Решение № 21 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20241110216943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на "Люник“ с ЕИК 175251156, чрез упълномощения процесуален представител - адв. В., срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8505183317 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя "******* с ЕИК 175251156, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Поддържа се, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Наведени са доводи, че за времето на твърдяното нарушение дружеството е имало сключен договор с „интелигентни трафик системи“ АД и „А1“ ЕАД. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят "******* с ЕИК 175251156, редовно призован, не се представлява, но е депозирана писмена 1 защита от адв. В., който пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш поради изложените в жалбата съображения и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Димитров, редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2022 г. в 08:13 часа пътно превозно средство представляващо товарен автомобил МЕРЦЕДЕС 3241 К АКТРОС, с рег. № ****** с технически допустима маса 33000, брой оси 3, екологична категория Евро 5, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството "******* с ЕИК 175251156, със законен представител Л. Н. Л.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният Електронен фиш (ЕФ) № 8505183317 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя "******* с ЕИК 175251156, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението D937FE358C702F2EE053021F160A0FC9, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно 2 пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на с чл. 179, ал. 3б. вр. чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (съдържащи се в административнонаказателната преписка). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

3

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Неоснователни са възраженията за нарушаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като същите са неприложими по отношение издаването на електронни фишове.

Очевидно е присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно - дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.

Въпреки това съдът констатира, че не е спазено изискването за изискуемо съдържание на електронния фиш по отношение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване.

На първо място от съдържанието на електронния фиш не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя. Според чл. 179, ал.Зб от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева. Санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която е посочена в процесния ЕФ, предвижда ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.

179, ал. 3а - в размер 1800 лв. В случая от словесното описание на нарушението не може да бъде установено дали в ЕФ е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение, изразяващо се в неплащане на дължимата тол такса или в неизпълнение на задълженията за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за нарушен и редът за санкциониране на нарушителя, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално ТОЛ управление не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН - чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е 4 предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.