Определение № 891 от 23.02.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 160/2026
- Вид
- Определение № 891
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Вера Светославова Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Закон за държавния дълг
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 891 гр. ***, 23.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100160 по описа за 2026 година
Делото е образувано въз основа на подадена молба от П. Х. Д. от гр.***, с посочено правно основание – установителен иск, срещу ответник – *** на гр.***. В обстоятелствената част на ИМ ищецът иска съдът да му „съдейства с удостоверение пред ответника да му дадат съдебния адрес на *** на 31,01,1962 г. и от 1959 г. до 1962 г. – тригодишна давност по чл.116 от ЗЗД с кредитора на адреса й по компетентност на ответника“, а в петитума на ИМ същия иска от съда да „впише адреса на *** по Правилник за вписванията, като обърнат за изпълнение от 31,01,1962 г. на взискател моят запазен дял от наследството на ***в Д.“ и „Съдът да издаде съдебно удостоверение за всички документи по регистрацията на вписванията на *** като взискател по чл.212 от ЗДД в полза на кредитора си по съдебен адрес в чл.135 от ЗЗД – актове по чл.190 от ГПК по реда на чл.186 от ГПК“.
С разпореждане от 06,02,2026 г., получено от ищеца на 11,02,2026 г., молбата е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности, включително е указано, че цитирания Правилник за вписванията урежда съвсем различна правна материя от поисканото вписване на адрес на лице, при това починало – видно от представеното удостоверение за наследници на това лице.
В дадения едноседмичен срок – на 13,02,2026 г., ищецът е депозирал Уточняваща молба, доста обширна, в която цитира части от разпореждането, с което ИМ е оставена без движение, и им дава „отговор“ – отново използвайки разпоредби на закони и юридически термини, които обаче са логически несвързани и не позволяват на съда да изведе каква е волята на подателя на молбата.
Видно както от първоначалната искова молба, така и от подадената уточняваща молба, е, че ищецът не е изложил конкретни обстоятелства, водещи до извода, че е налице правен спор, обосноваващ интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Доколкото правният интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка, неговата липса обуславя недопустимост на исковата молба и съставлява пречка за нейното 1 разглеждане по същество. Следва да се отбележи, че ищецът по никакъв начин не е очертал рамките на правния спор, като в различните молби е посочил разнообразни правни норми, без същите да са относими към наведените твърдения – които от своя страна са неясни.
Цитирани са множество законови разпоредби и множество фактически обстоятелства, без яснота за връзка помежду им. Съдът счита, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Твърденията и исканията на молителя са хаотични, без връзка помежду си и съставляват думи, подреден в изречения, които няман никакъв смисъл. Въпреки че на ищеца е указана възможността да ползва правна помощ, същият не поискал такава.
Всъщност както в първоначалната, така и в уточняващата молба, липсва смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения. Фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита – това прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. Съдът счита, че от наведените доводи в молбата от една страна не става ясно по какъв начин П. Д. обосновава правния си интерес от сезиране на съда по този ред, а от друга страна не става ясно и какъв е конкретният правен спор.
Ето защо, съдът счита, че доколкото молителят не е отстранил констатираните нередовности, и даденият за това срок е изтекъл, следва молбата да бъде върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩ А на основание чл.129, ал.3 от ГПК молбата, подадена от П. Х. Д. с вх.
№2355/26,01,2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№160/2026 г. на ПлРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ***ски окръжен съд чрез ПлРС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
2