Решение № 1453 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501870 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “БеРа Груп“ ЕООД, с ЕИК 201574391, със седалище и адрес на управление: с.Тополи, общ.Варна ул.“Др.Липов“ №7а, представлявано от О. Т. Д., действащ чрез адв.К. Я.-К., с адрес за призоваване: гр.Варна, пл.“Отец Паисий“ №15, офис, против Решение №2471 от 01.07.2024г. постановено по гр.д.№9057/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени, предявените при условията на обективно кумулативно съединяване, искове на “НЕПИ Проджект уан“ ЕООД, с ЕИК 204490849, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ситняково“ №48, Офиси Сердика, ет.3, офис №3, представлявано от К.-М. Б. и Ч. Й., действащо чрез адв.Ц. Л., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“ №47а, ет.1, с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД за установяване на дължимостта на вземанията предмет на Заповед №261667/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№499/2021г. по описа на РС Варна, а именно: -сумата от 23324.06лв., представляваща наемна цена по Договор за наем от 29.08.2011г./07.09.2011г. и Допълнително споразумение към него от 05.02.2016г./01.03.2016г. за търговска площ, разположена на 1-ви етаж в Търговски център “Сердика Център София“, с площ от 124.20 кв.м., ведно с допълнителни площи, разположени на същия етаж, с площ от 23.86 кв.м., дължима за периода от 01.08.2017г. до 15.02.2018г.; -сумата от 109.34лв., представляваща 1 разноски за отопление за периода 01.12.2017г. до 15.02.2018г.; -сумата от 5149.70лв., представляваща допълнителни разноски по ЕЦЕ споразумение от 07.09.2011г., за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г. и -сумата от 1528.87лв., представляваща минимална маркетингова такса, дължима по Договор за реклама от 07.09.2011г. за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г., както и осъдителни претенции с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху съответните главници в размер от 4015.14лв. за периода от 06.01.2018г. до 18.05.2022г., в размер от 47.40лв. за периода от 17.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 1992.41лв. за периода от 06.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 378.62лв. за периода от 25.10.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 1456.52лв. за периода от 04.08.2017г. до 18.05.2022г.; в размер от 1487.54лв. за периода от 04.11.2017г. до 18.05.2022г. и в размер от 4093.22лв. за периода от 06.12.2017г. до 18.05.2022г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като е изложено обстойно описание на процесуалните и материалноправните проблеми, съпътствали развитието на делото от момента на иницииране на заповедно производството до постановяване на първоинстанционното решение в исковият процес. Оспорват се изводите на съда, че се касае за идентични претенции, които в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са описани по общо, а в исковата молба са детайлизирани, като размери и вид на вземанията. Оспорват се и изводите, че не следва да се обсъжда възражението на ответника за това, че в заповедното производство не са представени документи, удостоверяващи вземането. Поддържа се, че за да е допустимо производството по чл.422 от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, тъй като в исковото производство се установява дължимостта именно на вземанията, за които е издадена заповедта. Твърди се, че в случая е налице разминаване между основанията и размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение и тези, които се претендират в исковото производство, като ищецът въвежда различни обстоятелства и се позовава на договори с различни дати, на допълнително споразумение и на други договори, неотговарящи на изискванията на чл.417 от ГПК, защото документите не носят нотариална заверка. Поддържа се, че дори в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са допуснати технически грешки, последиците им следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо и правно положение. Поддържа се още, че този пропуск не може да бъде саниран в исковото производство, както и че при предявяване на положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо ищецът да променя материалноправната характеристика на вземането си и да въвежда други, различни правопораждащи факти. Твърди се, че посочването на друго основание на вземането, различно от това твърдяно в заявлението и за което е издадена заповед за изпълнение, обуславя недопустимост на установителният иск. Сочи се, че въведените като предмет на исковото производство Договор за извършване на реклама и “ЕЦЕ Споразумение“ не са част от договора за наем, а отделни договори, сключени с друго дружество, чиито предмет е извършване на дейности, свързани с рекламирането на 2 търговския център и със стопанисването, поддръжката, техническото обслужване, ремонта и почистването на общите съоръжения и инсталации на търговския център. Сочи се, че въпросните договори, са с различни страни, предмет, насрещни престации, условия и подсъдност, и те не съвпадат с тези по договора за наем. Сочи се още, че макар тези договори да са свързани с една и съща вещ, те касаят различни дейности и са самостоятелни, като се подчиняват на различни правни норми. Сочи се, че договорите за реклама и споразумението за услуги, по съществото си представляват договори за поръчка/изработка, като за дължимостта на възнаграждението по същите, е необходимо да бъдат доказани реално извършени действия по изпълнение на възложените задължения. Поддържа се, че в хода на съдебното производството не са ангажирани никакви доказателства за изпълнение на задълженията по въпросните договори от страна на изпълнителя-ищец, съобразно посочения в същите предмет. На следващо място се оспорва наличието на валидно наемно правоотношение между страните, предвид въведена с чл.229, ал.2 от ЗЗД императивна забрана за лицата, които могат да извършват само действия по обикновено управление на вещта, да сключват договори за наем за повече от три години, която разпоредба е приложима и в случаите, когато наемът е търговска сделка. Сочи се, че сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на чл.229, ал.3 от ЗЗД и за прекратяване на договора, след изтичане на този срок. Твърди се, че с прекратяването на договора за наем по силата на чл.229, ал.3 от ЗЗД, наемното правоотношение е преустановило действието си, с което е отпаднало и задължението на наемателя да заплаща наем за ползването на имота. Твърди се, че вземането за наем не може да се обоснове с приложението на чл.236, ал.1 от ЗЗД, тъй като не се касае за продължило ползване на наетия имот, след изтичане на уговореният в наемния договор срок, а за ползване, осъществявано след прекратяване на договора по силата на закона. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за валидно взето решение от органите на наемодателя, които са овластени да приемат такова, за сключване на договор за наем с продължителност над 3 години, поради което искът се явява неоснователен. На следващо място се поддържа, че в случая липсва и изрично съгласие от страна на ответника за встъпване в горепосочените договори с изпълнител-ищеца, както и че договорните клаузи по § 7 от ЕЦЕ споразумението и § 9 от Договора за извършване на реклама са нищожни, с оглед предварителното задължаване на страната за даване на съгласие за прехвърляне на права и задължения. Твърди се, че тъй като въпросните договори носят смесени белези на договори за поръчка и за изработка, за възложителя не е без значение кой ще бъде изпълнител по същите, като например дали е с добра търговска репутация, дали има опит в предоставяните услуги, както и набор от съответните специалисти, техника за поддръжка, дали изпълнителят е финансово обезпечен при евентуално търсене да договорна отговорност и т.н. Сочи се, че предвиденото от разпоредбите на ЗЗД даване на изрично съгласие за заместване на страна в договора, не предполага предварителен отказ от права и даване на предварително безусловно съгласие от насрещната страна, доколкото за встъпването в договорни отношения и задължения, е необходимо съгласие и на двете страни.

3

Твърди се, че даденото с договора безусловно съгласие от наемателя, противоречи на повелителни норми на закона, защото не са изпълнени изцяло както изискванията на чл.101 и сл. от ЗЗД. Също така са накърнени и добрите нрави, доколкото за възложителя не е безразлично дали ще има сключен договори с “ЕЦЕ Проджектмениджмънт България“ ЕООД, с регистриран капитал към 2015г. в размер от 11317870лв. и с опит в извършването на предлаганите рекламни услуги и услуги за поддръжка, или ще има договор с “НЕПИ Проджект уан“ ЕООД, с регистриран капитал в размер от 2лв. Ето защо се поддържа, че ищецът не е легитимиран да претендира суми по посочените споразумение и договор за реклама, поради липса на съгласие от ответника, съответно нищожност на същите на основание противоречие със закона и добрите нрави. На последно място се поддържа възражение за неоснователност на претенциите, предмет на заповедта за изпълнение, съответно на установителните искове, поради погасяването по давност на вземанията. Сочи се, че в случая се претендират суми акумулирани в периода преди 15.02.2018г., като според чл.5.6.1. от част Б от Договора за наем, наемната цена се заплаща до 3-то число на текущия месец, за който се отнася наема, а съгласно част А от договора останалите разходи се заплащат предварително. Твърди се по отношение на процесните вземания е приложима кратката три годишна давност, респективно че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима, тъй като изпълнителният лист е издаден по реда на особено производство, без провеждане на исково такова, в което със силата на пресъдено нещо би се установило съществуването на вземане на кредитора. Сочи се, че със съдебните актове в производствата по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК се издават заповед за изпълнение и изпълнителен лист на посочено от заявителя основание, поради което характерът на задължението не се променя и вземането на кредитора продължава да произтича от несъдебно изпълнително основание.

Още повече, че в настоящия случай разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист са отменени/обезсилени с влязло в сила определение на Окръжен съд Варна. Твърди се, че поради прекратяване на първоначално образуваното производство пред Софийски районен съд и на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността по отношение на процесните вземания не се счита прекъсната, а към момента на образуване на съдебно производство пред Варненския районен съд същата вече е била изтекла. Сочи се, че образуваното по искане на ищеца въз основа на издадените му ЗАН и ИЛ изп.дело №20218070400959 по описа на ЧСИ с рег.№807 е прекратено, след като разпореждането за незабавно изпълнение е отменено и изпълнителният лист е обезсилен.

Твърди се, че подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и чл.417 от ГПК, респективно издаването на изпълнителен лист не са част от исковия процес и не прекъсват погасителната давност за вземанията, като датата на подаване на заявлението е от значение единствено в случаите, когато в срока по чл.415 ГПК бъде предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта и бъде постановено решение, с което иска се уважава. Твърди се нормата на чл.422, ал.1 от ГПК е специална и изключителна, като същата създава законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение на общото правило, като при предявяване на иск съгласно този текст, материално-правните последици от него настъпват с подаване на заявлението. Твърди се 4 още, че разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ГПК са изключения, поради което подаването на заявление по чл.410 и чл.417 от ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, съответно не прекъсват и не спират погасителната давност. Развито са подробни съображения за института на погасителната давност и относимостта му към разглежданият казус, с оглед спецификите на същия. С оглед становището за недопустимост, неоснователност и недоказаност на главните установителни искове, се поддържа че такива се явяват предявените допълнителни осъдителни искове за мораторна и законна лихви.