Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 528 от 31.05.2019, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3640/2018
Вид
Решение № 528
Подписан
31.05.2019
В сила
19.12.2019
Състав
КАЛИН ГЕОРГИЕВ КОЛЕШАНСКИ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

528/31.5.2019г. гр.

Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав на двадесет и седми май 2019 година в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й. като разгледа докладваното от съдията ГД № 3640/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 и от Кодекса на труда.

Искова молба от пълномощник на М.Й.Й., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***. Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за различни длъжности, последната “Отчетник“, прекратено със заповед № 2206/26.10.2018г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – до изтичане срока за изпитване, от страната, в чиято полза е уговорен. Считайки, че поради сключването на няколко договора за изпитване, при изпълнение от нейна страна на една и съща работа, е нарушена забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ, претендира признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в исковата молба правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно – работникът изпълнявал различна работа в предприятието и за всяка нямало пречка да се уговори срок за изпитване. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и приложените неоспорени писмени доказателства установяват, че между тях е сключен договор със срок за изпитване от 13.03.2017г. за длъжността „счетоводител оперативен“. С допълнително споразумение от 07.07.2017г., страните се споразумяват за изменения на договора – различна длъжност /“помощник асистент офис на управителя“/, при запазване размера на трудовото възнаграждение. Споразумението съдържа уговорка за срок за изпитване в полза на работодателя/6 месеца/. С второ допълнително споразумение от 10.10.2017г., отново е променена длъжността на ищцата / от “ помощник асистент офис на управителя” на “асистент офис на управителя”, с възнаграждение от 820 лева. Това споразумение, не съдържа уговорка за срок за изпитване в полза на работодателя. С трето допълнително споразумение от 16.07.2018г. е променена длъжността на ищцата от “асистент офис на управителя” на „отчетник“, при запазване на достигнатото трудово възнаграждение. В това споразумение е уговорен срок на изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя. Със заповед № 2206/26.10.2018г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – без предизвестие, до изтичане срока на изпитване. От представените длъжностни характеристики, за всяка от заеманите, от ищцата длъжности в предприятието и свидетелските показания, в тази насока – без противоречиви, както между групите на всяка страна, така и вътрешно се установи, че длъжностните задължения, за заеманите длъжностни са различни, съответно ищцата, не е изпълнявала една и съща работа, докато е заемала длъжности с различно наименование в предприятието, с изключение на именуваните „помощник асистент офис на управителя“ и „асистент офис на управителя“, но както се подчерта в споразумението за преминаване на втората, не е уговарян срок за изпитване. Не се събраха доказателства подкрепящи ищцовата теза, че правоотношението е прекратено поради предстояща бременност на ищцата, нито, че тя, се е намирала в такова състояние, докато е заемала, която и да е, от изброените длъжности.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 71, ал. 1 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – наличие на валиден договор, със срок за изпитване до 6 месеца, сочещ страната, в чиято полза е уговорен срокът и прекратяване на правоотношението, преди изтичането му, като прекратяващата го страна, не дължи мотиви за преценката, а и тази ѝ преценка, не подлежи на контрол.

В конкретният случай предвид приложените писмени доказателства посочените са налице. Между страните, не се спори, че са сключени три договора със срок за изпитване, макар и те да се оформени /вторите два/, с допълнителни споразумения и правоотношението е прекратено преди изтичане срока на последния. Спорно е, дали ищцата въпреки различните длъжности, е изпълнявала една и съща работа, но това и твърдение се опровергава, както от представените писмени доказателства – л. 27-29;

31-33; 35-37 и 39-41 – длъжностни характеристики и свидетелски показания – л. 85-93-свидетелски показания. Поради това, не е налице нарушение на ал. 5 от чл. 70 КТ – в случая с един и същ работник, в едно предприятие са сключвани договори със срок за изпитване, за различна работа, което е допустимо.

Ищцовото твърдение, че правоотношението е прекратено заради предстояща бременност е неотносимо към спора. Дори и да бе в това състояние, ищцата, не би се ползвала от закрила по чл. 333, ал. 5 КТ. Трудовият договор със срок за изпитване, е различен от срочният и този за неопределено време, както по предназначение, така и по регламент, като при прекратяването му страната в чиято полза е уговорен срока, не съблюдава разпоредбите на чл. 333 от КТ, въобще, включително и на ал. 5 от него /Опр. № 768/21.07.2010г. на ВКС по ГД № 502/2010г. – III г.о./. Това разрешение не противоречи и на Конвенция № 183/2000г. на МОТ/Р № 1465/02г.-III г.о. ВКС/.

Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, поради което искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 2 от КТ – само поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника сумата от 816 лева разноски в производството на настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Й.,

ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, за признаване на уволнението на М.Й.Й., ЕГН : **********, извършено със заповед № 2206/26.10.2018г., на посоченото в нея основание – чл. 71, ал. 1 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „отчетник“, като неоснователни.

ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 816 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 31.05.2019г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: