Решение № 2764 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100505265 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 302от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 35612/2021 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, прието за установено в отношенията между страните от „А. ЗА К. НА П.З.“ ЕООД срещу С. С. И., по предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1, връзка с чл.240 връзка чл.99 и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018г., ведно със законна лихва от 25.06.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 175, 31 лв. за периода от 30.8.2018 г. до 27.4.2019 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 424, 44 лв., законна лихва в размер на 101, 75 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 19.6.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 26949 /2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, сумата от 212, 28 лв. за разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Ищецът е осъден да заплати на адв. Й. В. П. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ответника, сума в размер на 110, 87 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана възивна жалба от ответницата С. С. ИВАНОВ, с която я оспорва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че 1 неправилно е присъдена договорна лихва и законна лихва, тъй като съгласно ТР от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем /кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. С оглед на това счита, че след 30.08.2018 г. е допустимо да се начислява единствено законна лихва, в случай, че се приеме, че това е датата на предсрочната изискуемост, но не и договорна лихва. Тъй като дружеството не е обявило кредита за предсрочно изискуем, същото може да претендира лихва единствено от датата на депозиране на заявлението. Решаващият съд не е обсъдил въпроса относно предсрочната изискуемост на дълга. Поддържа, че ищецът не се е възползвал от тази възможност, тъй като ответницата не е уведомена за това, не й е връчена покана. Счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба не могат да се приемат за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Излага съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че връчването на уведомлението за извършената цесия в хода на съдебния процес е произвело правно действие. Пълномощното за уведомяване за цесията е от 2016 г., към който момент договорът за кредит не е бил сключен. Счита, че цесионерът не е доказал придобиването на конкретно вземане, поради което фактът, че цесията му е съобщена, няма значение за делото. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на представителна власт по отношение пълномощник на управителя на ищцовото дружество, подписал уведомлението за цесията. Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, както и релевираните доводи срещу иска. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски за оказана безплатна парван помощ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „А. ЗА СЪБИРАНЕ НА П.З.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че таксата за експресно разглеждане на документите е изначално уговорена в договора, съгласно принципа на свобода на договарянето, заложен в чл.9 ЗЗД. В договора е предвидено, че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Същата е начислена на основание чл.10а, ал.1 ЗПК. Потребителят се е възползвал от услугата за експресно разглеждане на документи, като съответно неговата заявка е разгледана приоритетно.

Основната цел на този вид необезпечени кредити е покриване на финансовите нужди за кратък период от време, като експресното разглеждане на документите и одобрение за получаване на заема в кратък срок е една от основните нужди на заемателя, поради което се дължи и следва да бъде заплатена цената на тази услуга. Счита, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че договорна лихва не се дължи, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В случая кредитът е станал изцяло изискуем на 27.04.2019 г., когато е датата на последната погасителна вноска.

Същевременно заявлението а издаване на заповед за изпълнение е подадено 2 след тази дата. В договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 40, 30 %, който е съобразен с разпоредбите на българското законодателство уговорената лихва съставлява цена на услугата по предоставяне на паричния заем. Към момента на сключване на договора за кредит в действащото законодателство е нямало ограничение на максималния размер на цената на услугата – предоставяне за ползване на паричен заем. Законната лихва за забава не ограничава правото на страните да уговарят цената на услугата за ползване на паричен заем в различен размер. Законната лихва не е уговорена, а се дължи на законово основание. Съгласно формираната съдебна практика длъжникът може да бъде уведомен за цесията в хода на съдебния процес.

Целта от уведомяването на длъжник за цесията е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение – срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая липсва удовлетворяване на притезанието от длъжника чрез доброволно изпълнение. В представеното по делото пълномощно за уведомяване на длъжниците от цесионера от името на цедента изрично е посочено, че има действие за всички дължници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения, сключен на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД и „А. за К. на задължения“ ООД, включени в което и да е подписано Приложение № 1 между страните. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 относно процесното вземане. В същото счита, че се съдържат всички данни относно вземането и длъжника.

Твърди, че представеното по делото потвърждение е подписано с КЕП. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е постановена заповед а изпълнение на парично задължение. Длъжникът е депозирал в сок възражение срещу постановената заповед. Между „Вива Кредит“ ООД – заемдател, и С. С. И. – заемател е сключен договор за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018 г. По силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.05.2019 г. между „Вива Кредит“ ООД и „А. за К. на П.З.“ ЕООД , по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По силата на договора за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сумата от 1 000 лв., като ответницата е удостоверила, че е получила от заемодателя заетата сума.

Последният се е задължил да върне сумата съгласно условията на договора и да заплати 1 599, 75 лв., ведно с договорената лихва в срок от 9 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177, 75 лв. В погасителната вноска се включва главница и договорна лихва, както и такса за експресно разглеждане. Твърди, че ответницата не е върнала заетата сума, като не е извършила никакви плащания. По силата на договора заемателят е заявил доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно 3 разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставен от заемодателя, за което дължи заплащане на такса в размер на 424, 44 лв. В договора е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за цесия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на това задължение на ответницата, на същата е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424, 44 лв.

Твърди, че Тарифата на заемодателя е част от договора. В нея е предвидено, че при забава на плащане на погасителна вноска ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира събирането на вземането.

Твърди, че ответницата дължи сумата от 245 лв. – такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение. Последната погасителна вноска на връщане на заема е 27.04.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1 000 лв. – главница 175, 31 лв. за периода 30.08.2018 г. – 27.04.2019 г., 424, 44 лв. – неустойка, 424, 44 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 101, 75 лв. – лихва за забава от 31.08.2018 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който я оспорва. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия. Поддържа, че не са ангажирани доказателства по отношение представителната власт на пълномощника на управителя на ищцовото дружество подписал уведомлението за цесията. Представеното по делото потвърждение за сключена цесия не е надлежно подписано в писмена или електронна форма.

Излага съображения, че банката или небанковата финансова институция са длъжни да уведомят кредитополучателя за настъпилата изискуемост преди предприемането на съдебни действия, независимо дали изискуемостта настъпва автоматично по делото не са представени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на дълга.

Позовава се на нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и недобросъвестност при договарянето от страна на кредитора счита, че договорената лихва и годишен процент на разходите (ГПР), както и допълнителните възнаграждения за процент на разходите съставляват още един вид договорна лихва, която е определена като „такса за обезпечение“, „такса за експресно разглеждане“ в общ размер на 848, 88 лв., която е в близък размер до размера на главницата. Въведената в договора за кредит отговорност за бъдещи определени разходи счита, че представлява по съществото си неустойка, дължима при забавено изпълнение на текущите задължения по кредита, а не съставлява плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. По този начин се нарушава изискването на чл.33 ЗПК, 4 както и чл.21, ал.1 ЗПК. Счита, че основните клаузи от договора са неясни, объркващи и заблуждаващи, което води до нищожност на договора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително за оказаната безплатна правна помощ.

Разпечатката съдържа 25 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67c81d09-c7f9-44b3-a373-3d8c11df3a3e