Решение № 1543 от 28.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1543

[******], 28.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110107880 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. В., В. В. К., В. В. Й., К. Й.

С., Д. С. С., И. С. П., С. С. С., Р. И. В., Н. Т. Л., Л. Т. З., Н. Г. Н., П. Г. С., Н. Р. П. и М. Р. Д., с която срещу СО са предявени отрицателни установителни искове по чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че СО не е собственик на поземлен имот с идентификатор [******] съгласно [******], одобрени със Заповед № [******] на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на [******], с площ от 265 кв.м., трайно предназначение на територията: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: 292, кв. 63, парцел IX, при съседи поземлени имоти с идентификатори: [******], [******], [******], [******], [******], [******].

Ищците сочат, че са придобили по давност правото на собственост върху посочения имот, тъй като установили фактическа власт върху него през 1992 г., чрез упражняване на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение до настоящия момент. Посочват, че владението първоначално се е осъществявало от [******]. /починала на 05.03.2002 г./ и от [******] /починала на 16.05.2007 г./, а впоследствие от техните наследници. Сочат се, че [******] е притежавала ½ ид.ч. от имота, като след смъртта я наследили нейните четири деца: [******] /починала на 27.01.2019 г./ – 1/8 ид.ч., [******] /починала на 19.06.2014 г./ - 1/8 ид.ч., [******] /починала на 07.03.2021 г./ - 1/8 ид.ч., [******] /починал на 09.02.1991 г./ - 1/8 ид.ч. Частта, принадлежаща на [******], твърдят да се разделя между двамата й сина – [******] /починал на 05.04.2020 г./ - 1/16 ид.ч. и Р. И. В. – 1/16 ид.ч. [******] бил наследен от съпругата си Д. С. С., дъщеря си И. С. П. и сина си С. С. С., които наследяват по 1/48 ид.ч. [******] поддържат, че е наследена от 1 двете си дъщери – Н. Т. Л. и Л. Т. З., които наследили по 1/16 ид.ч. [******] е бил наследен от двамата си сина – Н. Г. Н. и П. Г. С., които наследили по 1/16 ид.ч.

[******] е била наследена от двете си дъщери – Н. Р. П. и М. Р. Д. – по 1/16 ид.ч. за всяка. В.В. /притежаваща ½ ид. ч. от имота/ се наследила от двете си деца – [******] /починал на 15.04.2014 г./ и К. Й. С., които придобили по ¼ ид. ч. всеки.

Частта, принадлежаща на [******], се наследила между съпругата му – Р. Х. В. и дъщерите му В. В. К. и В. В. Й., които получили по 1/12 ид.ч. всяка. Посочва се, че към началния момент на установяване на фактическа власт върху имота, същият не е принадлежал на никого, тъй като преди 1944 г. е бил собственост на общия наследодател на [******]. и на [******], но след 1989 г. не е бил вписан собственик. Имотът се е използвал за засаждане и отглеждане на картофи, боб, тикви и други плодове и зеленчуци, като никой не е оспорвал владението на наследодателите на ищците. Фактическата власт се твърди да е била манифестирана спрямо всички лица, притежаващи имоти в землището на района [******], включително и спрямо местната власт в района. През 2020 г. ищците направили опит да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. След като подали молба-декларация за признаване правото на собственост, узнали, че от СО – район [******] е съставен Акт за частна общинска собственост № [******], който бил вписан в Агенцията по вписванията като акт № [******], а имотът бил актуван на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 3 от ЗОС. Ищците считат, че актът за общинска собственост удостоверява несъществуващо право, тъй като същото не било придобито по никой от способите за придобиване на права от страна на общината. Молят да се уважат предявените отрицателни установителни искове.

Ответникът СО е подал в законоустановения срок отговор, с който оспорва исковете. Признава, че през 2020 г. в район [******] е депозирано заявление от една от ищците – В. В. Й., относно заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за процесния имот, с посочено придобивно основание „придобит по наследство, който имот се владее повече от 20 г.“. Молбата-декларация била заверена от администрацията, като на втория лист и в удостоверението към нея, било отбелязано наличието на акт за общинска собственост. От кмета на район [******] е било изпратено писмо до В. Й., да посочи имена и ЕГН на наследодателите за извършване на необходимите справки, но отговор не постъпил. Ответникът поддържа, че за имота е съставен надлежно акт за частна общинска собственост, като дори и да се приеме, че ищците са ползвали имота за селскостопански нужди, това е било без правно основание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото е акт за частна общинска собственост № 3206, съставен на 08.11.2018 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 3 ЗОС относно незастроен поземлен имот с идентификатор [******] съгласно КККР с площ от 265 кв.м., находящ се в 2

[******], район [******], [******]. Не е отбелязано за имота да са били съставяни по-рано актове за държавна или общинска собственост. Такива твърдения не са наведение в производството от страна на ответника.

Съгласно удостоверение, изх. № [******], издадено от Областна дирекция „Земеделие“, поземленият имот не попада в територията на стопански двор и за същия няма съставен акт за държавна собственост по искане на Областна дирекция „Земеделие“ [******]-град.

Представено по делото е и удостоверение № [******] г., подписано от областния управител на област [******], въз основа на което съдът приема за установено, че за имот с идентификатор [******] няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.

Не е спорно между страните, че през 2020 г. В. В. Й. и Н. Г. Н. са подали чрез кмета на район [******] молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка, както и че през 2021 г. върху молбата от страна на районната администрация е направено отбелязване за съставен през 2018 г. акт за общинска собственост за имота.

Установява с от приетите по делото удостоверения за наследници, издадени от СО, район [******] следното:

[******] е починала като вдовица на 16.05.2007 г. и е оставила за свои наследници по закон синовете си [******] и К. Й. С.. [******] е починал на 15.04.2014 г. и е оставил за свои наследници ищците Р. Х. В. (съпруга), В. В. К.

(дъщеря), и В. В. Й. (дъщеря). [******]. е починала като вдовица на 05.03.2002 г.

Наследена е била от низходящите си от първи ред - дъщерите си С.ка Н.а В., [******], [******], а по правото на заместване, доколкото синът й [******] е починал преди нея (на 09.02.1991 г.), неговата част от наследството е преминала към низходящите му Н. Г. Н. и П. Г. С. . С.ка Н.а В. е починала като вдовица на 27.01.2019 г. и е наследена от синовете си Р. И. В. и [******], починал на 05.04.2020 г., наследен от Д. С. С., И. С. П. и С. С. С. . [******] е починала на 19.06.2014 г. като вдовица и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Н. Т. Л. и Л. Т. З. . [******] е починала на 07.03.2021 г. като вдовица и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Н. Р. П. и М. Р. Д. . Следователно и съдът приема, че процесуалната легитимация на ищците в производството е установена въз основа на представените удостоверения за наследници.

При приемане на доклада по делото като безспорно между странте е отделено обстоятелството, че е налице идентичност между недвижимия имот, описан в исковата молба и имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост от страна на ответника през 2018 г.

От събраните хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите В.П. и Л.Й. съдът приема за установено, че сестрите В.В. и [******] са живеели в [******] от началото на 60-те години на ХХ век. Свидетелите познавали двете сестри от квартала, познавали и семействата им. Родът на двете сестри имал много ниви във [******] и ги обработвали редовно, докато починал В., синът на В. В.. Конкретния имот описват с площ по-малко от декар. Същият се намирал и бил част от бостаните на цялото население на [******]. От показанията става ясно, че всяко семейство си 3 имало определено място, което обработвало за земеделски цели. Не е имало ограждения, но всеки си знаел коя е неговата нива. Не е имало проблеми между хората или спорове за граници. Оттам минавала реката, от която нивите се поливали. Нивата, която обработвали двете сестри, била по-накрая, на юг от центъра на квартала. След като починали В. и Б. за имота се грижили наследниците им и главно [******] до смъртта му и неговият брат К. С..

Свидетелят П. не е виждал след смъртта на [******] нивата да се обработва. П. предполага, че имотът вече в регулация, доколкото съседните имоти вече били продадени и се застроили. Според свидетеля Й имоът е бил на В. В.. Така е чувал от синът й [******], а и не е виждал виждал други хора да обработват мястото.

Наследниците ходели да почистват имота от време на време.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищците по същите е да докажат твърденията, с които обосновават правния си интерес - наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докажат фактите, от които то произтича, а именно, че са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато, спокойно и явно върху вещта за посочения период, /включително присъединяване на владението им към това на наследодателите/, както и манифестиране на намерението за своене върху вещта спрямо нейния собственик. В тежест на ответника е да установи, че са били налице предпоставките за актуване на процесния имот, т.е. че същият е собственост на общината на посоченото в акта за общинска собственост основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

За да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е постоянно и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за свой. Не е достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му, като тези действия трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че владелецът счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.

Според трайно установената практика на ВКС по института на придобивната давност владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение също и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било 4 доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.