Решение № 3128 от 16.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13980/2025
- Вид
- Решение № 3128
- Подписан
- 16.08.2026
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 141а · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3128 гр. София, 16.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110213980 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332013125/13.06.2025 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения на първо място за допустимост на жалбата поради липсата на редовно връчване на цялото НП чрез ССЕВ, като жалбоподателят излага, че му е било съобщено единствено налагането на глобата, която той е платил в редуциран размер. Но едва след като е узнал за кумулативното му наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС“, той е депозирал и жалбата срещу НП. По същество, жалбоподателят не оспорва управлението на МПС и факта на изтеклата му регистрация, като настоява, че той неправилно е изчислил срока и е пътувал към КАТ за регистрацията на автомобила, когато е бил спрян за проверка. Оспорва наличието на умисъл за нарушението и сочи че наказанието е прекомерно за минималното му закъснение. Поради изложеното претендира отмяната на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В разпореждането си за насрочване, съдията-докладчик е преценил, че жалбата е допустима, доколкото НП не е било връчено на жалбоподателя в неговата цялост, към момента на плащане на глобата в намален размер. Поради това съдът е приел, че НП не е влязло в сила и в случая не следва да се прилагат и правилата за съкратено съдебно следствие, а НП следва да се приеме за връчено едва на 25.08.2025 г., като жалбата е подадена на 01.09.2025 г.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Р. П., редовно призован, не се явява лично, но изпраща своя упълномощен процесуален представител – адв. Б., който поддържа жалбата. В последното съдебно заседание адв. Б. моли за отмяна на НП в частта, с която е наложено наказанието „лишаване от право на управление на МПС“, като счита за достатъчно наложеното и платено наказание „глоба“.
Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата. Тя настоява, че с плащане на глобата жалбоподателят е признал извършването на нарушението, поради което и правилно му е наложено задължителното кумулативно предвидено наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт М. са представени и писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2025 г. около 12:11 часа, в гр. София, по бул. Цариградско шосе с посока на движение от бул. П. Яворов към бул. Асен Йорданов, жалбоподателят Р. П., управлявал лек автомобил марка „Опел” модел „,,***''”, с немски транзитни номера с рег. № ,,***''J, собственост на съпругата му М. П.а. Табелите били издадени за процесния лек автомобил въз основа на документ на немски език, с посочена валидност на регистрацията до 24.04.2025 г., изписано също на немски език. Датата на изтичане на валидността на табелите била отразена и върху самия регистрационен номер в дясно, чрез изписване на цифрите „24“, „04“ и „25“, изписани една под друга на регистрационната табела.
Докато се движел по бул. Цариградско шосе, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители от ОСПС СДВР, които повикали за съдействие екип от ОПП СДВР, включително и св. Г. П. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР. В хода на проверката свидетелят установил самоличността на водача, както и че чуждестранните транзитни табели са с изтекъл срок на валидност. Тъй като проверка за валидността на чужди номера не можело да бъде направена чрез служебна справка, св. П. установил срока за валидност по представения му временен талон, издаден от ФР Германия. При проверката, жалбоподателят споделил на св. П., че пътувал към сградата на ОПП СДВР, за да регистрира лекия автомобил, тъй като автомобилът бил в сервиз и не могъл да стори това по-рано.
Въз основа на горното, св. Г. П. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН № 3961211/25.04.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетели-очевидци на нарушението от ОСПС СДВР, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В акта било посочено, че автомобилът е собственост на М. П.а, както и че същият е с рег. № ,,***''J, чиято валидност е изтекла на 24.04.2025 г.
След постъпването на акта в 01 РУ СДВР, била образувана преписка Вх. № 4332р31486/2025 г. по описа на 01 РУ СДВР, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 02.05.2025 г. поради липсата на извършено деяние от обективна страна и липсата на обществена опасност на извършеното. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача за нарушение по ЗДвП.
Въз основа на АУАН № 3961211/25.04.2025 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 02.05.2025 г., на 13.06.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от 2
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Р. П. административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е бил с рег. табели с № ,,***''J. В НП не е посочено, дали и кога е изтекла валидността на регистрацията на автомобила, нито коя държава е издала рег. табели.
Видно от изложените по-горе съображения, съдът прие за нередовно връчването на НП чрез ССЕВ на жалбоподателя, доколкото той е бил уведомен единствено за наложеното му наказание глоба, но не и за пълния текст на НП и за наложеното му кумулативно наказание „лишаване от права“. Затова съдът е прие за дата на връчване на Наказателното постановление на жалбоподателя на 25.08.2025 г., а жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 01.09.2025 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
П., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно временната регистрацията на МПС и снимката на издадените за него чуждестранни транзитни номера; постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от свидетеля показания, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Той потвърждава, че е извършил проверка на автомобила и е установил, че валидността на разрешението за временно движение и съответно на транзитните немски номера е била изтекла един ден преди проверката. Св. П. споделя и за съобщеното му от жалбоподателя, че е пътувал към КАТ за регистрацията на автомобила.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, а именно копието на документ на немски език. Въпреки липсата на превод на документа и недоброто му качество, от документа се установява, че е издадено за същия автомобил, а на гърба на документа е посочена и датата на валидност, а именно 24.04.2025 г. Но датата на валидност на транзитните немски номера се установява преди всичко от приложената снимка на самия номер, на който ясно е изписана датата 24.04.2025 г. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, се установява факта на постановения отказ.
Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят П. е управлявал автомобила на съпругата си на 25.04.2025 г., като валидността на временното разрешение за движение на същия е била изтекла предния ден.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си 3 правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
Съдът намира, че при описанието на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неяснота на обвинителната теза и накърняват правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП следва съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на извършване на нарушението, пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, свързани с извършването му, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
В АУАН е вписано, че водачът на автомобил марка модел „Опел” с рег. № рег. № ,,***''J, управлява чуждо МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на посочените дата и място. Очевидно в акта липсва посочване поради каква причина се приема, че МПС не е надлежно регистрирано, доколкото не е посочено, че разрешението му за временно движение е изтекло и съответно кога. Затова и съдът намира, че това описание на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН.