода на погасителната давност, води до обосноваване на извод, че за него съществува призната от закона възможност да отрече с иск съществуването на задължение към ответника поради изтекла погасителна давност, който като относим към материалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение, е от компетентността на съда, а не на съдебния изпълнител. Нещо повече, субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност може да стане само в исково производство чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с оглед на което и сезирането на съда е условие за упражняване на това право. В този смисъл определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО, и други.