Решение № 3434 от 11.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3434 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Диана Василева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100503899 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.12.2022г., постановено по гр. дело № 11807/2022 год. по описа на СРС, ГО, 167 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК от ЗЕАД „Б.В.И.Г.” АД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата от 382, 38 лева, представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка „Булстрад Каско Стандарт” обезщетение за вреди, настъпили на 24.04.2021 г. от виновно поведение на служители на Столична община, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на препятствие на пътя – нарязан асфалт на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67993/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Със същото решени е уважен предявеният от Столична община срещу „Х.“ АД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 382, 38 лева, представляваща обезщетение за вреди от 1 неточното изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-382 от 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, при условие, че Столична община заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК – ****, сумата от 382, 38 лева по постановеното срещу Столична община решение по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението – както в частта по предявения главен иск, така и в частта по предявения обратен иск, е подадена въззивна жалба от третото лице-помагач и ответник по обратния иск „Х.“ АД. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Във връзка с предявения главен иск се твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на всички кумулативни елементи на претенцията и конкретно на обстоятелството, че причина за настъпване на процесното ПТП е необезопасено, неподсигурено и несигнализирано препятствие на пътя – нарязан асфалт на пътното платно, в резултат на което са причинени имуществени вреди на превозното средство. Сочи се, че липсват данни да е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, т. 8 от ЗДвП, доколкото след инцидента автомобилът не е можел да се движи на собствен ход при наличието на две спукани гуми. На следващо място, недоказано било и обстоятелството, че застрахователят покрива щети, причинени от подобни неизправности на пътната настилка, поради което счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Излагат се и доводи, че съдът не е обсъдил релевираното възражение за съпричиняване, което било основателно предвид обстоятелството, че не била установена скоростта на движение на превозното средство, както и дали препятствието на пътя е било предвидимо или непредвидимо. Освен това липсвали доказателства дали застрахователят е бил уведомен в надлежния срок, както и в кой точно участък от бул. „Ситняково“ е настъпило процесното ПТП. По тези съображения счита, че не следва да се кредитира и заключението на приетата автотехническа експертиза, доколкото същата е била изготвена въз основа на представените от ищеца частни документи, които са били надлежно оспорени от третото лице-помагач. По отношение на предявения обратен иск 2 се излагат съображения за неправилност на решението, тъй като от решението не ставало ясно коя точно разпоредба от сключения договор е нарушена. В случая било установено от представените констативни протоколи, че ответникът по обратния иск е изправна страна по договора и няма основание за ангажиране на имуществената му отговорност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в частта по обратния иск и постановяване на друго, с което същият да се отхвърли.

В срока по чл. 263 от ГПК ищецът по главния иск ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че от представените общи условия на застрахователя е видно, че попадането в необезопасено препятствие на пътното платно е покрит застрахователен риск. Наличието на несигнализирана и необезопасена дупка било установено от събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението на автотехническата експертиза. Доказано било, че ПТП е настъпило на участък от пътя, който е общински и Столична община носи отговорност да поддържа същия в изправно състояние. Счита за неоснователни релевираните възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Ищецът по обратния иск Столична община оспорва въззивната жалба като неоснователна. Релевира съображения, че по делото е установено, че Столична община е възложила на „Х.“ АД постоянната поддръжка на процесния пътен участък, но изпълнителят не е изпълнил задълженията, тъй като при извършването на ремонтни дейности не е поставил надлежната сигнализация, както и не е обезопасил и подсигурил ремонтирания пътен участък, вследствие на което са настъпили имуществени вреди върху застрахования при ищеца по главния иск автомобил. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

3

Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и обратен евентуален иск с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По главния иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче 4 отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника Столична община се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на общинския път и отстраняване на препятствията по него.

По делото е представена застрахователна полица № 4704200500001203 от 15.06.2020г. по имуществена застраховка „Булстрад каско стандарт“, сключена между ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и Ж.К.Н., с обект – лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № ЕН **** КС, при условията на пълно каско и допълнително покритие „Помощ на пътя“. Срокът на застрахователно покритие е от 00, 00 часа на 15.06.2020г. до 23, 59 часа на 14.06.2021г. Не е спорно, че застрахователният договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от третото лице-помагач възражение, че застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ не покрива вреди, причинени от неизправности на пътната мрежа, доколкото дефиницията на пътнотранспортно произшествие не изключва тези събития, възникнали в процеса на движение на пътно превозно средство в резултат на „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – „препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Въззивникът не е ангажирал доказателства, че в конкретния случай е налице 5 хипотеза на „изключен риск“ с оглед вида на причинените повреди, поради което и в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме твърденият факт за неосъществил се.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване на заключението по приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, вида на уврежданията, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необезопасено, неподсигурено и несигнализирано препятствия на пътя – нарязан асфалт на пътното платно, за чиято изправност отговаря Столична община чрез своите служби и органи. Установява се, че по време на действието на сключения договор за застраховка “Каско” е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 382, 38 лева. Причина за настъпването на процесното ПТП е преминаване през необезопасено и несигнализирано препятствие /дупка на пътното платно – конкретно нарязан асфалт/, реализирано на 24.04.2021г. в гр. София, при движение по бул.