Решение № 260804 от 21.12.2021, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1224/2021
- Вид
- Решение № 260804
- Подписан
- 21.12.2021
- В сила
- 09.06.2022
- Състав
- ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 263514 от 07.05.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Разпореждане № 263861 от 21.05.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Определение № 261604 от 06.08.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Определение № 261710 от 04.10.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Определение № 261788 от 12.11.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№......... 21.12.2021 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина
Костова
Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 1224 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди в исковата си молба, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1920 от 20.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 20.07.2018 г., издадени по ч. гр. д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят А.А.П., ЕГН: ********** бил осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 31.01.2017 г.: 403,67 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.06.2018 г. до изплащане на вземането; 87,24 лева - редовна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 26.06.2018 г., 0,30 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 26.06.2018 г. 168,32 лева - заемни такси; 75 лева - разноски по делото.
На 10.05.2019 г. (т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч. гр. д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането към А.А.П., ЕГН: **********, произтичащо от сключения с банката Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
По силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Качеството им на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславял правния им интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да предявят иск за установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г. срещу длъжника А.А.П., ЕГН: **********.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото им на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК , какъвто бил настоящият случай.
Цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че нямал качеството „банка“.
Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС били посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск. Аргументи за обратното разрешение не можели да се черпят от т.4г на ТР № 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. касаел само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 ГПК.
Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането било прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането на „ОТП Факторинг България” ЕАД били следните:
На 27.01.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, и А.А.П., ЕГН: **********, като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., наричан по-долу за краткост „Договора”, “Банка ДСК” ЕАД предоставила на А.А.П., ЕГН: ********** револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 500 лева (петстотин лева) с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца.
Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК („Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
Съгласно Договора и Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева:
- усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95 % годишно (0,06 % на ден). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.
26, ал. 2 от Общите условия). При забава в плащанията се дължала добавка за забава;
- срокът на валидност на кредитната карта бил 3 (три) години;
- падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца;
-минималната сума за револвиране на кредита била 3 %. Съгласно т. 10 от Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл. 17 от Общите условия, Банката издавала кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност (чл. 84, ал. 2). Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора по чл. 87, ал. 1 от Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит.
В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение. Формирано към падежната дата започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изпяло дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало.
Ако това не се случило, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 33 от Общите условия).
На следващо място, съгласно чл. 34 от Общите условия, при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД имало право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от 22.06.2018 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД бил приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00511/19.04.2018 г. и рег. № 931/2018 г., том I, акт № 58 на Нотариус Николай Колев, с рег. № 514 НК и с район на действие Районен съд Сливен, връчена на А.А.П. на 07.05.2018 г. по правилата на чл. 47, ал. 5 ГПК, обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
В подкрепа на твърдяното прилагат копие от Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00511/19.04.2018 г. и рег. № 931/2018 г., том I, акт № 58 на Нотариус Николай Колев, с рег. № 514 НК и с район на действие Районен съд Сливен.
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и изискуемостта на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било ч. гр. д. № 3139/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
На 10.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и А.А.П., ЕГН: **********, като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г.
Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 10.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 10.05.2019 г., същият бил влязъл в сила и произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от “Банка ДСК“ ЕАД, изпратили от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А.А.П., ЕГН: **********. Като доказателство, че уведомлението било изпратено до ответника-кредитополучател, прилагат копие от препоръчано писмо * PSFABG00DJT2O*, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка.
Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес на длъжника, а именно: гр. Сливен, бул.Панайот Хитов № 20, вх. А, ет. 7, ап.
19. За промяна на същия не били уведомявани от длъжника (нито те, нито предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД), каквото било изискването съгласно условията на Договора за кредит. Както било видно от представеното копие, пратката не била потърсена от получателя.
Разпечатката съдържа 53 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67d2c78b-9299-4753-9cb9-b71f6b022825