Решение № 10913 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10913 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110110825 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес] срещу Т. И. П. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищците сумата от 792,35 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни вноски за управление на общите части на жилищната сграда за периода от 01.06.2018 г. до 31.04.2020 г. и за периода от 01.09.2020 г. до 30.11.2020 г., сумата от 1,16 лева, представляваща стойност на месечна вноска в постоянен размер за почистване, ток и осветление за месец август 2021 г. и сумата от 99,47 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г. и за месец август 2021 г., или сума в общ размер от 892,98 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 40199/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес]. Посочват, че ответницата Т.

И. П. също е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, представляващ ателие № 3, находящо се на ет. 6, заедно с 0,921 % идеални части от общите части на сградата.

Поддържат, че етажната собственост се управлява и поддържа по реда на Гл. втора, раздел II ЗУЕС – чрез Общо събрание и Управителен съвет. Заявяват, че от ОС на процесната ЕС са взети решения, както следва: от 08.01.2018 г. за събиране на сума в общ размер от 4 000 лева за започване на ремонтни дейности в жилищната сграда по отстраняване на течове в сутерена, които да бъдат разпределение между етажните собственици според притежаваните 1 идеални части от общите части; решение от 10.05.2018 г., с което е приет бюджет, влязъл в сила на 01.06.2018 г., и съгласно който припадащата се на ответницата месечна вноска за притежавания от нея самостоятелен обект в сградата - ателие 3 за управление и поддръжка, материали и консумативи е в размер на 29,53 лева, а вноската към Фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 3,43 лева; решение от 15.02.2021 г., с което е приет бюджет от етажните собственици, съгласно който месечната вноска на ателие 3, находящо се във вход Б, за управление и поддръжка, материали и консумативи, е в размер на 9,55 лева, а вноската към Фонд „Ремонт и обновяване“ в е размер на 3,43 лева. Ищците излагат, че взетите решения на общото събрание на етажните собственици са влезли в сила и са стабилизирани, с оглед на което и същите подлежат на изпълнение, като неплащането на ежемесечните вноски в рамките на месеца, за който се дължат, води до просрочие и невъзможност за покрИ.е на разходите на етажната собственост. В исковата молба се твърди, че ответницата не е погасила доброволно дължимите суми към етажната собственост. Посочва се, че поради допуснатото неизпълнение в хода на производството по ч. гр. дело № 40199/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и по заявление на ищците е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за общо дължимите от ответницата суми. Посочва се, че след образуване на това дело от Т. П. са извършени частични плащания, с които са погасени месечните вноски за периода м. май – м. юли 2020 г. и месечните вноски за периода м. декември 2020 г. – 31.07.2022 г. в общ размер от 353,98 лева. След приспадане на така платените суми ответницата продължава да дължи разликата от 892,98 лева, от която: сумата от 792,35 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни вноски за управление на общите части на жилищната сграда за периода от 01.06.2018 г. до 31.04.2020 г. и за периода от 01.09.2020 г. до 30.11.2020 г., сумата от 1,16 лева, представляваща стойност на месечна вноска в постоянен размер за почистване, ток и осветление за месец август 2021 г. и сумата от 99,47 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2020 г. и за месец август 2021 г., или сума в общ размер от 892,98 лева, установяването на чиято дължимост се претендира в настоящото производство. Намира за дължима и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2022 г., до окончателното им изплащане, както и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Т. П., чрез пълномощника си адв. И. С., оспорва предявените искове като недопустими, а по същество и неоснователни. Твърди, че липсва процесуална легитимация на упълномощителя на процесуалния представител на ищеца, тъй като същият е с изтекъл мандат. Посочва, че е налице несъответствие между периодите и размерите на сумите по исковите претенции с тези по заповедта за изпълнение. Намира претенциите за неоснователни. Конкретно оспорва същата да притежава 1,444 % идеални части от общите части на сградата, като уточнява, че същите възлизат на 0,921 %. Оспорва наличието на валидно взето решение от етажните собственици на сградата по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС за увеличаване или промяна на идеалните части. Оспорва претендираните от етажните собственици суми за месечни вноски, като заявява, че същите са неоснователно начислени. Уточнява, че е погасила дължимите задължения към етажната собственост чрез шест отделни плащания по банков път по сметка на [фирма] – дружество, избрано да упражнява дейностите по управление и поддръжка на жилищната сграда. Ето защо, оспорва представените от ищеца справки за задължения, тъй като последните са изготвени погрешно и включват несъществуващи задължения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл.

51 ЗУЕС.

По допустимостта:

Съдът намира, че процесните искови претенции са редовни и процесуално допустими, предявени от активно легитимирана страна – останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС.

В тази връзка и в отговор на доводите на ответницата, изложени в отговора на исковата молба, съдът намира за необходимо да отбележи, че по искове на собствениците в ЕС, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС (каквито са процесните искове, предвид изложените твърдения от ищцовата страна) етажните собственици, по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги - по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка – в т.см. Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК.

Следователно, етажната собственост (собствениците на самостоятелно обекти в сграда в режим на етажна собственост) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя/председателя на управителния съвет. Същевременно правомощията на управителния съвет (включително правомощието за осъществяване на процесуално представителство на етажната собственост по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС) могат да бъдат възложени чрез решение на общото събрание на етажната собственост с договор и на юридическо лице, което не е собственик – арг. чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

В настоящия случай, ищците се представляват от процесуален представител по пълномощие, упълномощен от законния представител на ЕС – управителя Н.Н., последният избран с решение от 15.02.2021 г. Ето защо, съдът приема, че исковите претенции са предявени при надлежно представителство на ищците.

Същевременно съдът съобрази, че се касае за установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК и след дадени от съда указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид депозирано в срок възражение от длъжника, съдържащо оспорване на вземанията, удостоверени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка и с оглед изложените доводи от ответната страна следва да се отбележи, че вземанията, предмет на установителните искове по твърдения на ищеца представляват останалите непогасени чрез плащания от ответницата суми по заповедта за изпълнение, като е налице идентичност на основанието и характера на вземанията, а разликите са по отношение на техния размер и периода, за който се претендират, като в настоящия процес се касае за суми с по-нисък размер и за по-кратък период, което се явява процесуално допустимо.

По същество:

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС. (в приложимата редакция към релевантния за делото период) собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и 3 поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата във Фонд „Ремонт и обновяване“ се набират и от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната, а съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

Следователно, възникването в полза на ищците на процесното вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материалноправни предпоставки: 1). процесната жилищна сграда да е в режим на ЕС; 2). ответницата да е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, както и конкретно притежаваните идеални части от общите части на сградата; 3). взети решения от Общото събрание на ЕС за определяне конкретния размер на дължимите от етажните собственици вноски във връзка с управлението и поддръжката на общите части в сградата, както и за Фонд „Ремонт и обновяване“, които решения са стабилизирани и влезли в сила и 4). размера на дължимите от ответницата вноски за процесния период.

В тежест на ответната страна е да докаже, че е заплатила претендираните суми, както и основателността на направените възражения, в частност погасяване по давност на вземанията.

С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 02.10.2023 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи от доказване са отделени обстоятелствата, че процесната сграда с административен адрес: [адрес] е в режим на етажна собственост, както и, че ответницата Т. П. е собственик на самостоятелен обект в същата – ателие № 3.