Определение № 436 от 28.04.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. ХАСКОВО, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500058 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 274, във вр. с чл. 577 ГПК във вр. с чл.

32А, ал.4 от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Г., пълномощник на А. Г. Ш., ЕГН **********, против Определение № 11/11.12.2024 г., постановено по преписка вх. № 3885/11.12.2024 г., по описа на Служба по вписванията – Димитровград, с което съдията по вписванията при РС Димитровград е оставил без уважение заявление подадено от Д. В. Г. - К., в качеството й на пълномощник на А. Г. Ш. за вписване на Решение № 330/31.10.2024 г, постановено по гр.д. № 484/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград.

В частната жалба са развити съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че нормата на чл.264, ал. 1 ДОПК е неприложима в случаите, когато се иска вписване на съдебно решение. Моли съда да постанови определение, с което да отмени отказа на съдията по вписвания и върне преписката с указания да бъде вписано представеното съдебно решение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, изпратена по куриер на 27.12.2024 г. и е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови обжалваният акт съдията по вписванията е приел, че в 1 случая е приложима разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК и след като е установено, че продавачът „ Дрийм сий“ ЕООД има публични задължения в размер на 21 221.72 лв. е отказал вписването на съдебното решение.

Отказът на съдията по вписвания е правилен и следва да бъде потвърден.

Съгласно чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот подлежат на вписване. В тази връзка чл. 115 ЗС урежда, че влезлите в сила съдебни решения, постановени по искова молба за обявяване на предварителен договор в окончателен се отбелязват /действие включено във понятието вписване в широк смисъл/. В допълнение съгласно чл.112, ал. 1, б.“з“ от ЗС влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по б.“а“ подлежат на вписване. В конкретния случай съдът установява наличието на колизия между нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК и тези на чл. 115, във вр. с чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС, и чл.

112, ал. 1, б. „з“ ЗС. Доколкото всяка от посочените норми е специална, за да се определи коя от тях е приложима в конкретния случа следва да бъде изследвано по какъв начин ще бъдат защитени най-добре, както интересите на държавата, така и тези на добросъвестния приобретател.

Предвид това, че в чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС е предвидено, че държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, както и разпоредбата на чл. 264, ал. 5 ДОПК, според която на държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4, съдът приема, че в закона е предвидена защита за държавата и общините при евентуално вписване на прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, когато прехвърлителя има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

От друга страна съдията по вписванията не разполага с контролни правомощия спрямо влезлите в законна сила съдебни решения. В чл. 363 ГПК е предвидена каква е проверката, която се извършва от съда в производство за сключване на окончателен договор. ЗС предвижда, че във всеки случай влязлото в сила съдебно решение по искове за обявяване на предварителен договор в окончателен подлежи на вписване. Това е така, за да може така постановеният съдебен акт да бъде противопоставен на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 115 ЗС съдът дава на ищеца 6-месечен срок да извърши отбелязването на влязлото в сила решение, като ако това не бъде сторено вписването на исковата молба губи действието си. Съответно отказът да бъде вписано това съдебно решение би обезсмислил производството по глава тридесет и първа от ГПК. Безкритичното прилагане на чл. 264 ДОПК несъмнено би довело до ситуация, в която добросъвестния приобретател остава без правна защита, въпреки успешната реализация на исковата му претенция.

Въпреки това, настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че в 2 конкретния случай нормата на чл. 264 ДОПК следва да намери приложение по следните съображения:

Представено по делото е решение на РС Димитровград, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Постановеното съдебно решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване, т.е ответникът по иска „ Дрийм сий“ ЕООД не е подал писмен отговор, не е оспорил иска, не се е явил негов представител в съдебно заседание. От извършена служебна справка в ТР по партидата на търговеца се установява, че управител на това търговско дружество е Г. Ш.. Ищец по делото е А. Г. Ш., т.е управителят на търговското дружество - ответник в производството по иска с правно основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД и ищеца са в роднинска връзка. От извършената справка от съдията по вписвания, която не е оспорена, е установено,че „Дрийм сий“ ЕООД има публични задължения в размер на 21 221.72 лв., които подлежат на принудително изпълнение. В допълнение служебно известно на съда е, че има още две идентични дела, при които производството по предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от А. Г. Ш. против „Дрийм сий“ ЕООД е приключило с постановяване на неприсъствено решение. Съответно от роднинската връзка между страните, броят на сделките и естеството на проведените съдебни производство по искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да се стигне до обосновано предположение, че в случая е възможно да е налице опит да бъде заобиколена нормата на чл. 264 ДОПК. Съдът обаче, не следва нито да допуска, нито да участва в заобикаляне на закона.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че делото по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е било заведено с целта да бъде заобиколена нормата на чл. 264 от ДОПК, което е недопустимо и поради това отказът на съдията по вписванията е правилен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11/11.12.2024 г., постановено по преписка с вх. 3885/11.12.2024 г., с което съдията по вписванията при РС Димитровград е оставил без уважение заявление подадено от Д. В. Г. - К., действаща в качеството на пълномощник на А. Г. Ш., ЕГН ********** за вписване на Решение № 330/31.10.2024 г., постановено по гр.д. № 484/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4