Протокол № 1002 от 26.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1002 гр. П., 22.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100732 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:47 часа се явиха:

Ищецът Д. Н. Д. - редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. А. У., упълномощен с приложено към молба с вх. № 15091/21.06.2023 г. пълномощно.

Ответницата В. Д. Д. - редовно призована чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. Ф. Ф. от АК П., надлежно упълномощен с ОИМ.

Съдът докладва постъпила молба с вх. № 15091/21.06.2023 г. от адв. А.

У., с която моли съда да го конституира като процесуален представител на ищеца Д. Н. Д.. Моли съда да допусне събиране на доказателства по предмета на спора чрез изискване на обяснения от ответницата В. Д. по реда на чл. 176 от ГПК по конкретни въпроси, формулирани в допълнителна приложена молба.

Съдът докладва постъпила молба с вх. № 15160/22.06.2023 г. от ищеца Д. Н. Д., чрез пълномощника му адв. А. У., за изменение на иска, като сумата в размер на 300 лева се претендира като спестена/неплатена от ответницата издръжка за детето Х. Д. до размера на 150 лв. за месец март 2020 г. и 150 лв. за месец април 2020 г., когато детето Х. е живяло при бащата, който се е грижил материално и физически за него, без участието на ответницата.

АДВ. У.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

1

АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. У.: Поддържам исковата молба с направената към момента корекция по отношение на един от исковете. Става въпрос за втория иск, като по втория иск са формулирани две претенции, които в исковата молба са дадени по отделно. Едната претенция е за 600 лева, а другата е за 300 лева, визирани като платени издръжки без основание. Това са два иска с едно и също основание. Едното касае периода март - април 2020 г. за 300 лева. Ето по този иск се иска изменение. Сумата от 900 лева в ИМ е заявена общо, но е и разбита. Там е посочено, че става въпрос за една сума от 300 лева, представляваща сбор от издръжките за месец април и месец март 2020 г.

Следващият иск със същото основание, но за друг период, е за 600 лева.

Просто формално са обединени 300 лева и 600 лева на 900 лева, но според мен става въпрос за отделни искове. Става въпрос за два отделни иска и съм поискал изменение на иска за сумата от 300 лева и вие ще прецените дали е допустим. За този иск съм заявил промяна на обстоятелството, т. е. искаме присъждането на тези суми, но в качеството на неплатена издръжка, а не на получена без основание за съответните периоди. Съдът е квалифицирал втория иск в размер на 300 лева с основание по чл. 55 от ЗЗД. Аз считам, че квалификацията на съда е правилна, но е необходимо вторият иск да го предявя на друго основание, а именно по чл. 59 от ЗЗД, не като суми, получени от ответницата без начално правно основание, а за суми в същия размер, спестени от нея с неплащането на издръжка, т. е. подобно на първия иск. Идеята е да се промени основанието, на което се търсят тези суми. За едни и същи месеци, тя хем си е спестила плащането на издръжки, хем е получила насрещна издръжка за тези месеци. Имаме твърдения, че за този период 2020 г. детето живее при бащата, той плаща издръжка на майката за този период, а в същото време тя не осигурява нейния дял от издръжката, 2 докато това дете живее при бащата. Имаме основание да търсим парите, които тя е получила като издръжка неоснователно, така и когато тя си е спестила да плати за един и същи период. Тези суми, които претендираме по ИМ за март и април 2020 г. като получени от нея без основание, сега ги претендираме като спестени от нея, неплащани за съответния период. Моля искът да се счита за предявен по чл. 59 от ГПК. Преценка на съда е дали така заявеното основание отговаря на изискванията на чл. 214 от ГПК за изменение само на основанието.

АДВ. Ф.: Считам, че искането на ищцовата страна е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 214 от ГПК не е изпълнена и не следва да се уважи това искане.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдебното заседание продължи с участието на явилите се страни.

СЪДЪТ по отношение на направеното искане от процесуалния представител на ищеца за изменение на основанието на иска за сумата от 300 лева, представляваща дължима издръжка за детето Х. Д. за месеците март и април 2020 г. намира следното: В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е платил на ответницата суми за издръжка на детето Х. Д. в размер на 150 лева за месец март 2020 г. и 150 лева за месец април 2020 г., общо в размер на 300 лева, като през това време детето е отглеждано и издържано от ищеца.

Съобразно тези твърдения е оформен петитум към съда, с който се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща изплатена от ищеца и получена от ответницата без правно основание месечна издръжка за детето Х. Д. за месеците март и април 2020 г.

Съобразно така изложените твърдения и искания е и дадената от съда правна квалификация с проекто - доклада към делото. С депозирана в днешното съдебно заседание молба с вх. №15160/22.06.2023 г., уточнена от процесуалния представител на ищеца, се въвеждат нови твърдения относно правопораждащите юридически факти, на които се основава искането към съда за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща дължима издръжка за детето Х. Д. за месеците март и април 2020 г., като в съответствие с посочените твърдения е формулиран и петитум, 3 с който се претендира, че сумата от 300 лева се дължи като спестена от ответницата. Съдът намира, че на практика по този начин се стига да въвеждане на ново основание и петитум на иска, което е недопустимо да се извърши по реда на чл.214 от ГПК.

Поради изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страната, че може да предяви нов иск за горепосочената претенция.

АДВ. Ф.: Оспорвам ИМ. Поддържам подадения писмен отговор. Желая да допълня същия със следните обстоятелства: Следва да се отбележи, че детето на страните освен базовите си нужди, като всяко едно дете има и такива, които възникват допълнително, а именно: за закупуване на учебни помагала и учебници, извънкласни занимания, като същото посещава танци, занималня, здравни проблеми има, които струват пари. Всички тези проблеми се решават финансово изцяло от г-жа Д.. Ищецът не участва и не помага финансово извън присъдения му от съда размер на издръжка. Ответницата В.

Д. сама изцяло изразходва средства, както за издръжка, така и допълнително дадени от нея за закупуване на колело за Х. Д., за организиране на тържества за рождени дни и празници на детето, за лечение на зъбки, тъй като той има проблем, който налага поставяне на скоби, за закупуване на дрехи, училищни помагала, играчки, обувки и т.н. В тази връзка искаме да представим фактури и касови бележки за направени плащания от страна на майката с посочени суми за тях, за нещата, които изброих. Искам тези неща, за които представям доказателства, да се допълнят към ОИМ. За да докажем нашите твърдения, представяме писмени доказателства в тази насока. Г-жа Д. ще каже какво се представя като писмено доказателство, тъй като тя е запозната със съдържанието на всеки един документ.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Това са касови бележки за лекарства, ведно с рецепта, фактури за зъболечението на Х., частната занималнята, която 4 посещава всяко лято, за колело, за дрехи, за обувки, бележки от танците.

Това, което съм намерила, го прилагам, има и разходи за учебните помагала, които не съм приложила. Не могат да ми дадат документ от училището за тези разходи, тъй като поръчките за тези помагала са за цялото училище.

Това, което представям, е за цялата година. Когато Х. има нужда нещо да се купи или плати, които само аз поемам. Бившият ми мъж не участва, не участва и в тържествата на детето.

АДВ. У.: Не мога сега да взема становище по представените в днешното съдебно заседание от ответната страна доказателства. Моля да ми бъде даден срок за становище. Поддържам искането си по чл.176 от ГПК.

АДВ. Ф.: Не съм запознат с тази молба.

СЪДЪТ връчи препис от молба с вх. №15091/21.06.2023 г., ведно с приложената към нея допълнителна молба, на процесуалния представител на ответната страна.

АДВ. Ф.: Моля да не уважавате искането, формулирано с тази допълнителна молба за допускане на въпроси по чл.176 от ГПК. По първите два въпроса, обстоятелствата ответникът е поискал да докаже със свидетелски показания. Считам, че обяснение на ответницата по тези два въпроса е безпредметно, тъй като с различни процесуални способи на практика се доказва едно и също нещо. Трети и четвърти въпрос, не следва да се допуска, тъй като тези твърдения не са оспорени от наша страна. Следва този факт да бъде обявен за безспорен по делото и същото не следва да подлежи на доказване. Четвъртият въпрос също е излишен, тъй като, както и самият ищец твърди, тези 600 лева са получени от ответницата чрез изпълнително дело.

Затова доказването на този въпрос също ми се струва безпредметно. По пети въпрос считам, че не следва да бъде допускан, тъй като това обстоятелство не е оспорено от наша страна в ОИМ, затова моля да не допускате така формулираното искане.

АДВ. У.: Молбата по чл.176 от ГПК по всички въпроси съм я предявил, тъй като с ОИМ не съм останал с впечатлението, че някои факти се признават от ответната страна. Считам, че молбата е релевантна по предмета на спора и затова съм я подал. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата каза, че не се оспорват и ни навежда на извода, че това оспорване няма нужда да го доказваме, което не е процесуално адекватно.

5

Същевременно ответната страна признава фактите по въпрос три, четири и пет. Даже чух израза „да се признае за безспорно“. Ако фактите по въпроси три, четири и пет, съм чул добре от ответната страна, че не ги оспорва, то аз ще си оттегля молбата по въпроси три, четири и пет. По въпросите едно и две ще помоля ответната страна да ни каже: Твърди ли, че през тези месеци, които са за периода август на съответните години, плащала ли е ответната страна издръжка на децата на бащата? Ако може този въпрос да го изчистим като безспорен. По първия въпрос ситуацията е същата. От ОИМ оставам с впечатлението, че не се оспорва от ответната страна, че децата за тези периоди са били само при бащата.

АДВ. Ф.: Ние не сме оспорили плащането на издръжка от Д. Д. на децата си. Да, платена е издръжката по трети въпрос. Не сме и оспорили и въпрос № 4 и № 5. По първи и втори въпрос не искам да се обявява за безспорно нищо. Трети въпрос не го оспорваме. Да, платена е издръжката по въпрос № 3. По четвърти въпрос не оспорваме това, че майката е получила 600 лева чрез изпълнително дело. По пети въпрос не спорим, тъй като действително сумите за детски надбавки са получени от ответницата Д.. Тези суми за детски надбавки не са дадени на бащата.

АДВ. У.: Поддържам искането по първи и втори въпрос.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. У.: Не мисля, че има такъв вариант

АДВ. Ф.: Няма как да се постигне спогодба.

Спогодба не се постигна.

АДВ. У.: Водим допуснатите ни от съда свидетели.

АДВ. Ф.: Водим допуснатите ни от съда свидетели.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1356/26.05.2023 г. проекто - доклад, като същият следва да бъде допълнен в частта, в която са изложени твърденията на ответницата по ОИМ, с направените в днешното съдебно заседание допълнения на ответната страна, а 6 именно:

Посочва, че детето на страните освен базовите си нужди, като всяко едно дете имало и допълнителни такива, а именно: за закупуване на учебни помагала и учебници, извънкласни занимания, танци, занималня, здравни проблеми. Твърди се, че всички тези разходи се поемали изцяло от ответницата, като ищецът не участвал и не помагал финансово с други средства извън присъдения му от съда размер на издръжка. Ответницата В. Д. освен средства за издръжка, изцяло поемала и допълнителните разходи - за закупуване на колело на детето Х. Д., за организиране на тържества за рождени дни и празници на детето, за зъболечение, тъй като се наложило поставяне на скоби, за закупуване на дрехи, училищни помагала, играчки, обувки и т.н. В тази връзка ангажира писмени доказателства.