Решение № 25 от 03.02.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 702/2024
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Враца, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Т.
Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. К.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20241400500702 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 8445 от 15.11.2024г., подадена от Т. Л. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. В. Д. от АК-Враца, против решение № 580/24.09.2024., постановено по гр. дело № 1201/2024г. на Районен съд - Враца, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в размера от присъдената сума от 415 лв. главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско Стандарт”, застрахователна полица № *** /18.04.2023 г., във връзка с щета № 470423232372684 /19.12.2023 г. във връзка с кражба на застрахования лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел S 3 5 0 , модификация 4MAПC, рег. № ВР *** СХ, с година на производство/първа регистрация: 2010 г., рама WDD2210801A313196, цвят: сив, до пълния предявен размер от 7585 лв., като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество сумата 140,39 лв. деловодни разноски.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът, въпреки направените от нея възражения и въпреки собствените си убеждения, е приел заключение на вещо лице по 1 допуснатата САТЕ, която отговорила на поставените от страните въпроси.
Счита за неоснователни, неправилни, необосновани и противоречиви правните изводи на съда по отношение приетия от него за справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че в своето решение съдът е кредитирал като правилно оспореното от нея заключение на вещо лице, въпреки изявлението си, че не споделя виждането му, че не е възможно определяне на действителната стойност на автомобила към датата на събитието и по метода на пазарните аналози. В този смисъл счита, че съдът е достигнал до грешен и напълно необоснован извод, кредитирайки заключение на вещо лице, с чиято правилност и самият съд не е съгласен. Изтъква, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е допуснал своевременно направеното от нея доказателствено искане за назначаване на повторна САТЕ, която да отговори на поставения въпрос за действителната стойност на процесното МПС към датата на събитието, като се използва метода на пазарните аналози. Моли съда да отмени решението на РС-Враца в обжалваната част и да уважи изцяло предявения от нея иск като осъди ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:***, да й заплати сумата 7 585 лв., представляваща разликата между дължимото застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. и признатото от застрахователя обезщетение в размер на 27 415 лв. по Щета № 470423232372684 по описа на застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да й присъди направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:***, чрез пълномощник юрк. Н. З., е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Твърди, че в мотивите на съдебното решение съда е посочил, че не споделя виждането на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, като въз основа на събраните писмени доказателства е достигнал до законосъобразни самостоятелни изводи досежно действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че в мотивите на съдебния състав правилно и обосновано са разгледани всички приети писмени доказателства, касаещи определянето на действителната стойност на превозното средство, като при определянето й правилно са взети предвид пазарни аналози с идентични технически параметри и характеристики, и наличието на различни модификации, които не отразяват реалната пазарна стойност на процесния лек автомобил. При условията на евентуалност моли съда да вземе предвид всички оспорвания и възражения, направени в отговора на исковата молба.
Въззиваемото дружество оспорва твърденията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд и твърди, че в същата не се сочат такива. Моли съда да потвърди решението на Районен съд Враца и да му присъди направените в настоящото производство 2 разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер 300 лева.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката Т.
К., чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да осъди застрахователното дружество да й заплати сумата 3811.00 лева, представляваща разликата от дължимото застрахователно обезщетение, което счита, че в случая е в размер на 31 226 лева, което представлява пазарната стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие, съгласно приетото в съдебното заседание на въззивния съд и неоспорено заключение на вещото лице, и изплатеното и прието от застрахователя обезщетение от 27 415 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 23.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски, направени в двете съдебни производства, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемото дружество ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, не се представлява в съдебното заседание и не е представило писмено становище.
Врачански окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.
1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт в обжалваните му части е валиден и допустим. В осъдителната си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Т. Л. К. с ЕГН ********** от гр.Враца, чрез адв. В. Д. от АК Враца, с която са предявени против ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, осъдителни искове за заплащане на сумата 7 585 лв., представляваща разликата между дължимото застрахователно обезщетение от 35 000 лв. и признатото от застрахователя обезщетение от 27 415 лв. п о Щета № 470423232372684 по описа на застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане – искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Претендират се и направените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023 г. ищцата Т. Л. К. сключила с ответника ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД застрахователен договор по застрахователна полица № *** - автомобилна застраховка „Каско Стандарт”, със срок от 11.25 ч. на 18.04.2023 г. до 23.59 ч. на 17.04.2024 г., по силата на който застраховала собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел S350, рег. №ВР *** СХ, цвят: сив, с рама WDD2210801A313196, първа регистрация: 2010 г., с покритие Пълно Каско за сумата 35 000 лв., при 3 застрахователна премия от 2 320.37 лв., платима на четири вноски, заплатени в срок от ищцата. Поддържа се, че на 28.12.2023 г. ищцата заедно с В. Л. Я. пристигнали в гр.София и около 18 ч. паркирала процесния автомобил в *** до ***, а на следващия ден около 10 ч. В. Я. установил, че автомобилът липсва от мястото, на което бил паркиран, като на негово място бил паркиран друг автомобил. Веднага били уведомени органите на полицията и застрахователя, като по случая било образувано досъдебно производство № 2234/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. преписка № 2040/2024 г. по описа на СРП. Посочва се, че с постановление на СРП от 16.02.2024 г. наказателното производство било спряно, тъй като извършителят на престъплението не бил разкрит в законоустановения срок. Делото е изпратено на РУ за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия. На 01.03.2024 г. от РУ издали удостоверение, че към тази дата не е установен извършителят на деянието и автомобилът не е намерен. Изтъква се, че с писмо от 19.03.2024 г. застрахователят уведомил ищцата, че действителната стойност на МПС към датата на събитието е 27 415 лв. и признава обезщетение в този размер и след удръжка на дължими премиални вноски в размер 580.09 лв., определил сума за изплащане 26 834.91 лв. Ищцата счита определеното и признато й от застрахователя обезщетение от 27 415 лв. за недостатъчно, тъй като при сключване на застрахователния договор, застрахователят е определил застрахователна сума 35 000 лв. и за краткия период от време от осем месеца – до настъпване на застрахователното събитие – 29.12.2023г., няма как стойността на застраховането МПС да се понижи със 7 585 лв.
Ответникът ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, чрез юрк. Н. З., в срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан с искане да бъде отхвърлен с доводи, че претендираното обезщетение значително надвишава действителната стойност на МПС, като е възразил и за наличие на подзастраховане.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че на 18.04.2023 г. ищцата е сключила договор за застраховка с ответното застрахователно дружество - застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица № ***, със срок от 11.25 ч. на 18.04.2023 г. до 23.59 ч. на 17.04.2024 г., по силата на който е застраховала собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел S350 модификация 4MATIC, с рег.
№ ВР *** СХ, година на производство/първа регистрация: 2010 г., рама WDD2210801A313196, цвят: сив, покритие Пълно Каско за сумата 35 000 лв., определена от ответника и на следващо място избрана от ищцата при условие на подзастраховане; размер на застрахователната премия 2 320.37 лв., платима на четири вноски, съответно втора на 18.07.2023 г., трета на 18.10.2023 г. и 4 четвърта на 18.01.2024 г.
Установено е също и не е спорно между страните, че на 28.12.2023 г. ищцата заедно с В. Л. Я. със застрахования автомобил пристигнали в гр.София и около 18 ч. го паркирали в *** в близост до ***, както и че на следващия ден около 10 ч. В. Я. установил, че автомобилът липсва от мястото, където бил паркиран и веднага уведомил органите на полицията и застрахователя.
Безспорно е също и е установено по делото, че по случая е било образувано досъдебно производство № 2234/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. преписка № 2040/ 2024 г. по описа на СРП, както и че с постановление от 16.02.2024 г. на СРП наказателното производство е спряно, поради неразкриване на извършителя в законоустановения срок и делото е изпратено на РУ за продължаване издирването на извършителя на престъплението.
Видно е от приложеното на л.13 по делото удостоверение, издадено на 01.03.2024 г. от РУ, че процесното МПС до момента не е установено и че работата по случая продължава.
Установено е също, от представените на л. 15 по делото писмо и преписка по щета, че на 29.12.2023 г. при ответното застрахователно дружество е образувана преписка по щета № 470423232372684, че с писмо от 19.03.2024 г. ответникът е уведомил ищцата, че действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е 27 415 лв. и че признава обезщетение в този размер, както и че след удръжка на дължими вноски от 580.09 лв., е определил сума за изплащане от 26 834.91 лв., която била преведена на ищцата на 22.03.2024 г.