Решение № 5128 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110210242 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. Д. К., - законен представител на ххх, чрез упълномощен защитник срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8120775 издаден от СДВР с който е било установено, че на 24.09.2023г. в 16:27ч. в град София, по бул.,,Проф.Марко Семов“ срещу пощенска станция 1784, с посока от бул.,,Св.Климент Охридски“ към бул. ,,Андрей Сахаров“ бил управляван лек автомобил ххх със скорост от 87 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч. с 37 км/ч., като деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1143f0 - административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата защитникът на наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е бил издаден в нарушение на процесуалните правила и не отговаря на изискванията на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. К., в качеството и на представител на ххх, редовно призован, не се явява и не се представлява. В 1 писмено становище от упълномощения защитник се поддържа жалбата като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.09.2023г. в 16:27ч. в град София, по бул.,,Проф.Марко Семов“ срещу пощенска станция 1784, с посока от бул.,,Св.Климент Охридски“ към бул. ,,Андрей Сахаров“ бил управляван лек автомобил ххх със скорост от 87 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч. с 37 км/ч. , като деянието било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1143f0.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е 2 нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 037 – СГ – ИСИС/30.03.2023г. от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек автомобил е била жалбоподателката В. Д. К..

Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.

От субективна страна административното нарушение и извършено по непредпазливост.

3

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 37 км/ч., което попада в хипотезата на чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч. се налага наказание глоба 400.00 лева. Видът и размера на наказанието са строго регламентирани и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не споделя оплакването в жалбата, че за процесния случай са били издадени два електронни фиша. Видно от материалите по административната преписка е, че към нея са приложени две копия на електронен фиш с един и същ номер Серия К № 8120775, което не обуславя извод за наличието на два самостоятелни и отделни санкциониращи административни акта.

Също така не следва да бъде споделено и оплакването, че автоматизираното техническо средство не е било годно устройство за заснемане и установяване на административно нарушение. Цитираното тълкувателно решение касае случаите, преди настъпилата законодателна промяна от 2017г. в ЗДвП, в която изрично е упоменато, че нарушение може да бъде установено и заснето чрез автоматизирано техническо средство или система, каквото е било и упоменатото техническо средство № 1143f0, поради което и въпросното решение се явява неприложимо.

Предвид наличие на вменено противоправно деяние за превишаване на максимално предвидена от закона скорост в населено място от 50 км/ч., се явява безпредметно искането на защитника на жалбоподателя за изискване на справка от Столична Община каква е била организацията на движението в процесния пътен участък и каква е определената скорост на движение в същия.

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е бил издаден законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото жалбоподателят В. Д. К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от 4

ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8120775 издаден от СДВР, с който на В. Д. К. – законен представител на търговското дружество хх е наложено наказание глоба 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА В. Д. К. – законен представител на търговското дружество ххх да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5