Решение № 264 от 28.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Горна Оряховица , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. НиколоваПетрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20204120101190 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от управителите И.Ц. К. и Я.Б.Я., чрез процесуален представител : юрисконсулт ИВ. К. Т., със съдебен адрес за получаване на книжа : град София, ул.

„Панайот Волов” № 29, ет.3, телефон :... : **********, твърди в исковата си молба, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Д. М. М. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Посочва, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан договор за паричен заем № 5460187 от 09 август 2018 г. между „Вива Кредит” ООД - като заемодател и Д. М. М. - като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Заявява, че с подписването на договора за паричен заем 1 заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че съгласно сключения договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при подписването на договора, съгласно подписан от страните РКО № 28/09.08.2018г. Заявява, че с подписването на договора, Д. М.

М. удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 800 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно - получена сума. Твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 940.26 лв., ведно с договорната лихва, на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 144.69 лв. (, включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Посочва, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя.

Твърди, че в настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем № 5426283/21.03.2018г. в размер на 271.24 лв., като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения и в случая процесният договор има сила на разписка.

Сочи, че след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Заявява, че по договора за паричен заем Д. М. М. е извършвал плащания в общ размер на 0 лв. и към момента на предявяване на исковата молба дължимата главница е в размер на 800 лв. Заявява, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № 5460187 от 09.08.2018г. между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 140.23 лв. за периода от 08.09.2018г. - датата на падежа на първата вноска, до 06.05.2019г. датата на настъпване на падежа на договора.

Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 06.05.2019г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Заявява, че поради това ответникът дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 47.40 лв., считано от 09.09.2018г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Заявява, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца, е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2019г.

2 между „Вива Кредит” ООД с ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което : 1/ Да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу Д. М.

М. : 800 лв. - главница; 140.23 лв. – договорна лихва за периода от 08.09.2018г. до 06.05.2019г.; 47.40 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, считано от 09.09.2018г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди Д. М. М. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело, и 300,00 лв. по чл.25 от НЗПП.

В съдебно заседание, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК 202527341, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Й.М., депозира писмена молба, с която прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло, с изключение на първоначално предявените претенции за присъждане на неустойка /361,98 лв., такса за експресно разглеждане на документи /361,98 лв./ и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането /245 лв./, които оттегля по реда на чл.232 от ГПК. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски в двете съдебни производства. Излага съображения.

Ответникът Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град Г.О., ул..., призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, адвокат С.И. от ВТАК, със служебен адрес : град Г.О., ул... ..., телефон: **********, e-mail: .., назначен за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.6 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба.

Особеният представител изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да се остави без уважение. Счита, че липсват доказателства за наличието на сключен валиден договор между страните. Твърди, че не е налице валидно сключен онлайн договор за кредит между ответника и ищцовото дружество. Сочи, че липсват каквито и да е доказателства, че са били налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за сключване процесния договор. Посочва, че претенцията си ищецът позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Сочи, че легалното определение на този вид 3 договори се съдържа в нормата на чл.6,ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Заявява, че в разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца - доставчик на услугата. Посочва, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Сочи, че според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, а това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Счита, че в настоящото производство липсват доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между ищеца и ответника договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени.

Счита, че разпоредбите на приложения с исковата молба договор за кредит са недействителни, поради заобикаляне на закона, тъй като влизат в противоречие с чл.19,ал.4 от ЗПК, като по този начин с позволени от закона средства се постига забранен от закона резултат - годишен процент на разходите, който е в пъти по-висок от максимално допустимия размер, посочен в чл.19,ал.4 от ЗПК. С оглед на гореизложеното, счита клаузите от процесния договор за кредит за абсолютно недействителни на основание чл.19,ал.5 от ЗПК във вр. чл.21,ал.1 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД - поради заобикалянето на ЗПК, като от тълкуването на закона става ясно, че формата на недействителността е нищожност.

Възразява, че М. не е уведомен по никакъв начин за извършената цесия. Твърди, че до знанието на ответника не е достигало за извършената прехвърлителна сделка. Поради това твърди, че същата не поражда правни действия спрямо ответника като страна - длъжник по договора, тъй като не е бил уведомен от първоначалния кредитор. Сочи, че доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).

Счита, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на 4 задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД срещу Д.М. иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, ответникът Д. М. М., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява. Особеният процесуален представител – адв. С.И.от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :