Определение № 795 от 24.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Благоевград, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500670 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

„Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „Т.“, бул. „В.“ №, сграда „“, ет. , Бизнес център „Б“, представлявано от И. М. Ш., обжалва разпореждане № 1831 от 23.05.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 1022 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. В. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ №, за следните вземания по ДПК № 2988774 от 06.06.2024 г., а именно: 106,97 лв. - възнаграждение по ДПП, 278,12 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата по ДПК за периода от 20.07.2024 г. до 01.04.2025 г., 25,24 лв. - законна лихва за забава по ДПК за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2025 г., и 9,63 лв. - законна лихва за забава по ДПП за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2025 г.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно в атакуваната му част.

Заповедният съд неправилно приел, че възнаграждението на „Ай тръст“ ЕООД по ДПП следва да бъде включено в ГПР. Разходът на длъжника по ДПП не бил задължителен. Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите ОУ на „Кредисимо“ ЕАД. Първоинстанционният съд не съобразил, че ДПП, по своята правна същност, представлява договор за поръчка. Възнаграждението намирало своето правно основание в ДПП, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника, както и в чл. 286 от ЗЗДог, който давал възможност на страните да договорят възнаграждение при сключване на договор за поръчка. Неправилно заповедният съд възприел, че след като възнаграждението на „Ай тръст“ ЕООД се събира текущо, заедно с възнаграждението за ползване на кредита, то представлява скрито 1 оскъпяване на задълженията на кредитополучателя. Видно от приложимите към сключваните договори ОУ, „Кредисимо“ ЕАД не поставяло предоставянето на поръчителство като необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит. За длъжника била налице възможност да избере както обезпечен, така и необезпечен кредит. В случая той сам избрал, при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо“ ЕАД, да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство от одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице. Длъжникът бил запознат с дължимото възнаграждение към „Ай тръст“ ЕООД и не било налице скрито оскъпяване. Допълнителен аргумент в тази насока било и обстоятелството, че ДПП е сключен не преди, а след договора за кредит. Към момента на сключване на договора за кредит, възнаграждение по ДПП обективно не съществувало. Не били налице предвидените в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК предпоставки за включване на възнаграждението на поръчителя в общия разход по кредита. Неправилен бил изводът за вида на услугата, предоставяна от „Ай тръст“ ЕООД. Сключеният договор не бил за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗДог, а бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следв. от ЗЗДог.

Неправилно районният съд приел, че следва да отхвърли цялото заявление, с изключение на главницата по кредита. Вземането на поръчителя се различавало от вземането на първоначалния кредитор по своето основание и по момента на възникването си, а в някои случаи - и по размера си. То винаги имало за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхващал действително заплатеното от поръчителя, което можело да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включвало действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниквало в момента, в който поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. Едва когато той заплатял дълга към кредитора, в негова полза възниквало правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той ставал кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане било погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. Вземанията, които се претендирали, следвало да се разгледат като нови вземания, основани на суброгацията на „Ай тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор, затова и трябвало да бъдат присъдени сумите, които дружеството е заплатило на „Кредисимо“ ЕАД. Моли се за отмяна на обжалваната част на разпореждането и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение и за споменатите вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието 2 самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград напълно споделя аргументите, изложени от първата инстанция. Нейното разпореждане е правилно и законосъобразно в атакуваната му част.

СЕС последователно поддържа в практиката си, че правилното посочване на ГПР в ДПК е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Неправилното посочване на ГПР в договора се приравнява на липса на посочване на такъв. Неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК представляват такива, винаги води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил, съгласно чл. 23 от ЗПК.

Правилен е изводът на първата инстанция, че между ДПК и ДПП е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на ДПП се явява част от сключването на ДПК. Те следва да се разглеждат като едно цяло. ДПК не може да бъде сключен без да е обезпечен. Налице е договорна обвързаност между кредитора и поръчителя. Има изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по ДПП. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управляването на ДПК - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. В конкретния ДПК е предвиден ГПР от 21,39. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМСРБ. С уговарянето на въпросното допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Възнаграждението в ДПП е уговорено като дължимо предварително и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, за която не е ясно дали ще се 3 предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Съотношението между дължимото по ДПП възнаграждение и размерът на задължението, за което „Ай тръст“ ЕООД се съгласява да гарантира/поръчителства, дава основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и накърнява принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

В случая от страна на търговеца наистина е приложена заблуждаваща търговска практика, като в общата сума, дължима от потребителя, не е включено възнаграждението, което длъжникът се задължава да плати на поръчителя, и стойността му не е прибавена при изчисляването на ГПР.

Сключеният ДПП и разходите по него са пряко свързани с ДПК. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепя твърдението за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по ДПК, следва да сключи ДПП с посочено от кредитора юридическо лице. В този смисъл ДПП има за действителна цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, която да е съответна на получените гаранции. Клаузата, въз основа на която е сключен ДПП, е неравноправна. Установените данни за свързаност между кредитодателя и поръчителя, обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключването на ДПК, включването на възнаграждението в погасителния план по ДПК и събирането на сумата от заемодателя /едноличен собственик на капитала и на дружеството-поръчител/ водят до единствения извод, че с предвиждането на избор за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрити разходи под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.

Районният съд правилно е приел, че липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в ДПК, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за това кои компоненти формират ГПР. Липсата на такива данни не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна търговска практика, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това влече недействителност на ДПК в неговата цялост, на основание чл.

22 от ЗПК.

След като сключеният ДПК се оказа недействителен, нищожен се явява и акцесорният ДПП. В разглеждания случай наистина е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на ДПП от страна на кредитополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са представени като две самостоятелни 4 правоотношения, произтичащи от отделни договори, в казуса действително се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. Едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем - главници, лихви и пр., като същото, съгласно условията на договора, е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по ДПК. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР въпреки заплащането им от потребителя.