Определение № 21 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 05.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно гражданско дело № 20253110113220 по описа за 2025 година

Производството е по чл.390 и сл. от ГПК и е образувано след изпращане по подсъдност от Районен съд Шумен.

Образувано е по молба подадена от М. С. Б. с ЕГН:**********, за допускане на обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, който молителят възнамерява да предяви против К. Я. Т. и Я. П. Я. за прогласяване нищожността на Решение №1430/05.12.2023 г. по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 756/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ.

В молбата си молителят твърди, че бъдещото производство поставя основателен въпрос относно валидността на Решение № 1430/05.12.2023 г. по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС, доколкото от съдържанието на мотивите се установява, че съдът е постановил своя акт в нарушение на основни принципи на гражданския процес, като е изградил решаващите си фактически изводи не върху доказателства, събрани и приети по делото, а върху данни от гр. д. № 2116/2021 г. по описа на ВОС.

Счита процесното решение за нищожно, тъй като при постановяването му са използвани чужди, несъбрани и непроверени доказателства; поради произнасяне извън пределите на иска; липса на мотиви и фактическа основа; нарушение на процесуалните гаранции и отказ от събиране на ключови доказателства; противоречие с влязло в сила съдебно решение за същия период; като вътрешно противоречиво и неразбираемо. Поддържа, че снабдяването с изпълнителен лист по нищожен съдебен акт представлява 1 порок от най-тежък характер, поради което е необходимо спирането на образуваното изпълнително производство.

Съдът, като прецени наведените в молбата твърдения и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение в тежест на молителя е да установи допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, обезпечителната си нужда, както и исканата обезпечителна мярка да е адекватна на търсената защита.

Заявеният бъдещ иск за прогласяване нищожността на съдебно решение съдът намира за допустим, предвид разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че бъдещият иск е вероятно неоснователен.

Изложените съображения, че съставът на ВОС е постановил решението си, като се е позовал на несъбрани и непроверени доказателства, съответно, че е отказал събирането на ключови доказателства, са такива, относими към правилността на съдебното решение, а не към неговата нищожност.

Възраженията пък, че съдът се е произнесъл извън пределите на иска, са релевантни към недопустимостта на съдебния акт.

От друга страна се установява, че Решение № 1430/05.12.2023 г. по гр. д.

№ 752/2022 г. по описа на ВОС не е обжалвано и е влязло в законна сила, тоест ответницата в това производство и молител в настоящото – М. С. Б., не е атакувала съдебното решение пред въззивната инстанция, не е поискала отмяната му поради неправилност, съответно обезсилването му поради недопустимост. Следва да се отбележи, че законодателят не е посочил изрично конкретните пороци, съставляващи основанията за нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава – т. 8 и т.

15 от ППВС № 1/10.11.1985 г., Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, както и в практиката на ВС и ВКС - Решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г. о. и др. Съгласно тази константна съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по 2 гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане.

Така, нищожност на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган (несъдебен орган или макар и изхождащ от името на съд – от лице или лица, които нямат съдийска правоспособност) или от съд, действал в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, нямащо съдийска правоспособност); ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис (подписи) се дължи не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, тоест преодоляна по реда на чл. 251 ГПК или по реда на чл. 247 ГПК; когато решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което съставлява престъпление или и изобщо, ако е несъвместимо с основите на правопорядъка. Такива пороци на съдебния акт обаче нито са заявени в молбата, нито се констатират от съда.

На следващо място, твърденията в молбата, че липсват мотиви на съдебното решение и че то е вътрешно противоречиво и неразбираемо, съдът намира, че са единствено защитна теза на молителката, доколкото от представеното решение по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС е видно, че същото е мотивирано, написано на разбираем и достъпен език, волята на съда какъв да е крайният резултат от изхода на спора е ясно изразена.

Обстоятелството, че мотивите не съвпадат с вижданията на молителката относно правилността на казуса, съответно не я ползват, по никакъв начин не прави решението нищожно.

Дори да се приеме, че процесното решение противоречи на друго влязло в сила такова за същия период, както твърди молителката, то това обстоятелство обуславя искане за отмяна на влязло в сила решение по смисъла 3 на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а не нищожност на решението на ВОС. В този смисъл и само на посоченото основание – вероятна неоснователност на бъдещия иск, съдът приема, че подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба подадена от М. С. Б. с

ЕГН:**********, за допускане на обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, който молителят възнамерява да предяви против К. Я. Т. и Я. П. Я. за прогласяване нищожността на Решение №1430/05.12.2023 г. по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 756/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ.

ОПРЕДЕЛEНИЕТО подлежи на обжалване от молителя, с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 05.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно гражданско дело № 20253110113220 по описа за 2025 година

Производството е по чл.390 и сл. от ГПК и е образувано след изпращане по подсъдност от Районен съд Шумен.

Образувано е по молба подадена от М. С. Б. с ЕГН:**********, за допускане на обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, който молителят възнамерява да предяви против К. Я. Т. и Я. П. Я. за прогласяване нищожността на Решение №1430/05.12.2023 г. по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 756/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ.

В молбата си молителят твърди, че бъдещото производство поставя основателен въпрос относно валидността на Решение № 1430/05.12.2023 г. по гр. д. № 752/2022 г. по описа на ВОС, доколкото от съдържанието на мотивите се установява, че съдът е постановил своя акт в нарушение на основни принципи на гражданския процес, като е изградил решаващите си фактически изводи не върху доказателства, събрани и приети по делото, а върху данни от гр. д. № 2116/2021 г. по описа на ВОС.

Счита процесното решение за нищожно, тъй като при постановяването му са използвани чужди, несъбрани и непроверени доказателства; поради произнасяне извън пределите на иска; липса на мотиви и фактическа основа; нарушение на процесуалните гаранции и отказ от събиране на ключови доказателства; противоречие с влязло в сила съдебно решение за същия период; като вътрешно противоречиво и неразбираемо. Поддържа, че снабдяването с изпълнителен лист по нищожен съдебен акт представлява 1 порок от най-тежък характер, поради което е необходимо спирането на образуваното изпълнително производство.

Съдът, като прецени наведените в молбата твърдения и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение в тежест на молителя е да установи допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, обезпечителната си нужда, както и исканата обезпечителна мярка да е адекватна на търсената защита.

Заявеният бъдещ иск за прогласяване нищожността на съдебно решение съдът намира за допустим, предвид разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че бъдещият иск е вероятно неоснователен.

Изложените съображения, че съставът на ВОС е постановил решението си, като се е позовал на несъбрани и непроверени доказателства, съответно, че е отказал събирането на ключови доказателства, са такива, относими към правилността на съдебното решение, а не към неговата нищожност.

Възраженията пък, че съдът се е произнесъл извън пределите на иска, са релевантни към недопустимостта на съдебния акт.

От друга страна се установява, че Решение № 1430/05.12.2023 г. по гр. д.

№ 752/2022 г. по описа на ВОС не е обжалвано и е влязло в законна сила, тоест ответницата в това производство и молител в настоящото – М. С. Б., не е атакувала съдебното решение пред въззивната инстанция, не е поискала отмяната му поради неправилност, съответно обезсилването му поради недопустимост. Следва да се отбележи, че законодателят не е посочил изрично конкретните пороци, съставляващи основанията за нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава – т. 8 и т.

15 от ППВС № 1/10.11.1985 г., Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, както и в практиката на ВС и ВКС - Решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г. о. и др. Съгласно тази константна съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по 2 гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане.

Така, нищожност на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган (несъдебен орган или макар и изхождащ от името на съд – от лице или лица, които нямат съдийска правоспособност) или от съд, действал в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, нямащо съдийска правоспособност); ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис (подписи) се дължи не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, тоест преодоляна по реда на чл. 251 ГПК или по реда на чл. 247 ГПК; когато решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което съставлява престъпление или и изобщо, ако е несъвместимо с основите на правопорядъка. Такива пороци на съдебния акт обаче нито са заявени в молбата, нито се констатират от съда.