Решение № 9670 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9670 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110130025 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника й адв. П. С. П., против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавархалал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя С.П., с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5663102, сключен на 11.01.2021 г., поради противоречие с императивни правни норми, а при условията на евентуалност- иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД да бъде обявена за нищожна нормата на чл. 3 ал. 1 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът излага твърдения, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г. Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 4 от Договора заемополучателят се задължил да заплати такса за разглеждане на заявката, а клаузата на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от Договора предвиждала заплащането на неустойка, платими разсрочено ведно с погасителните вноски по заема. Ищцата сочи, че в резултат на тези две задължения общият размер на сумата по кредита нараства с 842 лв. Излага твърдения, че процесният договор е нищожен поради противоречие със законоустановените императивни правила. Сочи, че клаузата, с която е уговорена такса за експресно разглеждане, е нищожна поради заобикаляне на закона. С нея се заобикаля забраната да не се събират такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така твърди, че клаузата заобикаля закона, доколкото не била включена в ГПР, а е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на последния. По този начин ГПР надхвърлял максимално установения праг. Поддържа, че с посочената клауза се нарушавал принципа за еквивалентност на насрещните престации. Със същата се предвиждало едно допълнително възнаграждение за кредитора. Сочи, че с изискванията на клаузата на чл. 5, ал. 1 и 2 от договора се цели да се обогати кредитора с предвиждането на неустойка, дължима при неизпълнението на неосъществими за потребителя задължения. Твърди, че неустойката също е следвало да бъде 1 включена при изчисление на ГПР. Същата по същество представлявала едно скрито възнаграждение за кредитодателя. Излага твърдения, че целият договор е недействителен, доколкото ГПР е посочен единствено като абсолютна стойност, без да има посочена ясна методика за изчисляване и без да са посочени компонентите, въз основа на които е образуван. Доколкото действителният размер на ГПР надхвърля максималния, поддържа, че последното води до недействителност на целия договор на собствено основание Поддържа, че същото представлява заблуждаваща търговска практика. Също така счита клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като размерът на същата надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва при обезпечени заеми. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв. А. Н., с който оспорва исковите твърдения за нищожност на процесния договор и оспорените клаузи. Излага, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г., по силата на който ищецът усвоил сумата от 300 лв. срещу задължението да я върне на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 59,14 лв., с включена възнаградителна лихва, уговорена в общ размер на 52,62 лв. Бил посочен фиксиран ГЛП в размер на 40,32 %, и ГПР в размер на 49,37 %.Договорът бил сключен от разстояние при спазване на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Поддържа, че ищецът не е извършил никакви плащания по кредита, поради което ответникът е продало вземането си към ищеца на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Впоследствие ответникът е изкупил обратно вземането, за което бил изготвен протокол от 12.04.2023 г., като моли да бъде връчено уведомление за обратно изкупуване, приложено с ОИМ, на ищеца по делото.

Поддържа, че процесният договор за кредит е изцяло валиден, като отговарящ на изискванията на ЗЗД и ЗПК. Поддържа, че оспорените клаузи за индивидуално уговорени, като ищецът доброволно е направил избор да се възползва от предложената услуга за експресно разглеждане на документите. Оспорва твърденията, че е налице нееквивалентност на престациите. Оспорва да е налице заобикаляне на закона. По отношение на клаузата за неустойка ответникът излага, че такава не е била начислена по договора. Твърди, че въпросът относно включването на неустойката и на таксата за експресно разглеждане в ГПР касае действителността на отделните клаузи, а не на целия договор. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Счита, че с уговорената неустойка не се влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, доколкото представлява разход, дължим при неизпълнение на задължения по договора. Сочи, че към момента на сключване на договора няма как да се предвиди дали същият ще бъде изпълняван от страните. Поддържа, че уговорката за възнаградителната лихва е напълно валидна и размерът на последната не надхвърлял максималния праг. Твърди и че размерът на ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че преди сключване на договора ищецът е получил СЕФ, с който е бил информиран за всички условия по заема, с оглед което е могъл да избере да не встъпи в договора. Нямало нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото ГПР бил посочен във фиксиран размер. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно – счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК „Вива Кредит“ ООД подава насрещен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на И. А. А. да заплати сумата от 300 лв., представляваща незаплатена главница за периода 10.02.2021-08.10.2021 г. по Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г., сумата от 52,62 лв., представляваща незаплатена договорна лихва за периода от 11.01.2021 г. до 08.10.2021 г., и сумата от 46,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2021 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.04.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

С определение № 12048 от 20.03.2024 г. предявеният насрещен иск е допуснат за съвместно разглеждане в настоящето производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск депозира отговор, с който оспорва същия, като излага твърдения, че вземането по насрещния иск се основава на недействителен договор. Сочи, също така, че И. А. е заплатила задълженията си по договора. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковите претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 143 ЗЗП в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказван сключване на процесния договор за кредит с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че всички договорни клаузи са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответника (ищец по насрещния иск) е да докаже действителността на договора респ. правото му да получи незаплатените главница, договорна и мораторна лихва.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между „Вива Кредит“ ООД и ищеца по Договор за паричен заем № 5663102 от 11.01.2021 г. с посочените в исковата молба клаузи.

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е сключен Договор за паричен заем № 5663102 от 11.01.2021 г., по силата на който ответникът като кредитор се е задължил да предостави на ищцата като кредитополучател сумата от 300 лв., която последната се задължила да върне на девет погасителни вноски, в деветмесечен срок, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, годишен процент на разходите- 49,50 %.

Безспорно е също така, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума в размер на 300 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от процесния договор заемателят е избрал да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем дължи такса в размер на 179,64 лв., уредена в чл. 1, ал. 3.

Предвид уговореното между страните в чл. 4, ал. 1 от договора в тежест на заемополучателя е предвидено задължение да предостави обезпечение под формата на поръчител- физическо лице, което отговаря на определените условия, или банкова гаранция.

Страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 119,79 лв., разсрочена за плащане на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 652,05 лв., а общото задължение по договора е станал в размер на 652,05 лв.

От представения т ищцата платежен документ (л. 86 от делото) се установява, че И.

А. е заплатила на ответното дружество въз основа на договор № 5663102 сумата от 842 лв. на 04.06.2022 г.

3

Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на процесния договор, както и на клаузата, регламентираща такса за бързо разглеждане, и на клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение съдът намира следното.

Сключеният между ищеца и „ВИВА КРЕДИТ“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесните клаузи на чл. 1, ал.

3 и чл. 4, ал. 2 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.