Решение № 447 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря М. Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500528 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. К. от с. С., общ. Б. срещу Решение № ************* год., постановено по гр. дело № ********** год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката срещу А. С. Т. от с. С., общ. Б. за защита от домашно насилие.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, изцяло е пренебрегната декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, без да е съобразена доказателствената сила, не е обсъдено, съдържащото се в делото, медицинско свидетелство, установяващо уврежданията на молителката от извършения спрямо нея от ответника по молбата акт на домашно насилие.

Въз основа на изложеното жалбоподателката счита, че решението е неправилно, като настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което молбата й срещу А. С. Т. за защита от домашно насилие да бъде уважена и се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН чрез процесуален представител, насрещната страна А. С. Т. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и 1 настоява да бъде потвърдено. Излага съображения и доводи, които обобщено се свеждат до неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез представител, поддържа подаденана жалба.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, я оспорва, счита, че е неоснователна, поддържа подадените писмени възражения.

Съдът съорбази следното:

В молбата си до РС – Варна, рег. с вх. № ************** год., уточнена с молба от 15.12.2023 год. молителката С. И. К. е навела следните твърдения:

С ответника А. С. Т. са били роднини по сватовство от първа степен – ответникът е бивш зет на молителката и бивш съпруг на дъщеря й.

Отношенията между молителката и ответника, както и между ответника и бившата му съпруга са силно обтегнати. Дъщерята на молителката живее в жилище – етаж от къща, находящо се в с. С., общ. Б., с двете деца, родени от брака й с А. Т., което жилище й е било предоставено за ползване след развода, а самият Т. след развода живее в друго жилище, построено в същия парцел. На 07.11.2023 год., рано сутрина, около 06:00 часа, молителката отишла в жилището на дъщеря си в с. С. за да приготви и заведе внуците си В. и С. на детска градина (дъщеря й тръгвала много рано за работа и нямала възможност да ги води тя на градина). Малко след като пристигнала в жилището на дъщеря си, дошъл ответникът А. Т. с другото дете – В., при което между молителката и ответника възникнал скандал – ответникът започнал да крещи на молителката, да я гони от жилището, приближил се до нея, хванал я за дрехите и започнал да я дърпа, за да я изхвърли навън.

Молителката се развикала, децата се разплакали. Ответникът я уловил за ръцете и опитал да я изхвърли навън, тя се отскубнала от него, при което й било причинено ожулване на лявата предмишница. Молителката се обадила по мобилния си телефон на дъщеря си, казала й, че А. Т. я напада, при което Т. изтръгнал мобилния й телефон от ръцете й и го изхвърлил на двора, при което телефонът се разпаднал. Малко по – късно дошъл съпругът на молителката за да заведе децата на детска градина и ответникът напуснал етажа. Скоро след това дошла и полиция.

Молителката твърди, че упражненото от ответника спрямо нея на дата 07.11.2023 год. физическо насилие, освен физическа болка, й е причинило и силен стрес, който не може да преодолее и понастоящем; чувства се уплашена, страхува се да срещне ответника на улицата, затова и винаги е придружавана от съпруга си.

Отправено е искане да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; да му се забрани да доближава молителката, жилището й, находящо се в с. С., общ. Б., Варненска област, ул. Ц.А. № 1, както и местата й за социални контакти. Настоява молбата и́ да бъде уважена, претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание молителката, лично и през представител, 2 поддържа молбата си.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуален представител, оспорва молбата, счита, че е неоснователна. Оспорва наведените твърдения за факти. Не оспорва, че на 07.11.2023 год. се е срещнал с молителката в жилището на бившата му съпруга, довел е другото дете В. за да ги заведе молителката на детска градина. Пояснява, че е подал банкнота на молителката за да купи клин на детето В. при което молителката започнала да го бута и блъска и да го гони от жилището, заплашила го че ще се обади в полицията; по-късно дошли и полицаи по подаден сигнал от бившата му съпруга. Заявява, че не е удрял, дърпал или блъскал молителката.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на странтие, прие за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителката и ответника (чл. 3, т. 7 от ЗЗДН) не е спорна по делото – ответникът и дъщерята на молителката са бивши съпрузи, т. е. ответникът и молителката са били роднини по сватовство от първа степен.

Към молбата си за защита от домашно насилие С. И. К. е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала, че на 07.11.2023 год. сутринта , ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие – молителката и ответникът се срещнали в дома на дъщерята на молителката и м е ж д у тях възникнал скандал – ответникът започнал да крещи на молителката, да я гони от жилището, приближил се до нея, хванал я за дрехите и започнал да я дърпа, за да я изхвърли навън. Молителката се развикала, децата се разплакали. Ответникът я уловил за ръцете и опитал да я изхвърли навън, тя се отскубнала от него, при което й било причинено ожулване на лявата предмишница. Молителката се обадила по мобилния си телефон на дъщеря си, казала й, че ответникът я напада, при което той изтръгнал мобилния й телефон от ръцете й и го изхвърлил на двора.

От медицинско удостоверение № *********г., издадено от МБАЛ Св.

А.-В. АД се установява, че на 07.11.2023г. при преглед на молителката са установени следните травматични увреждания: по задно - вътрешната повърхност на лявата предмишница в долна трета, е установено червеникаво издължено ожулване с размери около 5/2 см. Увреждането е обусловило чувство на болка и страдание и би могло да се получи по указаните от освидетелстваното лице време и начин - стискане в областта на горните крайници.

От Справка за съдимост, изд. от РС-П., е видно, че ответникът А. С. Т. не е осъждан.

От справка от 29.12.2023 год. от МВР, Дирекция „НС 112“ РЦ 112 – Варна е видно, че на 07.11.2023г. в 07:00 часа и в 07:02 часа са подадени сигнали на нац. телефон 112, като не е спорно, че сигналите са подадени от дъщерята на молителката – Р. К.. Видно от изслушаните записи дъщерята на молителката и бивша съпруга на ответника е обяснила, че ответникът е 3

„налетял на бой“ на майка й и на децата в жилището на Р. К. в С. С., общ. Б..

От представената информация от ОД на МВР - Варна, ***** се установява, че във връзка с подаден на 07.11.2023г. сигнал, е заведена докладна записка п о д № ********************г.. Полицейски екип се отзовал на сигнала, изслушал двете страни /молителката и ответника/, съставени са им протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР с № ***** и с № ***** - да не си отправят закани и заплахи за физическа саморазправа. В докладната записка е отразено, че молителката и ответникът са се скарали и са започнали да се обиждат взаимно.

С оглед така усатновеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от лице, което е било в родство по сватовство от първа степен с извършителя т. е., от кръга на лицата по чл. 3, т. 7 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон от твърдяните да са извършени от ответника на дата 07.11.2023 год. актове на домашно насилие против молителката и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН д омашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 66/2023 год., молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, а по изключение – до шест месеца.

За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл.

2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, да е извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на пострадалото лице, като освен това актът на физическо, психическо и/или емоционално насилие следва да е интензивен до степен, че да накърни телесния или психически интегритет на пострадалото лице.

В случая молителката твърди, че на 07.11.2023 год. била дърпана за дрехите и стискана за ръцете от ответника, с което й е причинено ожулване на лявата ръка.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че на 07.11.2023 год. от ответника спрямо молителката е извършен твърдяния в молбата акт, съставляващ акт на домашно насилие, а именно – осъществено физическо насилие. В декларацията си по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е посочила, че на 07.11.2023 год. , сутринта , в жилището на дъщеря си в с. С., общ. Б., местност „С.“ № 87, е била дърпана за дрехите, бутана и стискана за ръцете от ответника, с което й е причинено ожулване на лявата ръка.

Описаното в декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се подкрепя и от представеното медицинско удостоверение № *********г., издадено от МБАЛ Св. А.-В. АД, от което е установено, че същият ден /07.11.20213 год. молителката е била прегледана от лекар, който е 4 констатирал червеникаво ожулване в областта на лявата й предмишница.

Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я да оборват. В случая обаче доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН не само, че не е опровергана, а обратно – ангажираните от молителката доказателства – обсъденото по-горе медицинско удостоверение – са изцяло в подкрепа на декларираните в декларацията и́ по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти относно осъществения от ответника спрямо нея на дата 07.11.2023 год. на физическо насилие, описан по – горе.

Поради изложеното съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване на твърденията на молителката за извършено от ответника спрямо нея на дата 07.11.2023 год. домашно насилие – физическо насилие, изразяващо се в дърпане, бутане и стискане за ръцете от ответника, обусловили чувство на болка и страдание.

По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Р. С. И. К. за защита от домашно насилие е основателна и подлежи на уважаване.

С оглед вида и характера на конкретния акт, чрез който е осъществено домашното насилие, изразяващ се във физическо насилие спрямо молителката, и неговата интензивност, настоящият състав намира, че мярката за защита, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН спрямо ответника е подходяща и би способствала за постигане на целите на ЗЗДН.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, редакция ДВ, бр. 102/2009 год., приложима в случая съобразно § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗЗДН, обн. ДВ, бр.

66/2023 год., на ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер, установен в цитираната разпоредба, а именно – 200 лева.