Решение № 3 от 05.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300600916 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Решение № 260046 от 05.12.2022г. по НЧХД № 6562 /2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII н.с., подсъдимата Й. С. Т., родена на *г. в гр.Пловдив, живуща в село *, обл.Пловдив, *, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с ЕГН: ********** е призната за ВИНОВНА за това, че в периода от 06.09.2020г. до 23.09.2020г. в село *, при условията на продължавано престъпление е приписала на П. Н. А. ЕГН: ********** престъпление по чл.325б ал.1 от НК, а именно че е отровила и убила котката й, както следва: на 06.09.2020г. пред * и * е приписала на П. Н. А. престъпление по чл.325б ал.1 от НК, на 23.09.2020г. пред К. М. е приписала на П. Н. А. престъпление по чл.325б ал.1 от НК – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а от НК e освободена от наказателна отговорност и на същата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева.

Със същото решение, подсъдимата Й. С. Т. е осъдена да заплати на П. Н.

А. ЕГН: ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Също така, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимата Й. С. Т. е осъдена да заплати по сметка на ПРС сумата от 50 лева, представляваща 4% държавна такса върху 1 уважения размер на гражданския иск. Подсъдимата Й. С. Т. е осъдена още да заплати на П. Н. А. сумата от 1214,40 лева, представляваща направените от последната разноски по делото.

Срещу горната присъда е подадена жалба от адвокат Н. Н. – в качеството и на защитник на Й. Т., в която се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като предлага същата да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която Й. Т. бъде призната за невиновна. В допълнение към същата жалба посочва, че решаващият съд е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с неправилен анализ на доказателствата по делото, в който смисъл се взема становище свидетелските показани и съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, също – основателността на гражданската искова претенция. Още е депозирано и становище от адвокат Я. П. – като защитник на Й. Т., в което се посочва, че в тъжбата са налице твърдения за извършено престъпление от общ характер – чл.144, ал.1 или ал.3 от НК, както и по чл.286, ал.1 от НК, което не е отчетено от РС-Пловдив. Също прави анализ на свидетелските показания по делото, включително тези на М., * и *, както и на останалата доказателствена съвкупност по делото.

Постъпило е възражение от адвокат М. К., в качеството и на повереник на П. А., в което се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Взема се становище, че не са налице твърдените непълноти в събраната по делото доказателствена съвкупност, както и в нейния анализ, а също и соченото нарушение вътрешното убеждение на съда. В този смисъл същи се предлага анализ на доказателствената съвкупност по делото, включително – свидетелските показания. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде постановен акт, който да потвърди първоинстанционната присъда, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя – адвокат М. К. поддържа становището си, изложено във възражението по жалбата, като предлага присъдата на РС-Пловдив да бъде потвърдена изцяло, включително в частта, касаеща гражданския иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимата Т. - адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания, като още обръща внимание на разликата във възрастта и здравословното състояние по тъжителката и подсъдимата, а също несъставомерността на деянието. Предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, гражданския иск да бъда отхвърлен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Адвокат Н. също поддържа жалбата на изложените основания, като отново предлага анализ на свидетелските показания, включително и тези, събрани от настоящия състав на съда, като обръща внимание на противоречията в показанията на свидетеля * М.. Предлага подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото и обвинение, алтернативно – да се отчете напредналата и възраст.

Подсъдимата Т. сочи, че е съгласна с казаното от защитниците си, не 2 чува и не вижда, тъжителката и е съсед и я тормози, иска да си получи заслуженото.

В последната си дума заявява, че е невинна .

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Й. С. Т. е родена на *г. в гр.Пловдив, живуща в село *, обл.Пловдив, *, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с ЕГН:

**********.

Частният тъжител П. А. и подсъдимият Й. Т. се познавали, тъй като били съседи в село *, обл. Пловдив, на ул. *. Отношенията между семействата им били силно влошени, като периодично възниквали спорове от различен битов характер, за които били подавани редица жалби до различни държавни институции–РДНСК, прокуратура, полиция, кметът на селото.

На 06.03.2020г. частната тъжителка А. се намирала пред дома си, където към 09.45часа свидетелят * й донесъл два чувала с патладжани за приготвяне на зимнина от А.. * бил придружен от своята майка – свидетелката *, която останала в автомобила на първия. Докато * разтоварвал чувалите, а тъжителката разговаряла с майка му, от съседния двор излязла подсъдимата Т. и започнала да крещи към А.: „Тя ми уби котката!”. Същевременно Т. се приближила до багажника на автомобила на *, който я попитал какво се случва и защо крещи така. На това подсъдимата повторила, че А. е убийца и й е отровила котката. Тъжителката силно се притеснила и се прибрала в дома си, а свидетелите *и си тръгнали.

Малко по-късно бил подаден сигнал до ЕЕН 112 от телефона на подсъдимата за случая с мъртвата котка в двора й, на който сигнал се отзовал автопатрул в състав свидетелите * и *. Същите пристигнали в имота на * около обяд на 06.09.2020г. и при разговор с подсъдимата и съпруга й последните им казали, че през нощта котката им била отровена и се съмняват, че това е извършено от съседката им. При зададен въпрос от полицейските служители дали са видяли някой от съседите им действително да отравя котката, * отговорили отрицателно, а свидетелите * и * не видяли следи от насилие както по животното, така и около него да има някакви остатъци от храна или повръщано. Разяснили на подсъдимата и съпругът й, че ако желаят 3 могат да извършат аутопсия на котката и да заведат дело по частен път.

Няколко дни по-късно възникнал нов конфликт между семействата * и *, като подсъдимата написалата саморъчна жалба до кмета на с. *, в която излагала твърдения, че е ударена с камък по ръката и същият дошъл от огнището на двора на имота на П. А.. По този повод на 23.09.2020г. подсъдимата, заедно със съпруга си и свидетелката М. И. посетили кметството на с. * с цел да входират посочената жалба. Т. била посрещната от свидетелката *, която приела жалбата, а в последствие се появил и кмета на селото – свидетелят К. М., който се запознал с жалбата. По повод на същата той разговарял по телефона с А., която заявила, че няма нищо общо с описаното от подсъдимата. М. се свързал с Т., която отново посетила кметството и заявила, че А. й е отровила котката и е сигурна в това, защото няма кой друг да го е сторил.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа събраните в хода съдебното следствие доказателства, които са били приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, изводите в който смисъл се споделят от настоящият състав на съда.

Правилно са анализирани и ценени показанията на свидетелите * И. *, *, * И. *, * В.а *а, * *, К. И. М., *, *, както и отчасти от показанията на свидетелите М. Г. И., *, *, а също и приобщените по делото писмени доказателства - жалба вх.№ 10-07-232 от 23.09.2020г., подадена от подс. Т., докладна записка от 16.09.2020г., изготвена от свидетелите * и *, справка от ЕЕН 112 за подаден сигнал на същия на дата 06.09.2020г. от телефона на подсъдимата, медицинска документация на тъжителката А., справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление-Пловдив, справки от Община „Марица“, Агенция социално подпомагане и от „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, свидетелство за съдимост.

Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че са налице основани изцяло да бъдат кредитирани показанията на свидетелите *, *, *и, М., *, *, И., * и * – като непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото, а същевременно част от показанията на *, И. и * (свързани с това, че на 06.09.2020г. подс. Т. не се е срещала с А. или свидетелите *и, както и че на 23.09.2020г. е подала жалба само за нараняване на телесната й неприкосновеност и не е разговаряла по друг повод със свид. М.) са възприети от съда като реализация на защитната позиция на подсъдимия по делото, депозирани изцяло в интерес на същата. Без да е необходимо да бъде повтаряна цялата аргументация на РС-Пловдив в този смисъл, която изцяло се споделя от настоящата инстанция, то следва да се отбележи правилното наблюдение на районния съд, че независимо от възможността свидетелите *и се намират в някакви приятелски отношения с тъжителката, то заявеното от тях индиректно се подкрепя както от показанията на напълно незаинтересованите полицейски служители * и *, така и от тези на свид. М., а за случая от 23.09.2020г. – и от свидетеля *, който също се установява като външно на отношенията между страните лице.

Проведения допълнителен разпит на свидетелите М. и И. пред настоящия 4 състав на съда не констатира никакви основания за ревизия на горните изводи.

Съдът намери за неоснователно изложеното в жалбата възражение относно начина, по които районният съд е ценил показанията на свидетелите *, * и * М.. В изнесеното от * и * М. не се установяват никакви съществени противоречия относно обстоятелствата, свързани с деянието от 06.09.2020г., а именно – присъствието и действията на лицата на мястото, включително – отправените от Т. думи, като в случая защитата визира различия, които поскоро следва да се отдадат на индивидуалния начин на преразказване думите на подсъдимата и изобщо – ситуацията от горните свидетели, отколкото на твърдяното действително противоречие. Още не се установяват никакви обективни данни за връзка на свидетеля М. с някоя от страните по делото, от която да се направи извод за заинтересованост на същия, съответно – да бъде поставена под съмнение обективността на изнесеното. Подобно заключение не може да се направи от употребени от М. изрази („*“), които също могат да се отдадат на индивидуалния начин на изразяване, нито на проведен разговор и/или среща между него и А., доколкото свидетеля М. очевидно е бил ангажиран с разглеждане на конфликта между страните, включително - по искане на самата Т., която за това е депозирала жалба. Що се отнася до съдържанието на последната жалбата на подсъдимата Т. до М., повода за срещата между двамата на 23.09.2020г. и до това, с кой от твърдените конфликти между страните е била свързана тя, то напълно възможно е свидетелят да не е запомнил същото в подробности, без последното да налага съмнение върху истинността на обстоятелствата, съществени по случая и направили му впечатление при срещата, а именно – отправеното от Т. обвинение, нейното държание при това и т.н., съгласно посоченото от свидетеля. Останалата част от възраженията срещу изнесеното от свидетеля М. касаят обстоятелства, които са интерпретирани неправилно, а именно – нищо от казаното от М. пред РС-Пловдив на 05.03.2021г. не противостои на посоченото от него на 03.06.2021г., че при самото подаване на жалбата не бил в кметството, или са неотносими – като подробно разгледания въпрос относно начина на входиране и обработване жалбата на Т., изпращането и до съда, дори изразеното съмнение за нейното специално изготвяне за нуждите на делото, след като от друга страна - няма спор по делото, че именно наличната по кориците на делото жалба е депозираната от Т..