Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 26.03.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 358/2025
Вид
Решение № 42
Подписан
26.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 162 ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 163 ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169 ал.1 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 232 ал.10 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Ямбол, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20252330200358 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на жалба на С. К. Ж. против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ-1-1/14.04.2025г на Началник РЗПБЗН Ямбол, с което на осн. чл. 232 ал.10 от ЗУТ му е наложено наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 162 ал.4 ЗУТ. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се отмяната му , ведно с произтичащите от това законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли за уважаването й от страна на съда.

Въззиваемата страна- Началник РСПБЗН-Ямбол оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставането му в сила и присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно, при неуважаване на горното становище и отмяна на наказателното постановление се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.02.2025г. св. З.- инспектор при РСПБЗН-Ямбол и св.Бянов извършили контролна проверка на намиращата се в Община Ямбол строителна документация на строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офис, УПИ XI-218 кн. 120 ул.“Марин Дринов“ № 3 в гр.Ямбол. Били проверени следните части: „Архитектурна“, „Пожарна безопасност“, „Конструкции“, „ВиК“, „ОВК“ и „ПУСО“. По време на проверката било установено, че на 21.05.2024г със Заявление № УТС-01097 бил внесен за одобрение инвестиционен проект „Жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офис, УПИ XI-218 кн. 120 ул.“Марин Дринов“ № 3 , гр.Ямбол“. Било установено, че проектант по част „Пожрна безопасност“ е архитект С. Ж.“. При преглеждане на обяснителната записка на част „Пожарна безопасност“ и обяснителната записка на част „ОВК“ било установено, че в 1 обяснителната записка в част „Пожарна безопасност“ арх.Ж. е посочил , че „За подземния паркинг е проектирана аварийна вентилационна система в част ОВК“, въпреки това в част „ОВК“ и в част „Пожарна безопасност“ на проекта не било посочено какви точно вентилатори ще се използват, каква е тяхната класификация по огнеустойчивост, не е определена незадимяема зона както и кратността на въздухообмена. В обяснителната записка от част „ОВК“ е посочено, че „гаражът ще бъде с вентилация за отвеждане на продуктите от горивния процес и изхвърлянето им в атмосферата“ като се твърди, че е проектирана смукателна вентилация, но липсват технически параметри за кратност на вентилацията, типа вентилатор, неговата класификация по огнеустойчивост, захранващи кабели и тяхната огнеустойчивост, както и тази на въздухоотводите и тяхното поставяне. Не е записано също дали вентилационната система за отвеждане на дима и топлината се управлява от централа с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа както и това, че до 60 секунди трябва от задействането на командния сигнал да достигане проектното ниво на производителност, параметри и описания които трябва да бъдат включени в съответствие с изискванията на чл. 121 ал.1 и 2 от Наредба Iз-1971.Тъй като съгласно проверяващите поектираната от жалбоподателя вентилационна система не отговаря на изискванията на т.2.2.4 от Приложение №3 към чл. 4 ал.1 от Наредба Iз-1971 за СТПНОБП и на чл. 113 ал.5 т.2 от същата вр. чл. 169 ал.1 т.2 ЗУТ на Ж. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 162 ал.4 ЗУТ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ-1-1/14.04.2025г на Началник РЗПБЗН Ямбол, с което на осн. чл. 232 ал.10 от ЗУТ на Ж. било наложено наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 162 ал.4 ЗУТ

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 17.04.25г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление изразили се в нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл. 42 ал.1 т.5 от ЗАНН. Цитираните процесуални разпоредби предвиждат в акта и наказателното постановление да бъдат вписани законовите норми, които са нарушени. В конкретния случай както в акта така и в наказателното постановление изрично са изброени нарушените разпоредби като чл. 163 ал.4 ЗУТ вр. чл.

121 ал.1 и 2, чл. 113 ал.5 т.2 и т.2.2.4 от Приложение 3 към чл. 4 от Наредба № Iз-1971.

Посочена е и редакцията на наредбата, приложима към конкретния казус, предвид настъпилите в последствие законодателни изменения, а именно ДВ 63/31.07.2018г.

Цитираните нормативни разпоредби съответстват изцяло на словесното описание на нарушението, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл. 42 ал.1 т.5 от ЗАНН.

От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразността им и да представлява основание за отмяна.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 21.05.24г в Община Ямбол със Заявление № УТС-01097 е внесен за одобрение инвестиционен проект за многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офис на ул.Марин Дринов № 3, който момент съгласно §3 ал.2 от ПЗР на ЗИД Наредба № Iз1971 ДВ 63/18г се счита за започнато производство. Видно от приложените към административнонаказателната преписка обяснителни записки към части Пожарна безопасност и ОВК се установява, че в част „Пожарна безопасност“ е предвиден „подземен 2 паркинг с проектирана аварийна вентилационна система в част ОВК“, но в част „ОВК“ не е посочено какви точно вентилатори ще се използват, каква е тяхната класификация по огнеустойчивост, не е определена незадимяема зона, както и кратността на въздухообмена.

Горната информация липсва и в част „Пожарна безопасност“ Горните обстоятелства се установяват непосредствено от приложените обяснителни записки към части „Пожарна безопасност“ и „ОВК“ поради което твърденията на жалбоподателя , че това не съответства на действителността са несъстоятелни. Липсата на посочените параметри в обяснителните записки на част Пожарна безопасност и ОВК е в нарушение на изискването на т.2.2.4 от Приложение 3 към чл. 4 от Наредба № Iз-1971 ( редакция ДВ ДВ 63/18г ). Цитираната разпоредба предвижда обяснителната записка на фаза технически и работен проект да съдържа обемно-планировъчни и функционални показатели за димотоплоотвеждащи инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. помещения и зони, подлежащи на димо- и топлоотвеждане, определяне на незадимяемата зона в помещенията, определяне на димен участък и резервоар, кратност на въздухообмена на димо – и топлоотвеждащите инсталации, кратност на въздухообмена при аварийна вентилационна инсталация, размери и разположение на димни люкове и механични вентилатори, приточни отвори и места за подаване на чист въздух и др. А също така в нарушение на чл. 113 ал.5 т.2 и чл. 121 ал.1 и 2 от Наредба № Iз-1971 ( редакция ДВ ДВ 63/18г ). Чл. 113 ал.5 т.2 от Наредбата предвижда задължение за проектиране на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината за подземни и безпрозоречни гаражи , когато броя на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и повече. В чл.121 от Наредбата е предвидено изискването вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината да се управляват от централи с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа. Предвидено е също вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината да се проектират с възможност за ръчно дистанционно и автоматично задействане. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 сек. От задействане на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност. Съдът счита като неоснователни изложените в жалбата твърдения, че следва да намери приложение редакцията на наредбата към ДВ бр. 91/24г. Прилага се тази правна норма която е била действаща към датата на извършване на нарушението, а не към момента на извършване на проверката или издаване на наказателното постановление. Доколкото в конкретния случай нарушението е извършено на 21.05.24г приложима се явява редакцията на наредбата към ДВ 63/18г.

В качеството си на проектант на част „Пожарна безопасност“ жалбоподателят е проектирал процесния строеж в нарушение на основните изисквания за безопасност в случай на пожар, съгласно чл. 169 ал.т.2 ЗУТ с което е нарушил чл. 162 ал.4 от същия закон и е осъществил административнонаказателния състав на чл. 232 ал.10 от ЗУТ, в какъвто смисъл е наказан. Наложеното наказание е в минималния, предвиден в чл. 232 ал.10 от ЗУТ размер, поради което и на осн. чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намалявано.

При този изход на делото и на основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед направено искане в тази насока, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 90евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ-1-1/14.04.2025г на Началник РЗПБЗН Ямбол, с което на С. К. Ж., на осн. чл. 232 ал.10 от ЗУТ е наложено наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 162 ал.4 ЗУТ.

ОСЪЖДА С. К. Ж. ЕГН:**********да заплати на РД“ПБЗН“-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 евро

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

3

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4