Решение № 5089 от 08.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9581 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Веселина И.П. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП. Пътно- транспортното произшествие било реализирано на 27.09.2016г. на пътен участък от ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол, на паркинг на супермаркет „Лидл“. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пешеходка, пострадалата била ударена от движещ се лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********. Споменатите обстоятелства били установени в хода на ДП № 683/2016г. по описа КАТ при МВР Ямбол съответно на пр.пр. № 2471/2016г. по описа на РП Ямбол. На 17.10.2016г. ищцата отправила до ответното дружество извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във връзка с която била образувана преписка по щета с № *********. На 27.10.2016г. ответникът отправил писмо, с което допълнително изискал от ищцата документи за установяване на вредите. На 29.05.2017г. ответникът изплатил на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Според ищцата, справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди - болки и страдания било оценимо значително по- високо т.е. до обща стойност от общо 46 000 лева поради което, след изплащане на сумата от 20 000 лева - ответникът дължал изплащане на допълнително 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и изпаднал в забава да заплати това задължение на 26.04.2017г. Размерът на дължимата лихва за периода от 26.04.2017г. до 27.07.2017г. възлизал общо на сумата от 673 лева. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”: сумата от 26 000 лева, представляваща незаплатена, но дължима част от застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди (представляваща разлика между вече изплатеното обезщетение за 20 000 лева и пълния дължим размер от 46 000 лева) заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане и сумата от 673 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2017г. до предявяването на иска на 27.07.2017г. върху сумата на дължимото, но незаплатено обезщетение. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „Д.з.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Без да оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите и че вече е платил на претендираното основание застрахователно обезщетение в размер от 20 000 лева, ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП и поддържа становище за съществения принос на поведението на пострадалата, за настъпването на това произшествие. Сочи, че в качеството си на пешеходец и участник в ПТП, ищцата не съобразила поведението си с поведението на останалите участници в движението и в частност – със скоростта и посоката на движение на лекия автомобил, което предопределило възникването на повишен риск и допринесло за настъпването на ПТП. Ответникът оспорва и твърдението, че е изпаднал в забава. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението спрямо действителния обем на понесените вреди. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен служител на ОД при МВР Ямбол /стр.12 от делото/ се установява, че на 27.09.2016г. около 18 часа в гр. Ямбол, на ул. „Граф Игнатиев“, на паркинг на магазин „Лидл“ пешеходката В.И.П. е била ударена от движещ се лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********.

Приетите като доказателства Протокол за оглед на ПТП, скица и фотоалбум, които са част от преписката по ДП № 683/2016г. по описа КАТ при МВР Ямбол съответно на пр.пр. № 2471/2016г. по описа на РП Ямбол и са изготвени от длъжностни лица при ОД при МВР Ямбол, установява констатациите на разследващите органи за настъпване на процесното пътно произшествие, при което е пострадала ищцата, за участниците в него и механизма на неговото настъпване. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.03.2017г., което е издадено от прокурор при РП Ямбол, споменатото досъдебно производство е било прекратено, но събраните в него данни са обект на анализ от допуснатата за целите на настоящия процес съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза, което е изготвено въз основа на данните за огледа на процесното местопроизшествие, от вещо лице инж. М.Ф., анализира механизма на настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·

Процесния лек автомобил е ударил пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата), докато се е движила по алеята на паркинг пред хипермаркет, а пешеходката е предприела пресичане пред автомобила от дясно- на ляво, отчитано по посоката на движение на автомобила.

·

Пресичането е осъществено на нерегламентирано за целта място – паргинг за движение на пешеходци и автомобили, по който липсва пешеходна пътека или друга пътна маркировка, обозначаваща място за пресичане на пешеходци.

·

Скоростта на автомобила преди удара може да се характеризира условно като ниска. Вещото лице е категорично в преценката си, според която ударът е нанесен с предна лява част на автомобила в лявата част на тялото на пешеходката. В следствие на удара, тялото на пешеходката е загубило устойчиво равновесно вертикално положение и се е преместило напред и в ляво спрямо корпуса на автомобила, а при падането на земната повърхност, пешеходката е получила травматично увреждане на долния крайник.

·

Според изчисленията на вещото лице при тази скорост, ударът с пешеходката е бил предотвратим за водача на автомобила.

За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило видимостта на конкретния пътен участък (ясна видимост), скоростта на движение на автомобила (бавна), опасната зона на спиране и мястото, където е бил реализиран сблъсъкът (местопроизшествието е паркинг на хипермаркет и е било запазено до извършване на огледа).

·

От техническа гледна точка, според вещото лице - пешеходката също е могла да избегне сблъсъка с автомобила, в хипотезата, при която би проявило повече внимание и съобразителност и би пропуснала преминаването на приближаващия се към нея автомобил.

Като доказателства по делото са приети приложените към делото медицински документи – епикриза, етапна епикриза, амболаторни листове, съдебно- медицински удостоверения, болничен лист за временна неработоспособност, ЕР на ТЕЛК № 0463 от 08.02.2018г. съдържат данни за здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесния инцидент, до момента на приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция. Тези данни които са обект на анализ от допуснатата съдебно–медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от д-р К.С. (ортопедия и травматология) анализира данните за здравословното състояние на ищцата след настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·

Обективните данни от приложената медицинска документация установява, че в следствие на претърпяното пътно – транспортно произшествие, ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в горния й край /фрактура пертрохантерика/ и контузия на лява подбедрица и ходило.

·

Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с къс бедрен пирон. Във връзка с това, на пострадалата е бил определен по- дълъг период на временна неработоспособност с решение на ТЕЛК, каквато е стандартната процедура.

·

Според становището на вещото лице, описаните травми имат следната медико- биологична характеристика: счупването на дясна бедрена кост в горния й край е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни (на практика около 10 месеца), а контузията в областта на лявата подбедрица е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

·

Общата продължителност на лечебния и възстановителен период на всички травми при изщцата е около и не повече от 10 месеца.

В първите четири месеца след настъпването на травмата, според вещото лице понесените от пострадалата болки са били с по- висока степен на интензивност и през този период тя е имала проблеми с придвижването и битовото обслужване. В продължение на един месец след операцията за отстраняване на остеосинтезата може да се очаква период на сравнително по- интензивни болки.

·

Състоянието на пострадалата е напълно възстановено, без наличие на обективни медицински данни за настъпването на някакви усложнения.

В дадените пред съда (по делегация) показания, свидетелят С.И.Д.заявява, че е съседка на ищцата но не е очевидец на настъпването на ПТП. Свидетелката не била възприела непосредствено състоянието на пострадалата след пътния инцидент, но имала сведения от сина на пострадалата и общи впечатления от процеса на лечение, защото посещавала пострадалата и разговаряла с нея по телефона. След настъпване на пътния инцидент и по време на лечебния и възстановителен период, ищцата била в жилището на майка си, тъй като това положение давало по- голяма възможност на близките й да полагат грижи за нея. Свидетелят възприел, че в първите месеци след настъпване на произшествието, пострадалата изпитвала битови затруднения, била „на легло“. Пътният инцидент се отразил негативно на социалните ангажименти и на психологическия статус на пострадалата, която променила навиците си. Към момента на показанията според свидетеля пострадалата продължавала „да се оплаква“ от спорадични болки и не се била възстановила.

Приетата като доказателство Извънсъдебна претенция с вх. номер от 17.10.2017г., адресирана от ищцата, чрез адв. Н. Д. до ответното дружество установява твърдението на ищцата, че е изпълнила задължението си по чл. 380 от КЗ, претендирайки изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева.

При липсата на спор между страните (с оглед идентичните им становища по този въпрос) съдът приема за установен факта, че на 26.04.2017г. ответното дружество е определило и изплатило по посочената от ищцата банкова сметка *** - точно на релевираното от нея основание - претенция за обезщетение на неимуществени вреди поради травматично увреждане при ПТП на 27.09.2016г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предвидените от закона предпоставки, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на причинителя на вредите – водач на процесния лек автомобил, като заплати на пострадалата пешеходка (ищцата) справедлив размер на застрахователно обезщетение т.е. което е съответно на причинените й вреди.