Решение № 1237 от 05.06.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1237

Кърджали, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700196 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.з, „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Ш. М., чрез пълномощник, срещу ЗППАМ № GPAM-2473551/ 17.03.2026 г., издадена от [длъжност] РУ-Момчилград към ОДМВР-Кърджали.

Посочва се, че като не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на собственото му МПС жалбоподателят не може да действа виновно, защото не може да се формира интелектуалния компонент на вината - предвиждането на последиците от деянието. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС, което всички държавни органи, имащи отношение по прилагането на ЗДвП следва да спазват.

Твърди се, че липсват писмени доказателства да е бил уведомен от структурите на МВР или от „Гаранционен фонд“, че притежаваният от него автомобил [марка] с peг № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация. Изложено е становище, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Въпреки, че с последната промяна на ЗДвП ( ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) законът е отменено задължението на административния орган да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, то уведомлението следва да бъде изпратено по силата на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. последно изменение ДВ, бр.20 от 2018 година.

Според изложеното в жалбата, прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Преди да бъде служебно дерегистрирано моторно превозно средство, съгласно чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, с уведомление от Гаранционния фонд до собственика, изпратено на актуалния адрес по регистъра на моторните превозни средства, му е даден 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка, но и такова уведомление не е получено и няма никакви доказателства за това. Ако собственикът не е бил уведомен за дадения му четиринадесет дневен срок да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка и за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

Искането е да се отмени обжалваната заповед и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – [длъжност] РУ-Момчилград към ОДМВР-Кърджали, не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник са изложени съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, както и на материалния закон. Посочва се, че са били налице фактическите и правни основания за прилагането на процесната ПАМ, като мярката била съобразена и с целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от лице, за което оспорения АА създава неблагоприятни последици.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената ЗППАМ № GPAM-2473551/ [дата], издадена от [длъжност] РУ-Момчилград към ОДМВР-Кърджали, на основание чл.171, т.1, б.з, „гг“ от ЗДвП, на С. Ш. М. е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Мярката е приложена за нарушение на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, затова, че на [път] в землището на [населено място] управлява личния си товарен автомобил [марка] с peг. номер [рег. номер] с посока на движение към [населено място], като при извършената проверка с техническо средство РСОД се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съставен е АУАН, [серия] № [номер]/ [дата], в който извършеното административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП е описано по същия начин, както в оспорената ЗППАМ.

По делото е прието заверено копие на Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, от което се установява, че за ППС с регистрационен № [рег. номер], с шаси [номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие [дата], 21:06 ч. и крайна дата на покритие – 16.03.2027 г., 23:59 ч.

При така установена фактическа обстановка жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР-Кърджали, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Спазена е и установената форма за издаване на акта.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки, предвидени в ЗДвП, се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, като не се подчинява на режима в ЗАНН и в НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл. 22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, установено след направена проверка от полицейски служител с техническо средство – работна станция за отдалечен достъп (РСОД).

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

От значение за приложението на чл. 171, т. 1, б. 3)гг) от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е допуснато административно нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, който факт следва да е налице към датата на прилагане на ПАМ, да е безспорно установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Безспорно в случая е, че на [дата] жалбоподателят управлява собственото си МПС със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Безспорно е обаче в случая и че още на същия ден – [дата] застраховката Гражданска отговорност е заплатена от собственика на автомобила и на тази дата е била служебно възстановена регистрацията на МПС, видно от Застрахователна полица № [номер]/ [дата], сключена в [дружество].

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ за преустановяване на нарушенията. След като нарушението е отстранено веднага и е представена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед е и непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото веднага, след констатиране на нарушението, служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от оспорващия МПС. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено веднага и регистрацията на автомобила е възстановена, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност". При това положение безпредметно е отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Издаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер, какъвто характер мярката не би следвало да има.