Решение № 33 от 11.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кърджали, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500013 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 488/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 407/2025 г. по на РС – Кърджали, е отхвърлен предявеният от Д. М. Н., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“А.“ № **, вх.“*“, ет.*, ап.*, против „И.” **, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. Л. №*, бул. „Д.“ № **, ет.*, ап. **, иск за присъждане на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на сумата от 11,57 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № ********, сключен между страните, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Д. М. Н. е осъдена да заплати на „И.” ** направените по делото разноски от 360 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Д.

М. Н., представлявана от адв. Д. М., която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, 1 че производството по гр.д. № 416/2023г. по описа на РС Кърджали, по което било постановено влязло в сила решение, се развило при участието на настоящия ответник в качеството му на трето лице помагач и съответно мотивите на постановения съдебен акт били обвързващи за него. В решението били изложени мотиви за нищожността и на договора за паричен заем, които не били отчетени от настоящия съдебен състав. Сочи също, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорвал какво е съдържанието на сключения между страните договор за кредит, а единствено спорил по въпроса дали възнаграждението за поръчителство начислено по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР по процесния договор за заем. При това положение съдът следвало да обяви за безспорно по делото сключването на договора за заем и неговото съдържание. От приетата съдебно-счетоводна експертиза било установено, че в посочения в договора ГПР била включена като разход само възнаградителната лихва, но не и възнаграждението за поръчителство, като след включването му действителния размер на ГПР надвишавал допустимия по закон, което превръщало договора в нищожен. Нищожността на договора влечала и основателността на осъдителния иск. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание представя писмена молба, с която поддържа въззивната жалба.

Представя списък на разноските.

Въззиваемият „И.“ ** - гр.С., представляван от ю.к. Д. К., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба.

В отговора се сочи, че процесната сума в размер на 11,57 лв. била получена от дружеството-ответник на валидно правно основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № *******. Дружеството предоставило кредит в размер на 300 лв., като общата дължима сума по договора за паричен заем е била в размер на 315.24 лв., в това число лихвено задължение в размер на 15.24 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора довело до редуциране на лихвеното задължение и то било заплатено в размер на 11.57 лв. Счита, че въззиваемото дружество незаконосъобразно било привлечено като трето лице помагач на страната на настоящия въззивник, тъй като не били налице предпоставките за подобно привличане. В подобни случаи не можело да се установи обвързваща сила на мотивите. Сочи, че дружеството нямало основание да включва 2 възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1ДР ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружествотогарант уговорили, не било част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с кредита. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит Заемодателят нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на Приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което било посочено в чл.2, т.8 от договора. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР бил коректно изчислен. Дори и да се допусне, че разходите за възнаграждението на поръчителя/гаранта е следвало да се включат при изчисляване на годишния процент на разходите, то към момента на сезиране на първоинстанционния съд невключването на тези разходи не представлявало порок на договора. С Решение № 139 от 15.11.2024 г. по гр.д. № 163/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали „Ф." **** било осъдено да възстанови на потребителя сумите, заплатени като възнаграждение по споменатия в исковата молба договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. С оглед на това решение аргументите на ищеца за недействителност на договора за паричен заем не се основавали на действителното правно и фактическо положение, тъй като възнаграждението, което потребителят е заплатил по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство му било възстановено. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание не се представлява.

3

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивницата, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.

Решението на РС - Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск против „И.“ ** – гр.С. за заплащане на недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем.

Ищцата твърди, че договорът за паричен заем бил нищожен, поради което потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва. В тази връзка счита, че заплатената лихва в размер на 11.57 лв. е недължима на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Ответникът „И.“ ** – гр.С. оспорва предявения иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се сочи, че договорът за паричен заем бил действителен и в съответствие с изискванията на ЗПК. ГПР бил изчислен към момента на сключване на договора като Заемодателят нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на Приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което било посочено в чл.2, т.8 от договора.

Не е спорно по делото, че с договор за паричен заем № *******, с дата 22.09.2021 г. „И.“ ** – гр.С. предоставило на Д. М. Н. паричен заем в размер на 300 лв.

От писменото заключение на вещото лице Г. Д. по назначената съдебносчетоводна експертиза, както и от разпитана същата пред първоинстанционния съд, което и настоящата инстанция прима, се 4 установява, че платената възнаградителна лихва към „И.“ ** е 11.57 лв.

Кредита е върнат на 08.11.2021 г. По Договор за паричен заем № ****** постъпилата сума е в размер на 311.57 лв., в т.ч. 300 лв. кредит и 11.57 лв. лихва. ГПР по Договор за паричен заем № ********, след като се включи в изчисленията и начислената гаранция е 58,51%. Вземайки предвид параметрите по Договор за паричен заем № ********, доходността на ден, респ. за срока на погасяване на договора, която е следвало да бъде заплатена от ищеца е в размер на 3,75 лв.

С решение № 139/15.11.2024 г. по ВГД № 163/2024 г. по описа на ОС – Кърджали, влязло в сила на 15.11.2024 г., е признато за установено по предявен иск от Д. М. Н. с постоянен адрес: гр. К., ул. „А.“ **, вх. *, ет. *, ап.

*, с ЕГН **********, против „Ф.“ **** със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж. к. „Л.” № *, бул. „Д.” № **, ЕИК ***********, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция №********* от 22.09.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Със същото решение „Ф.“ **** - гр. С., е осъдено да заплати на Д. М. Н. сумата от 92.76, дадена в изпълнение на прогласения за нищожен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 22.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. – датата на исковата молба, до окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „И.“ ** гр. С.

При така установените данни следва извода, че предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 11.57 лв., недължима на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е основателен.

Установява се от данните по делото, че с влязло в сила решение е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, сключеният между „Ф.“ **** - гр. С. и Д. М.

Н., договор за предоставяне на гаранция № ******* от 22.09.2021 г., който има за цел да обезпечи сключеният между страните по делото договор за паричен заем със същият номер и дата.

Видно от заключението на вещото лице Г. Д. по назначената съдебносчетоводна експертиза, ГПР по Договор за паричен заем № *******, след като се включи в изчисленията и начислената гаранция по договор за предоставяне на гаранция № ********* от 22.09.2021 г., е в размер на 58,51%. Така 5 определеният годишен процент на разходите противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 от ГПК. При определяне на ГПР не е взето предвид дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в размер на 92.76 лв. Стойността на това възнаграждение на практика представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Така, ако при изчисление на ГПР се включи възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в размер на 92.76 лв. размерът на ГПР надвишава максимално предвиденият размер в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и договорът е недействителен на това основание. В тази връзка настоящата инстанция намира, че няма пречка съдът да констатира пороци на договора за кредит, доколкото това рефлектира върху спорното, без да се произнася с диспозитив. След като договорът за заем, както и този за предоставяне на гаранция са нищожни, то на сонование чл.22 от ЗПК, потребителят дъли само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поради това заплатената сума в размер на 11,57 лв., представляваща лихва по договора за паричен заем е недължимо платена и следва да бъде върната на въззиввницата.

Приемайки различни от изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение, с което въззиваемият бъде осъден да заплати на въззивницата сумата в размер на 11,57 лв., представляваща недължимо платена лихва по договор за паричен заем № ******** от 22.09.2021 г. на отпаднало основание.