Решение № 263596 от 02.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 02.06.2021 г.

СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ

ВРАНЕСКУ

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.д. № 4611/2021 г., взе предвид следното:

Подадена е жалба от „З.“ ООД и „М.“ АД, които са съдружници в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, срещу постановление за разноските на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20218440400233, с което адвокатското възнаграждение е намалено до минималния размер от 200 лв. Според жалбоподателите, че актът на съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение не съдържа мотиви. Освен това за образуване и процесуално представителство по изп.дело се дължи отделно възнаграждение от това, което е за изваждане на изпълнителен лист. Иска се от жалбоподателите да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебни изпълнител.

Ответникът по жалбата „Т.Бг“ ЕАД, който е длъжник по изпълнението, не е подал възражение и не взема становище.

Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Изп.дело N

20218440400233 на ЧСИ

С.Я.е образувано по молба на „З.“ ООД и „М.“ АД, които са съдружници в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, въз основа на изп.лист от

28.01.2021 г. на ВАС по адм.дело N 8256/20 г., с което „Т.Бг“ ЕАД е осъден да заплати на ДЗЗД “Обединение З.-М.“, с участници „З.“ ООД и „М.“ АД разноски в размер на 5500 лв. В молбата е посочен начин на изпълнение – запор върху банкови сметки на длъжника.

С платежно нареждане от 04.02.2021 г. “Обединение

З.-М.“, с участници „З.“ ООД и „М.“ АД са платили на адв.П.сумата от 2400 лв.

С постановление на съдебния изпълнител от

15.02.2021 г. са приети разноски в полза на взискателите в размер на 2400 лв.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 18.02.2021 г.

С платежно нареждане от 26.02.2021 г. длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 8776,50 лв.

С обжалваното разпореждане от 23.02.2021 г. съдебният изпълнител е намалил адв.възнаграждение на взискателите до размера от 200 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е постановлението за разноски на съдебния изпълнител.

Според съда обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител, с което е намален размерът на адвокатско възнаграждение на взискателите, е законосъобразно.

Това е така, защото единственото извършено от процесуалния представител на взискателите процесуално действие по изпълнението се изразява в подаването на молбата за образуване на изп.дело, в която е посочен изпълнителен способ – запор, а вземането по изп.лист е било погасено в срока за доброволно изпълнение – на 26.02.2021 г. /8 дни след получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2021 г./.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателите са посочили конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, но посочването на „начин на изпълнение“ представлява част и е задължително съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело - чл. 426 ал.

2 ГПК. Следователно за посочването в молбата на изпълнителен способ не се дължи отделно адв.възнаграждение от това за образуването на изп.дело.

Дългът по изп. лист е погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение – на 26.02.2021 /осем дни след получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2021 г./, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адв.възнаграждение, но само за образуване на изп.дело. Това е така, защото дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след изтичане на срока за доброволно изпълнение изпълнителни способи, които са различни от способа, посочен в молбата за образуване на изп.дело.

Преди да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл. 428 ал. 1 ГПК съдебният изпълнител няма право и не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително събиране на дълга, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за разноски на взискателя по водене на изп.дело.

На взискателя се дължат разноски за адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, когато дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след този срок изпълнителни способи, които са различни от способа, посочен в молбата за образуване на изп.дело.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на длъжника принудителни действия, поради което няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за адв.възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, защото такива действия не са реално сторени.

При тези факти съдът намира, че правилно и законосъобразно съдебният изпълнител с обжалваното разпореждане е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателите до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.“ ООД и „М.“ АД, които са съдружници в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, срещу постановление за разноските на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20218440400233, обективирано в разпореждане от 23.02.2021 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.