Решение № 61 от 12.11.2020, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

Номер 61

12.11.2020 г.

Град Пещера

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пещера

IV нак. състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Евгения С. Млячкова

Атанаска С. Павлова като разгледа докладваното от Атанаска С. Павлова Административно наказателно дело № 20205240200152 по описа за 2020 година Производството е по реда с чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Г. Х. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ***, против Електронен фиш серия К № 2280938 на ОД МВР-Пазарджик, с който на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

Иска се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не изпраща процесуален представител, като поддържа жалбата в писмена молба и излага съображения за отмяна на ЕФ.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.

Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в преклузивния срок за обжалване / между страните няма спор кога е връчен фиша/ и изхожда от процесуално легитимирано лице- санкциониранато лице.

Съдът намира, че жалбата е основателна.

1

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова, че на 28.07.2018 г., в 12:44 часа, в обл. Пазарджик Път III- 375 км. 5+ 462 при ограничение от 50км/ч въведено с пътен знак В 26 в посока към гр. Пещера.

Нарушението установено с АТСС – ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, с МПС Волво ХЦ90 с рег. № РВ 6588 ТА, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743 bb, разрешена стойност на скоростта 50 км./ч., установена стойност на скоростта 72 км./ч., превишена стойност на скоростта 22 км./ч. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочено е че е отчетена скорост и толеранс от 3 км./ч., като не става ясно всъщност каква скорост е отчетена. Наказващият орган е пресметнал колко трябва да извади и е дал разликата, което е нарушение на процесуалните норми, предвид че следва да се посочи с каква скорост реално е бил управляван посочения автомобил. Жалбоподателят се защитава срещу фактите, а не срещу „изводите“ на наказващия орган.

На второ място, в обжалвания ЕФ не може да се изясни нарушението къде е установено, предвид че в издадения ЕФ е посочено като място където е важала забрана за управление на МПС със скорост повече от 50 км./ч. – а именно посочено е обл. Пазарджик Път III- 375 км. 5+ 462, в посока към гр.

Пещера, от приетата по делото справка от Областно Пътно управление Пазарджик, пътен знак В26 –забранено движение със скорост по –висока от означената при ограничение на скоростта 50км.ч.е бил наличен на Път III- 375 км. 5+ 810 посока Бяга –Пещера.

От приетия по делото снимков материал не става ясно и автоматизирано техническо средство къде е поставено , къде е знакът ограничаващ скоростта и къде се е намирало МПС.

В този смисъл резонни се оказват възраженията на жалбоподателя, предвид невъзможността да се установи всъщност къде е извършено нарушението. В 2 този смисъл още по –голямо противоречие се създава и от самия Протокол за използване на АТСС, което е било поставено в посока град Пещера , място обл. Пазарджик, път 375 км.521.

Изложеното по –горе поставя в невъзможност да се установи , а и жалбоподателят да организира адекватно и своевременно защитата си предвид противоречието къде е било поставено АТСС и забраната за кой участък е важала. Последното е опорочило по категоричен начин процедурата по издаването на ЕФ, което го прави незаконосъобразен.

Не на последно място следва да се посочи и че основателно е възражението на защитата , че не е спазен чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., предвиждаща че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Такъв снимков материал за разположението на уреда няма.

Предвид на което жалбата се явява основателна и ЕФ следва да се отмени.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно в първото по делото заседание, като жалбоподателят има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР , а Сектор "ПП"-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение ЕФ, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция. В случая възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид 3 че същото е определено на минимума съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените до тук съображения Пещерският районен съд на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2280938 на ОД МВР-Пазарджик, с който на Г. Х. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ***, на основание чл.

189 ал.4 във вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

/сто лева/.

ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК да заплати на Г. Х. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ***, разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4