Решение № 260032 от 18.03.2021, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260032 / 18.3.2021г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер........16..........по описа за...............2021................година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от ЕТ К.- В.Ц. *** представляван от В.М.Ц. против наказателно постановление № 498686- F 539008 от 10.03.2020 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по-горе , като същият в жалбата си не отрича , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди обаче , че същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение да намали да минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2 от ЗДДС в най- минимален размер .

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-горе редовно призован не се явява лично

, за него се явява лично неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като освен това заявява и за приложение при алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .Ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на жалбата .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно неоснователна..

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя ЕТ К.- В.Ц. *** представляван от В.М.Ц. наказателно постановление № 498686- F 539008 от 10.03.2020 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 539008 от 24.02.2020 година срещу ЕТ Криси – В.Ц. *** който констатира за извършено административно нарушение на дата 22.02.2020 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при извършена оперативна проверка в 16.55 часа на търговски обект по смисъла на параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки находящ се в гр.

Карнобат на ул. Янтра № 9 , стопанисван от ЕТ Криси- В.Ц. с ЕИК ********* се установило , че в същия обект има монтирано и въведено в експлоатация , свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел Eltrade , с индивидуален номер на ФУ ED 327549 и фискална памет № 44327549 , което устройство притежава операциите „ служебно въведени „ и „ служебно изведени „ пари в касата , но същото не е отчело промяна в касовата наличност в касата на обекта със съответно записване в момента на извършването й и по този начин се установило необосновано различие в касовата наличност , като е установена положителна разлика в размер на сумата от 114, 82 лв.в повече , която не е отразена във ФУ към момента , въпреки наличност на съответните функции на ФУ за това, тъй като то е в изправност и притежава операция – служебно въведени и служебно изведени парични средства съгласно отпечатания дневен финансов отчет „ Х „ , като находящите се парични средства – като фактическа наличност в касата са изброени и описани лично от Н. Г. Ц. в качеството му на продавач в обекта, като този опис на парични средства е отразен в протокол № 0008125 от 22.02.2020 г.

.По този начин се установява , че проверяваното лице не е изпълнило задълженията си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите

„ служебно въведени „ и „служебно изведени

„ суми , с което е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – протокол за извършена проверка

№ 0340796 от 22.02.2020 година , опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на дата 22.02.2020 година , декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице , трудов договор № 1 от 20.02.2020 г. , заповед за компетентност на АНО , както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.И. и С.Д. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и от признанията на жалбоподателя в жалбата му. Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспорва , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до неговия най- минимален размер, ако съдът приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание , които не съответства на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното му адм. наказание е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че следва да разгледа това обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ. наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства , като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали правилно адм. наказващия орган е приложил закона .

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС в размер към максималния такъв – имуществена санкция в размер на 1500 лв. .Затова и съдът намира, че следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание наложено на жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието в най-минимален размер предвидено в изр. 2 от разпоредбата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това адм. нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане на адм. наказание в размер от 500 лв. до

2000 лв. . По този начин съдът намира, че с оглед това , че от деянието извършено от жалбоподателя не са настъпили вредни последици - фиска на Държавата не е увреден , както сам е признал и санкционирал жалбоподателя самия АНО , това , че в хода на проверката контролните органи не са констатирали други нарушения на данъчното законодателство , факта , че това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен характер , понеже последният не е наказван за други такива , както и че е налице съвсем ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние , то следва да бъде изменено наказателното постановление в горепосочената му обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм. наказание имуществена санкция, както следва : от 1500 лв. на 500 лв. .

Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за